Защо интелигентните хора не могат да бъдат щастливи

Замисляли ли сте защо някои от най-интелигентните и способни на дълбок размисъл хора не се чувстват щастливи? Те може да имат прекрасно семейство, успешна кариера, а понякога и световно признание, но въпреки това все има нещо, което ги кара да се чувстват самотни, тъжни и обезкуражени. Както казва Ърнест Хемингуей: "Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, което знам".

Вижте 6 възможни причини щастието при интелигентните хора да е толкова рядък феномен:

Интелигентните хора имат склонността да анализират всеки и всичко

Повечето хора с висок коефициент на интелигентност мислят твърде много и непрекъснато анализират всичко, което се случва в живота им и в заобикалящата ги среда, а нерядко и неща, които се случват на другия край на света. Този навик обаче е изключително изцеждащ, особено когато анализът води до разочароващи и мрачни заключения, както обикновено се случва.

На всички ни е добре известно, че "невежеството е блаженство", че колкото по-малко знаем, толкова по-добре за нас – така ще сме по-безгрижни и съответно – в пъти по-щастливи. Да умееш да разкриваш действителните лица на хората и техните скрити мотиви е изключително натоварващо и стресиращо. Дори само това е в състояние да те накара да се почувстваш разочарован от целия свят. От друга страна, интелигентните хора имат склонността често да разсъждават по проблеми, които нямат решение - било то философски теми или пък вечните житейски дилеми.

Интелигентните хора често имат непосилно високи стандарти

Умният човек знае точно какво иска и просто не се примирява с по-малко от това, както в личен, така и в професионален план. Това означава, че пълното удовлетворение при интелигентните хора е трудна мисия във всички сфери на живота. Освен това, голяма част от хората с поразителни теоретични умове не са особено успешни в житейски план заради своите странни и идеалистични нагласи. Сблъсъкът на очакванията им с реалността неизбежно води до безпомощност и разочарование.

Интелигентните хора страдат от липсата на дълбока комуникация и разбиране

Едно от най-великите преживявания, които може да има човек, е чувството, че е напълно разбран от някого. Толкова комфортно и успокояващо е да сме с някой, който мисли като нас, който разбира идеите ни и споделя нашата гледна точка за света. За нещастие интелигентните хора много рядко изпитват това удоволствие. По-голямата част от тях се чувстват неразбрани и самотни.

Скоро научни изследвания потвърдиха, че за да бъдат щастливи, по-интелигентните хора се нуждаят от значително по-малко чужда компания в сравнение с хората с по-нисък коефициент на интелигентност. Разбира се, това не означава, че умният човек не изпитва необходимост от човешко взаимодействие и смислен разговор. Просто той предпочита да говори за значими и запленяващи неща, а не да обсъжда времето, храната или нечии планове за почивните дни. Едва ли е необходимо да посочваме и подчертаваме, че в днешно време е доста трудно да се намерят хора за по-смислени разговори.

Интелигентните хора са твърде строги със себе си

Една от причините интелигентните хора да се провалят в опитите да са щастливи е, че са прекалено взискателни и строги към себе си – далеч не само, когато става въпрос за постижения и провали. Умните хора имат склонността често да анализират себе си и собственото си поведение толкова строго, сякаш съвсем целенасочено търсят за какво да се обвинят. Представете си да си лежите кротко и да се опитвате да заспите, и внезапно в главата ви да се появи спомен за ситуация (случила се преди дни, месеци, а понякога и години), в която не сте постъпили както трябва. Това е напълно достатъчно да развали и настроението, и съня ви. Хората с висок коефициент на интелигентност често преживяват подобни ретроспекции към свои минали грешки, което от своя страна култивира вина, недоволство и други негативни емоции, които могат да отровят всяко щастие.

За интелигентните хора реалността никога не е достатъчна

Те не престават да търсят нещо по-голямо – смисъл, цел, модел. А по-големите мечтатели сред тях не спират дотук – тяхното неуморно въображение просто не им позволява да се отпуснат и да се зарадват на малките неща в живота. Те копнеят за нещо фантастично, уникално, идеално и вечно - и, разбира се, никога не го откриват в реалния свят.

Някога имали ли сте чувството че "не сте за този свят", че сте попаднали тук по погрешка, че е трябвало да живеете в друга епоха или дори на някоя друга планета. Интелигентните, дълбоко мислещите хора се чувстват така постоянно. Възможно ли е да бъдеш щастлив, ако живееш с усещането, че си чужд на света, в който живееш? 

Голям процент от хората с висок коефициент на интелигентност имат проблеми с психичното здраве

Редица изследвания в тази област са открили връзка между някои психични разстройства и високия коефициент на интелигентност. Научният свят продължава да изследва тази зависимост, както и да търси отговор на въпроса дали е възможно проблеми като тревожност и биполярно разстройство например да са странични ефекти на гениалността.

В същото време интелигентните хора, които не страдат от ментални проблеми, попадат в капана на т. нар. екзистенциална депресия, която често е вследствие на прекомерно мислене. Ако през цялото време мислиш и анализираш всичко в детайли, то рано или късно стигаш до разсъждения за живота, смъртта и смисъла на своето собствено съществуване. Понякога това е достатъчно, за да ни провокира да преосмислим живота си, да направим равносметка на постиженията и провалите си, а това често носи тъга без очевидна причина.