Защо мъжът се страхува да не бъде контролиран от жената до себе си

Защо едно от най-лошите неща, които могат да се случат на един мъж, е да бъде обвинен, че е под властта на някоя жена? Или по-точно под властта на нуждата от жена. Според психолозите основната причина мъжът да се страхува да не попадне в нейния контрол се крие в друг, дълбоко вкоренен негов страх – да не бъде изоставен.

Страхът на мъжете е намерил своето място и в начина им на изразяване. Те често прибягват до изказвания, които принизяват жените, като например „Трябва да се знае кой е мъжът в къщата“. Липсата на стопроцентова мъжественост може да се окаже добър повод за подигравки в мъжката компания.

Мъжете израстват в среда и общество, което ги учи, че трябва да бъдат независими, да разчитат единствено на себе си, да не търсят чужда помощ и да не се влияят от никого. Те трябва да бъдат самодостатъчни. Ако попитат един мъж дали смята, че жена му има по-голяма власт, той със сигурност ще отрече. Той може да сподели също, че опитите й да го контролира го вбесяват, но е много малко вероятно да използва дума като „страх“. Едва ли някой обаче би определил чувството, което изпитва, като страх. Още по-малко да го признае пред друг.

Жените вземат важните решения

Малко са хората, които биха оспорили факта, че животът на мъжете все още е по-лесен и им предоставя повече удобства и улеснения. Въпреки това жените са тези, които през последните десетилетия заплашват спокойствието и комфорта им на работното място. Високият статус и привилегиите, които доскоро бяха само в полза на мъжете, вече са в риск, което доведе до значителни промени във взаимоотношенията между двата пола. Мъжете рядко са „глава на семейството“, поне не по начина, по който са били бащите и дядовците им, макар че и в миналото не е било ясно кой всъщност има повече власт. Във филма „Моята голяма луда гръцка сватба“ дъщерята се оплаква, че майка й оставя баща й да взема всички решения“. Майката отвръща: „Мъжът е главата, но жената е шията. Тя може да накара главата да се завърти, в която посока избере.“

Многобройни са изследванията, които доказват, че мъжете се страхуват все повече от това да не загубят контрола в интимните си отношения. Проучване от 2008 г. на изследователския център „Pew“ разкрива, че в повечето семейства представителките на нежния пол имат последната дума. Двойките са склонни да си поделят отговорността при вземане на решения, свързани с развлечения, свободно време и по-големи покупки. Жените обаче са тези, които обикновено отговарят за семейните финанси, преценяват дали трябва да работят и дали е нужно да печелят повече от съпрузите си.

Интересен е фактът, че при брачни партньори над 65-годишна възраст вероятността отговорностите да се разпределят равномерно е два пъти по-голяма, отколкото при младите хора. Според психолозите дългите години съвместен живот са основният фактор, който ги е научил на полезно взаимодействие.

Прочетете още:

• Балансът при упражняване на власт и вземане на решения – ключ към щастливата връзка

Страх от изоставяне

Ако се направи по-задълбочен анализ, става ясно, че страхът на мъжете да не бъдат контролирани от своите половинки се дължи на друг техен страх – от изоставяне. Ако те наистина бяха толкова независими и самодостатъчни, защо тогава разведените мъже се женят повторно много по-рано, отколкото жените?

Колкото по-уплашени са те от евентуално раздяла и самота, толкова по-дълго ще избягват конфликтите с партньора. Мъжете следят отблизо промените в емоционалното състояние на жената до себе си, търсейки знаци за назряващ конфликт, критика или неодобрение. Всяко доказателство за нещастие или несъгласие често се възприема като упрек или провал. Първата им мисъл е, че са сгрешили и че няма да им бъде простено, докато не се поправи. Успокоителните думи на жената, че „няма проблем“ рядко карат партньора й да се чувства облекчен и спокоен.

Емоционален комфорт

Мъжете се страхуват да не загубят емоционалния комфорт и усещането за приемане, с които техните половинки са ги дарявали дълго време. Дотолкова са свикнали, че са приели своето място като отредено по подразбиране. До момента, в който осъзнаят, че сигурността им е под заплаха. Те изпитват страх да не загубят увереността, която се гради на усилията на жената до тях – на нейната готовност да изслушва историите му от офиса, да се смее на невинаги сполучливите му шеги, да изглежда по-удовлетворена сексуално, отколкото е всъщност и много други. Самодостатъчността е механизъм, който предпазва мъжете от техните естествени потребности, а отдръпването на жената събужда най-първичния страх у човека – страхът от емоционално изоставяне в детството.