Носи ли материализмът щастие

Представете си, че печелите 200 000 лева. Ако искате да бъдете по-щастливи, дали ще инвестирате повече в преживявания (пътешествия например) или вещи (дрехи, електроника и т.н.)?

Според едно ново проучване, отговорът зависи изцяло от социалната ни принадлежност.

Изживяванията ни дефинират по-добре като личности

Доскоро учените смятаха, че приключенията и изживяванията ни правят по-щастливи, отколкото материалните придобивки. Дори в случаите, когато някои от тези емоции не са така приятни, колкото други (например плащането на данъци в сравнение със слушането на музика).

Защо? Защото имаме склонността да се адаптираме бързо към всяко ново нещо. Преживяванията обаче оставят по-трайна следа в съзнанието ни. Можем да си ги спомняме колкото пъти искаме и всеки път да е все така вълнуващо.

Смята се, че инвестирането на средства в преживявания е тясно свързано с усещането на всеки от нас за самия себе си. Емоциите, които си осигуряваме, ни определят като личности.

Освен това преживяванията е по-малко вероятно да ни накарат да съжаляваме и да се колебаем дали сме постъпили правилно. Така например, ако сме похарчили пари, за да си купим скъпите обувки, които все заглеждаме в онзи магазин, може после да премисляме дълго дали всъщност е трябвало.

Накратко, изследванията до този момент ни приканваха да трупаме преживявания, а не материални придобивки, ако искаме да бъдем щастливи. Препоръките на учените днес са различни.

Социалният статус определя какво ни носи повече щастие

По-богатите предпочитат преживявания

Лий (J. C. Lee) и неговите колеги разкриват един друг аспект на представата за щастие на всеки от нас. Те смятат, че купуването на изживявания и емоции прави по-щастливи хората с по-висок социален статус.

Те имат достъп до повече ресурси (служебни, финансови и т.н.) и се тревожат много по-малко за посрещането на основните си нужди. В резултат те са по-фокусирани върху самите себе си и в начините, по които биха могли да изразят себе си или да се усъвършенстват. Тясната връзка между изживяванията и Аз-а обяснява защо хората с по-висок социален статус са по-щастливи, когато трупат спомени и харчат средства за приключения, вместо за вещи.

По-бедните се фокусират върху материалните придобивки

Хората от по-ниските социални слоеве се тревожат повече за оцеляването си и как да посрещнат основните си потребности с ограничените финансови средства, които имат. Често те се чувстват по-щастливи, когато купуват стоки, а не преживявания, защото „те могат да имат практическа полза за тях всеки път, когато им се наложи, по-дълготрайни са във времето и могат да бъдат препродадени в един момент.“

Проучванията затвърждават ролята на социалния статус

Лий и екипът му продължават с проучванията, за да затвърдят връзката между социалното положение на човека и предпочитанията му за инвестиции.

Те започват с един мащабен анализ върху щастието сред колежаните. Събират 23 проведени изследвания и стигат до заключението, че младежите, които учат в скъпи, частни колежи, както и тези с по-високи такси за обучение, са по-склонни да дават средства за преживявания и емоции. За разлика от тях, учещите в държавни учебни заведения, с по-ниски такси, са съсредоточени върху осигуряването на прехраната и ученето.

На следващия етап те провеждат сравнително изследване, при което участниците трябва сами да преценят и споделят кое ги прави по-щастливи. По-бедните сред тях признават, че покупката на материални придобивки ги кара да се чувстват по-добре.

След това доброволците трябва да оценят степента си на щастие, спомняйки си инвестиция, направена в дадена вещ или в преживяване. Резултатите потвърждават позицията на Лий и неговите колеги, че хората с по-добър социален статус се чувстват по-щастливи, когато си осигуряват приятни емоции и приключения, докато останалите са оценили със сходна степен на щастие както купуването на вещи, така и на преживявания.

При последното си изследване екипът разделя участниците в две групи. Всяка от тях е поставена хипотетично в коренно различни условия: едните трябва да си представят, че живеят в много добри условия и имат всичко необходимо за нормален живот, а другите – че са лишени от много удобства и придобивки.

След това едната група трябва да си представи, че месечният й доход спада с 50%, а другата – че нейният се увеличава пак с толкова. От тях се иска в рамките на 3 минути да си изготвят бюджет на разходите, базиран на промените в техните месечни доходи.

Хипотетично продължават да живеят по този начин в продължение на 6 месеца. Накрая отново имат за задача да оценят колко щастливи са се чувствали по отношение на инвестициите в материални стоки или в преживявания, въз основа на социалното си положение.

Резултатите показват, че групата доброволци, които е трябвало да си представят, че са по-богати, са оценили усещането си за щастие като по-силно, когато купуват изживявания. Другата група е заявила почти еднакво усещане за щастие при закупуването на вещи и емоции.

Поредицата от изследвания затвърждават заключението на учените, че по-богатите хора са по-щастливи, когато инвестират парите си в преживявания, докато по-бедните предпочитат да инвестират в материални придобивки, защото това им дава сигурност.

Авторите на проведените проучвания предупреждават, че критиката, отправяна към материализма, както и популярните препоръки да инвестираме в емоции, не толкова във вещи, могат още повече да отдалечат по-бедните хора от онова, което им носи щастие.

Разбира се, това съвсем не означава, че те не се радват на приключения. Ако за един по-богат човек щастието е да си подари сафари в Африка, то и по-бедният би се зарадвал на такова приключение. Просто за него както сафарито, така и цялостния ремонт на кухнята, са еднакво важни и биха го накарали да се почувства добре. В подобни ситуации той бил оставил сафарито за друг път.