Каква е ролята на забравянето за човешката памет

от 27 сеп 2017г.

От всички начини, по които паметта показва своите несъвършенства, най-разпространено е забравянето. Хората забравят по-голямата част от това, което четат, гледат, мислят и срещат, преминавайки през живота. Разбира се, спомнят си много събития, но бърз преглед на реалността говори, че нямат достъп до всичко, което са преживели. След като човек признае, че паметта му понякога изневерява се повдига въпросът – защо?

Защо забравяме?
Най-съществената причина да не помните добре е, че в ежедневието човешкото същество се отдава на това да разбира случващото се, а не да го помни.
Паметта е важна при ретроспективното определяне на себе си, но хората не оставят ума си да оглежда новите събития в света с основна цел да ги помни. Оценяват, управляват, наслаждават се, преговарят, бунтуват се, хранят се, обичат, спорят, преживяват – използват всички начини на разбиране. Te не тичат, за да запомнят парка, не се разхождат, за да помнят разходката. Не тръгват рано сутрин за работа, целейки да запомнят деня си. Спомените за всички тези неща са просто страничен продукт на разбирането за случилото се.

Изследванията на паметта и популярната психология насочват фокуса изключително тясно върху спомените и забравянето. Ситуациите, в които човек концентрира вниманието си върху запомнянето всъщност не са така широко разпространени. Могат да бъдат условно рамкирани в учене за изпит, подготовка за представяне на работа или запомняне на имена. Просто мозъкаът се концентрира в истинското преживяване на събитията. Не е съвпадение, че изучаващите паметта хора се занимават и с несъвършенствата й основно чрез изследвания в класната стая.

Разбирането на ситуацията и паметта имат различни роли

Човекът присъства основно в настоящето и за това забравя. Живее обърнат към бъдещето, действа и реагира с мисълта за него. Следователно не е изненадващо, че често влиза в стая и забравя за какво е тръгнал. Индивидът се съсредоточава в действието, а не в запомнянето.

Забравянето подпомага личността да преживее по-лесно болките и емоционалните травми в живота си

След болезнена раздяла, загуба на близък или събитие, предизвикващо силна тревожност, повечето хора заявяват, че „времето лекува“. Но всъщност не става дума за физически изтеклото време. Ярките емоционални детайли от случилото се стават по-малко достъпни за съзнанието. Фокусът над случилото намалява и болезнените спомени започват да губят форма, защото забравяте детайли от тях.
Наскоро е открита система от канабиноидни невротрансмитери в човешкия мозък, която има централно значение за „живеенето в настоящето“ и влошаването на паметта. Тези трансмитери са свързани в система, засилваща сензорния опит и прекъсваща проникването на паметта, поставяйки индивида повече в момента на възприемане, вместо в наслагването на спомени, които могат да отвлекат човек от случващото се или да донесат болка.

Това предизвиква въпрос, разпалено обсъждан от психолозите и невролозите: Ако можем да изтрием последиците от дълбоко нараняващите спомени, то трябва ли да го правим?
Бета-блокери, като пропранололът, могат да намалят емоционалните ефекти на травматичните спомени и да се счетат от медицината за лекарствено средство за повлияване на посттравматичното стресово разстройство. Дали болезнените човешки спомени трябва да се пазят, за да съхраняват поуката за света и живота, или болката от тях трябва да се третира като неприятен физически симптом – да бъде намалявана и елиминирана? Каквато и да е персоналната ви позиция, не можете да отречете, че забравянето е полезно, що се отнася до болезнените събития в живота.

Паметта е проектирана да бъде селективна

За да работи паметта прилежно, когато ни е нужна, мозъкът трябва да се възползва от свойството да забравя. Ако хората помнят най-важното в живота си, то се оказва, че имат необходимото - детайлите невинаги са от голямо значение. Кодът на компютъра, който е точен 99,3%, всъщност е грешен. Но за радост човешката памет не се мери по същия стандарт. Обикновено тя е достатъчно точна за целите на личността и запазва достигнатия смисъл, без да товари с излишна информация.

Забравянето носи практически ползи за ума и всъщност е важно за паметовите процеси

Съществуват доказани предимства при забравяне на ненужна информация (например – къде сте паркирали колата вчера или старата парола за имейла). Има ситуации, при които забравянето ви помага да учите. Пример е усвояването на втори език, защото тогава е добре паметта да потушава изблиците на познати думи от този, който знаете.

Философът Авишай Маргалит разказва историята на полковник от армията, забравящ името на войник, който е убит, докато е под негово командване. Естественото забравяне на полковника се третира като морален провал в произведението и той бива силно критикуван. Но ежедневните грешки в паметта на човек не трябва да се взимат присърце, напълно нормално е някоя дума или име да ви се изплъзват от време на време. Забравянето е напълно естествено, то е съществена част от функционирането на здравата памет, въпреки че е разочароващо и понякога неудобно.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимки: udayavani.com; rah.ir

Още по темата: