Забравените предимства на слабата памет

Паметта ни е в основата на психологическото ни функциониране. От нея зависи всяко наше движение – обличането на любимите дънки, закуската, шофирането до вкъщи след работа, решаването на кръстословица и приготвянето на чаша ароматен чай. Няма нещо в ежедневието ни, което да не се нуждае от нейните услуги.

Защо тогава, след като изцяло зависим от нея, паметта понякога ни предава? Трябва ли да се притесняваме от това или пък може би е полезно и здравословно за нас?

Примерите за случаи, когато паметта ни е изневерявала, са наистина много и най-разнообразни: когато забравим в рамките на няколко секунди името на човека, с когото току-що сме се запознали; когато се качим до горния етаж за нещо, но докато стигнем вече сме забравили какво е то; или когато помним почивката в чужбина преди няколко години, без да си спомняме инцидента, който е разстроил цялото семейство на летището тогава.

Сигурно всеки от нас може да изброи още толкова ситуации, когато паметта ни се е „провалила“. Да, наистина можем да наречем подобни събития провали, но вероятно се тревожим прекалено много за тях.

Различните начини, по които забравяме, се определят от различните причини, довели до това. Например понякога още в самото начало не сме запомнили защо тръгваме нагоре по стълбите. В друга ситуация информацията е запаметена от мозъка ни, но не можем да я извлечем от там – когато знаем нечие име и казваме „На езика ми е“. А може просто запаметеното да се е променило във времето – например, когато сме убедени, че сме били на кино в четвъртък, а всъщност фактите показват, че денят е бил вторник.

Когато забравяме, подобряваме благосъстоянието си

Паметта служи като записващо устройство за всичко, което се случва в живота ни. Тя ни държи в настоящето и ни помага да планираме бъдещето. Тя играе ключова роля за усещането ни за самите себе си. Макар „белите петна“ да ни потискат, те имат и положителен ефект върху нас.

Повечето от нас постоянно забравят нещо – къде сме оставили ключовете, къде ни е телефонът и какво ли още не. Бихме могли да си създадем рутина, за да се справяме с подобни ситуации. Тя е много лесна, но ефективна. Нужна е само практика. Винаги трябва да оставяме дадена вещ на едно и също място.

Когато знаем, че вероятно ще забравим името на човека, с когото се запознаваме, също има начин да го предотвратим. Бихме могли да се опитаме да запомним лицето на човека, да повторим името на глас, а защо не да го асоциираме с друг наш познат със същото име. Бившият президент на Америка Бил Клинтън е бил много харизматичен и харесван политик, а причината се е криела във факта, че винаги е запомнял имената на хората. Със сигурност и на него му се е налагало да се концентрира, за да успява да го направи.

Ако помним ясно щастливата почивка, на която сме били, а потискаме неприятното преживяване на летището, това всъщност ни помага да се чувстваме по-добре със самите себе си и със спомените си. Подсъзнателно сме редактирали и изключили от съзнанието си негативния спомен, за да си направим колекция от положителни такива.

Друг интересен пример за благотворно „изключване“ на неприятни случки от съзнанието е, когато дългосрочни партньори кажат на половинката си, че днес я обичат повече, отколкото вчера. Според психолозите, които са изследвали този казус, всъщност думите не отговарят на истината. Не изцяло. Те откриват, че дългосрочните партньори осъзнават, че имат ангажимент към другия, чието изпълнение кара самите тях да се чувстват добре. Ако чувстваме, че обичаме половинката си повече, отколкото вчера, това е не просто хубаво, а и полезно за нашето благосъстояние. Дори и всъщност да не е истина.

Помнете да забравяте

Паметта на повечето хора им изневерява, при това редовно. Причината е, че тя има своите ограничения при обработването на информацията, постъпваща от заобикалящия ни свят. Не е възможно да запомняме всичко, което ни се случва.

Все пак има и редки случаи на хора, които притежават „изключителна памет“. Те помнят какво е било времето на 6 март 2016-а, например, или какво са обядвали на 15 септември 2004. Един от тези хора с феноменална памет признава, че за него „тя е като проклятие, от което не може да избяга.“

Дори само мисълта, че помним всичко около нас, е напрягаща. Затова и за повечето хора да забравят някои неща е не само нормално, а даже препоръчително.

Ако редовно забравяме, с повече постоянство и търпение можем да решим проблема. Важно е обаче да помним, че промените в спомените ни с течение на времето, често всъщност ни помагат да се чувстваме по-добре със себе си.