Защо е добре да спрем да възхваляваме богатите и известните

Помните случая с опожарената парижка катедрала „Notre-Dame“ през април 2019 година, нали? Тогава френският магнат Франсоа-Анри Пино беше величан и спряган в медиите като един изключително щедър човек, който е решил да дари 100 милиона евро за реконструкцията на нареченото от него „бижу, оставено ни като наследство.“

След това го последваха други влиятелни личности и големи компании. Макар, сама по себе си, неговата постъпка да е наистина впечатляваща, Пино всъщност дарява едва 0,3 % от богатството на семейството си. Ако беше средностатистически френски гражданин и бе дарил 0,3% от доходите си, сумата би била около 840 евро. Не е малка за обикновено френско семейство, но кое от тях би отказало да ги дари, ако в замяна получи хвалебствията и медийното внимание, с които беше удостоен самия Пино?

Преувеличената роля на влиятелните хора

Живеем в ерата на прекаленото величаене на богатите и влиятелните личности. Горните ешелони на обществото се къпят в почести, награди и слава. Виждаме ги в лъскавите списания и по светските събития, където всеки се радва на духовитите им подхвърляния и коментари. Аплодираме филантропите за огромната им щедрост, дори ако проявата в действителност има съвсем незначителен принос за обществото и дори ако начинът, по който са придобили богатството си е доста съмнителен. Харесваме ги за това, че влизат в политиката или че опитват да прокарат някоя реформа в образованието, още преди да сме видели какъвто и да било резултат. Даже и в случаите, когато имаме основание да се съмняваме в ефективността на действията им.

Какво представлява меритокрацията?

Когато говорим за прекомерното възхваляване постъпките на известните и влиятелни хора, няма как да не засегнем темата за меритокрацията. До каква степен живеем в меритокрация? Нещо лошо или добро е тя? Меритокрацията е форма на социална организация, която се основава на хвалби и обвинения.

Хората сигнализират кой заслужава да получи властта и висок статут, като величаят черти от характера му, неговия талант, продуктивност или постъпки. Пак те решават кой трябва да бъде заклеймен или принизен, заради негови лоши навици, глупост или провали. Докато преценката на обществото е правилна, то ще продължава да издига и величае едните, нагоре по йерархичната стълбица на властта и високия статус, и да принизява заклеймените.

Вярва се, че по-добрите ще продължават да правят по-добри дела, когато са възнаградени с повече власт и права. Когато системата работи, имаме аристокрация – управление от представители на висшите слоеве. Или поне така смятат мислителите още от времето на Аристотел.

Как човек оценява другите

Но тази система не работи и не може да работи самостоятелно и независимо от всичко друго. Самите оценки на обществото всъщност са отражение на вече съществуващата йерархия във властта. Оценките просто затвърждават статуквото. Причината е, че и хвалбите, и упреците, произтичат както от съдещия, така и от съдения. Ако всеки, който е част от общество на меритокрация, поиска да е на върха, оценките на хората ще бъдат повлияни от онова, което смятат, че ще помогне на самите тях да се издигнат към върха – величаене на властимащите и богатите и порицаване на онези, които не са известни.

Подобни нагласи са силно изразени в меритократични общества, които повечето хора най-силно заклеймяват – превъзходство на бялата раса и патриархата. При тях йерархията се чертае на расов и полов принцип.

Морални принципи при меритокрацията – обективни или не?

Тези системи са оцелели, въпреки че са изградени върху неоснователни морални преценки. Гражданите, представители на подобни общества, са поощрявани да възприемат въпросните преценки като легитимни.

Като цяло меритокрацията убеждава всички вътре в системата, че трябва да разпространяват и затвърждават моралните принципи, на които тя се базира. В действителност обаче тези морални принципи не са резултат от обективни критерии, а от качествата на влиятелните и богати личности.

Възхваляването и обвинението ни правят слепи за всички съществуващи идеологии, освен нашата собствена. Те подсилват легитимността на меритократичната йерархия. Ако се осмелим да бъдем малко по-критични към самите себе си и начина, по който преценяваме другите, ще можем да премахнем тази завеса, която ни пречи да видим действителността.

Възхваляваме влиятелните хора с користна цел

Плащът от възхвали, който покрива висшите ешелони на обществото, е продукт на изкривени подбуди. Като индивиди, ние сме склонни да хвалим другите и да се опитваме да привлечем чуждите хвалби към себе си, защото искаме да имаме тяхното благоволение. Още по-силен е подтикът ни да хвалим властимащите, защото ако спечелим тяхната симпатия, ще получим подкрепата им. Имайки тяхната подкрепа, със сигурност по-лесно самите ние ще бъдем издигнати от обществото. Колкото по-високо в йерархията е един човек, толкова по-вероятно е да се възползва от величаенето от страна на нисшестоящите, които търсят неговата благосклонност.

Докато времената, в които живеем създават все по-богати и влиятелни хора, прекомерното им възхваляване ще продължи да расте. В най-скоро време може да станем свидетели на следния омагьосан кръг: величаенето на богатите затвърждава представата, че те са добри хора, които заслужават богатствата си. Това, от своя страна, благоприятства забогатяването им и засилва влиянието им, което привлича като магнит още повече възхваляването им.

Ефектът на моралната компенсация

Притеснително е как влияят прекалено честите похвали върху поведението на човека. Дори когато заслужава да бъде похвален, самата похвала обикновено има негативен ефект върху начина, по който той се държи. Съществуват много психологически изследвания, които доказват, че хората са податливи на морална компенсация. Това означава, че когато са наясно с доброто си поведение, те чувстват сякаш им е позволено да постъпват лошо занапред. Същото правило важи с обратен знак: когато хората се държат неподобаващо, те чувстват, че трябва да се поправят като постъпват добре за в бъдеще.

Ако тези изследвания се затвърдят през годините, означава, че могат да преобърнат социалните последици от възхваляването и принизяването на хора: тези, които са прекомерно хвалени, ще започнат да се държат лошо, укорите на околните ще ги застигнат и те ще поправят поведението си. Ефектът засяга най-силно влиятелните и известни личности, но отново те са хората, които могат да причинят много беди, именно защото имат власт и влияние.

Добрата автобиография отваря вратите към елита

Меритокрацията опитва да си изгради обективни критерии, които да оправдаят социалната йерархия. В наши дни, често влизането в елита зависи от добрата автобиография – образование в престижно учебно заведение, стаж в известна компания, служба в политиката или правителството, авторство върху книга или TED презентация.

Хората с подобни заслуги бързо печелят уважение, макар постиженията им в много от случаите да са логично последствие от факта, че са се родили в правилното семейство, че познават точните хора или че не плуват срещу течението. Меритокрацията подхранва човешката амбиция. Благодарение на добрата си автобиография, амбициозните личности печелят власт и позиции в обществото.

Ако искаме да създадем истински демократично общество, където всички имат равни права и биват третирани еднакво, би трябвало да сме по-умерени в хвалбите и величаенето.