Ефект на паралелния свят – какво означава и защо е опасен

Акценти

"Какво ако се бях родил в любящо семейство?“

„Какво ако се бях омъжила/ оженил за друг/а?“

„Какъв щеше да е животът ми, ако бях постъпил различно?“

Със сигурност и вие сте си задавали подобни въпроси. И е напълно нормално, когато човек попадне в несигурна ситуация, претърпял е провал или пък изпитва съжаление. Този недоловим мисловен модел, при който съзнанието ни изгражда паралелна, по-добра според нас реалност, всъщност може да ни навреди в дългосрочен план.

Причини за така нареченото counterfactual thinking (нереалистично мислене) могат да бъдат: неспособност за преодоляване на тежки периоди или нещастни събития, склонност към самообвинения и поемане на прекалено голяма отговорност, симптомите на депресия и тревожност, съжаление, суеверия, прекалено голяма увереност за това, което предстои.

> Защо е опасен ефектът на паралелния свят

 > Засилва чувството за съжаление

 > Изкривява реалността

> Само реалността има смисъл

Какви рискове крие ефектът на паралелния свят

Специалистите наричат вредния мисловен модел „ефект на паралелния свят“ и предупреждават, че той може да ви вкара в някой от трите описани по-долу психологически капана, без дори да разберете.

Подхранва чувството на съжаление и ви парализира

Нагласата „Какво ако“ е в основата на ефекта на паралелния свят. Тя ви кара да вярвате, че животът ви би бил по-хубав, ако бяхте направили различни избори или взели различни решения. Макар че всеки от нас понякога се пита дали събитията не биха се развили по по-добър начин, ако бе постъпил различно, изследванията показват, че натрапчивите мисли за въображаемото по-различно минало могат да бъдат опасни.

Изследване върху 13 хиляди души от 2017 г. сочи, че мисловният модел „Какво ако“ може да отключи симптоми на депресия. Колкото по-често участниците „пренаписват“ в съзнанието си своето минало, толкова по-голяма е вероятността да изпитат силен емоционален стрес, съжаление или пък да се самообвиняват.

Съжалението може да бъде полезно за вас, когато ви подтиква към размисъл и самоанализ. Ако обаче стане хронично и се превърне в руминация (мисловно предъвкване), то може да ви заключи в миналото и да ви лиши от енергията, без която не бихте могли да продължите напред.

Как можете да се предпазите от ефекта на паралелния свят

• Пренапишете вътрешния си монолог – Вместо „Ако бях“, си кажете „Какво мога да направя сега?“
• Извлечете си поука, не търсете виновник – Запитайте се „Какво означава това съжаление? Какво говори то за моята личност и за моите цели?“
• Използвайте самоанализа и прозренията, до които стигате, за да се мотивирате, а не за да се наказвате – По този начин не само ще намалите емоционалния стрес, но и ще спечелите нещо, което наистина би ви било от полза – житейски урок например. Знаем, че всяка негативно преживяване е урок, който ни показва какво да променим за в бъдеще.
• Фокусирайте мисленето си върху бъдещето – Вместо да се връщате назад и да търсите допуснати грешки, насочете вниманието си към онова, което все още е възможно. Така ще се почувствате по-полезни и пълноценни и постепенно ще се отдалечите от мисловния модел „Какво ако бях“.

Например, когато си спомняте за раздялата с любим човек, може би си казвате „Какво би станало, ако не си бях тръгнал/а тогава или ако бях опитал/ а да се сдобрим?“ Това не е просто връщане към спомен, а връщане към вашето Аз, което не е затворило страницата и не е продължило напред.

Не можете да промените миналото си, но можете да решите как бихте постъпили следващия път, когато трябва да вземете важно решение.

Изкривява реалността

Да живеете в паралелен свят, макар и само в съзнанието си, може да промени възприятията ви за реалния и да го направи да изглежда по-малък, отколкото е. Колкото повече време прекарвате в обмисляне какво би се случило, ако бяхте постъпили различно, толкова по-идеализиран и нереалистичен ще е въображаемият ви свят.

Всъщност този порочен кръг е добре познат на повечето от нас – неразрешена ситуация, ум, който непрекъснато се връща към нея и силен копнеж да намерим покой. Това, което често ни спира да продължим обаче, не е самият спомен, а фантазията, свързана с него, или „какво би било, ако“.

Проучване върху склонността да създаваме фантазии за минали събития сочи, че някои хора са по-уязвими да попаднат в нейния капан, да потънат в измислен паралелен свят и да го възприемат като реален. И това не е просто пасивен навик.

Според изследване от 2018 г., публикувано в списание Personality and Individual Differences, хората, които често си представят миналото по различен начин, са по-застрашени от емоционален стрес, когато изберат да прилагат маладаптивни техники за справяне като руминация и самообвинение. Колкото по-цветно обрисуват те въображаемото си минало, толкова по-сива им изглежда действителността.

Какво можете да направите, ако често фантазирате различен развой на минали събития

• Практикувайте духовни упражнения за приключване – Ако мозъкът ви постоянно се връща към минало събитие, напишете в тетрадка всичко, което бихте искали да се беше случило. След това обърнете нова страница. Физическото обръщане на листа или прибирането му в чекмедже/ кутия е като символ, знак, че вече можете да продължите.
• Прекъснете цикъла на фантазията – Руминацията обича бездействието. Ангажирайте вниманието си с любимо занимание, което ще ви откъсне от мислите за миналото – разходка, хоби, разговор с приятел.
• Практикувайте пълноосъзнатост, не се разсейвайте – Вместо да се опитвате „да не мислите за това“, се научете да забелязвате мисълта, сякаш е буреносен облак, който се надвесва над вас. Кажете си „Случва се отново“ и след това внимателно се върнете към онова, което правите.

» Ако ви измъчва съжаление, задайте си следващите 3 въпроса

Само реалността има смисъл

Вие не просто оплаквате своето минало. Вие оплаквате онази негова версия, която никога не е съществувала. Контрастът между двете версии прави ежедневието ви мрачно, хората неприятни, а поставянето на цели – безсмислено. Все пак не губете надежда. Колкото по-често се упражнявате да се връщате към действителността, толкова по-бързо ще се връщате към нея. Да, реалността не е перфектна, но е ваша. Вие живеете в нея, тя има смисъл.

Животът в паралелен свят понякога е примамлив. Той носи фалшиво усещане за контрол върху минали събития, особено такива, свързани със загуба, съжаление и пропуснати възможности. Лошото е, че потъването в този идеализиран свят ви откъсва от настоящето.

Миналото може би ни оформя, такива каквито сме, но не определя какво ще се случи. За да продължим наистина напред, не бива да се фокусираме върху „Какво би станало, ако“, а да помислим какво можем да направим тук и сега, с това, което имаме.