Зависимата личност - психичното разстройство, което превръща човека в роб

Зависимите личности смятат, че са неспособни да бъдат независими и вярват, че не могат да вземат дори най-прости решения. Те изпитват постоянен страх, че ще загубят подкрепата, която имат.

Повечето зависими личности са напълно способни да функционират самостоятелно, но не го осъзнават. Поради факта, че някой друг винаги ги обгрижва, те не могат да добият необходимите житейски умения. Това още повече затвърждава степента на зависимост. Възможно е тези хора да се страхуват да изглеждат компетентни (дори по теми, с които са добре запознати), защото това е предпоставка да загубят подкрепата на хората, към които са се прикрепили. Въпреки това те са съвсем способни да се справят самостоятелно, ако знаят, че някой друг ги контролира.

Признаци и симптоми на зависимата личност

Зависимостта към другите се определя като разстройство на личността в диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства. За да бъде диагностициран с разстройството зависима личност, индивидът трябва да проявява най-малко пет от симптомите, които ще ви изброим:

• трудност при вземане на ежедневни решения поради липсата на увереност;
• необходимост други да поемат отговорност за важни области от живота на индивида;
• затруднение при изразяване на несъгласие;
• затруднения при започване или изпълнение на задачи самостоятелно поради липса на увереност;
• желание да се извършват неприятни или непосилни дейности, за да получи подкрепа от другите;
• дискомфорт, когато е сам поради страх от невъзможност да се грижи за себе си;
• незабавно търсене на нова връзка, когато бъде прекратена предишната подкрепяща такава;
• фокусиране върху нереалистични страхове от самотата.

Индивидите, определяни като зависими личности, е възможно да имат ниска самооценка и да считат себе си за "глупави" или "безнадеждни". Те тълкуват критиките като доказателство, че се нуждаят от помощ. Могат да избегнат поемането на отговорност или вземането на решения, което вреди на кариерата им или на академичния им напредък.

Честота и причини за зараждане на зависимата личност

Зависимите личности се срещат рядко - около 0,49% до 0,6% от населението. Зависимата личност обикновено се развива в ранна възраст и се наблюдава както при мъже, така и при жени. Смята се, че комбинацията от биологични и екологични фактори причинява разстройството.

Как живее зависимият човек?

За зависимите личности дори най-простото решение може да бъде трудно. Те могат лесно да решат какво да облекат или какво да обядват, но за по-важни решения, като избор на професия или място за живеене, често се оставят на преценката на родители или съпрузи.

Освен това зависимите хора често не успяват да се защитят. Те могат да позволят на другите да злоупотребяват или да се възползват от тях. Дори когато в дадена ситуация е съвсем естествено да изпитват гняв, те често се боят да го изразят от страх да не загубят подкрепа.

Случва се да изградят силна връзка с нови хора, още преди да са ги опознали добре или да останат в отношения, които са токсични, злоумишлени или нездравословни по друг начин, за да съхранят социалния си живот. Зависимите личности са по-склонни към депресия и гранично разстройство.

Лечение на зависимата личност

• Психотерапията е основното лечение, което се прилага за това разстройство. Терапията обикновено е фокусирана върху това да помага на хората да станат по-независими.
• Когнитивно-поведенческата терапия може да се използва, за да помогне на индивида да се справи с негативните мисли и да предприеме по-независимо поведение.
• Психодинамичната терапия също е особено ефективна за лечение на разстройството. В нея терапевтът работи, за да изследва първопричината и несъзнателните процеси, които го затвърждават. Специалистът трябва да се увери, че пациентът вече не зависи от тях. Целта на лечението е да се насърчи независимостта и терапията трябва да накара индивида да се почувства способен да се грижи за себе си.