Защо някои нещастни двойки остават заедно

За повечето хора бракът е обогатяващо и пълноценно преживяване. И все пак, всички познаваме двойки, които са дълбоко недоволни от брака си, но остават заедно, така или иначе. Със сигурност има много причини, поради които тези нещастни хора пренебрегват неудовлетворението си, а в много случаи дори и страданието си, и отказват да променят живота си и да продължат напред. Психолозите все още се опитват да разберат защо някои двойки са склонни да преглъщат нещастието си, докато други се разделят дори при най-малки конфликти.

Науката за взаимоотношенията се ръководи от теорията за взаимозависимостта, разработена от социалните психолози Harold Kelley and John Thibaut преди повече от половин век. Според теорията за взаимозависимостта всеки партньор оценява удовлетвореността си от връзката чрез оценка на загубите и ползите. Когато ползите са повече от загубите, е налице удовлетворение от връзката - например, половинката ви може да има изключително високи изисквания към времето, което прекарвате заедно и в дома като цяло, както и към помощта ви за определени дейности, но в същото време да покрива повечето от вашите собствени нужди. Или пък може да изисква от вас малко, но да предлага още по-малко.

Според теорията за взаимната зависимост вие ще бъдете удовлетворени и в двата случая. Колкото по-дълго вашите "разходи" във връзката не надхвърлят ползите ви, толкова по-дълго ще продължи щастието ви в тези взаимоотношения.

Трябва обаче да се вземе предвид и че отношенията не са игри с нулев резултат. Ако имам само ябълки, а вие само портокали, една от моите ябълки ще бъде с много по-голяма стойност за вас, отколкото има тя за мен, както и обратното по отношение на вашите портокали. По същия начин стоят нещата и в отношенията ни с партньора ни - това, което ние му даваме, е с голяма стойност за него, защото задоволяваме негова нужда. Ако това, което даваме обаче, ни се струва повече, отколкото ние самите получаваме, ще се появи неудовлетворение. И обратното, има случаи, в които единият партньор има чувството, че получава много повече, отколкото той самият дава, и това според теорията на взаимозависимостта, го кара да се чувства задължен.

Това усещане се появява при следните условия:

• Партньорите вече са инвестирали сериозно във връзката си и това им дава усещането, че бракът им задължително трябва да има някаква стойност.
• Те остават в тази връзка, защото не вярват, че имат по-добри алтернативи.
• В момента те се чувстват доволни от брака си.

Удовлетвореността от връзката зависи от това доколко задоволени са нашите нужди, но според съвременните изследователи трябва да се вземе под внимание и ролята на личните стандарти. В съвременната западна култура хората настояват половинките им да са техните сродни души, остро приспособени към нуждите им. Изискването на съвременния човек е неговата половинка да му бъде едновременно и любим, и най-добър приятел.

Но далеч не всички общества гледат на брака по този начин. Например - японските жени често казват, че искат техните съпрузи да бъдат "здрави и да са извън къщата". Докато мъжът носи вкъщи заплатата си всеки месец, жената не се интересува от това какво прави съпругът й. Вместо това тя иска свобода да живее собствения си живот без мъжът й да се върти около нея и да й пречи. Когато браковете са уредени от родителите, те се разглеждат като чисто икономически отношения, в които сърцето няма думата.

В същия дух двойки в проблемни взаимоотношения могат да останат заедно, просто защото техните стандарти за брак са ниски. Например, ако си израснал в семейство, където насилието и пренебрегването са били норма, съвсем логично е да си изградиш подобна представа за брака по принцип. А ако страдате от ниско самочувствие , може дори да си помислите, че вие заслужавате да бъдете малтретиран от партньора си.

Има и други случаи, в които двойките осъзнават, че бракът им се разпада, но не предприемат стъпки за прекратяването му. Тук  по-скоро става въпрос за краткотрайни трудни периоди – промени на работното място, заболяване на член от семейството, а дори и раждането на дете могат да бъдат стресиращи за всяка двойка и намалят удовлетворението от семейния живот и при двете страни. И въпреки това те да останат ангажирани с връзката, твърдо решени да устоят на бурята.

Според изследователите ангажиментът не се основава на сегашното ниво на удовлетвореност от връзката, както прогнозира теорията за взаимозависимостта. В този случай тя зависи от очакваното удовлетворение от връзката в бъдеще. С други думи, партньорите остават ангажирани с брака си, защото вярват, че качеството на връзката им ще се подобри с течение на времето.

Вземете например раждането на първото дете. Въпреки че това е време на радост за двамата родители, това положително преживяване е помрачено от негативни резултати като намаляване на моментите на интимност и повишаване на изискванията, които партньорите имат един към друг. Но двойката остава ангажирана с връзката си, не защото в момента всеки е с удовлетворени нужди, а защото вярва, че удовлетворението ще дойде на по-късен етап. 

Може ли да бъде прогнозирано бъдещето на дадена връзка 

В поредица от изследвания екипът на психолога Levi Baker е установил, че очакваното бъдещо удовлетворение е по-силен и до голяма степен определящ фактор за бъдещето на една връзка, отколкото е сегашното удовлетворение на партньорите. С други думи, ние можем да се справим с всякакви сътресения, когато имаме надежда за бъдещето.

От тази гледна точка моментната степен на удовлетвореност не е от толкова голямо значение за нашата ангажираност, колкото е важна тя, за да покаже дали има проблеми в двойката, над които да се работи. Чувството на неудовлетвореност трябва да насочва над кои аспекти от брака трябва да се работи, а не как да се намери начин да бъде сложен край на тази връзка.

В действителност съвсем прости действия за подобряване на отношенията, като прекарване на повече време заедно или семейна терапия, могат да се окажат изключително здравословни за една връзка и да върнат надеждата, че щастливото бъдеще предстои.

Като се вземат предвид очакванията, а не само моментното ниво на удовлетвореност, може лесно да разберем защо някои хора остават в нещастни бракове, докато други се разделят, без да се замислят.

Данните, които е събрал екипа на Levi Baker внушава следните тенденции:

• Хората са склонни да сложат край на нещастния си брак, когато са убедени, че връзката им няма да се подобри, и таят надежда, че ще намерят по-добра алтернатива. ("Той никога няма да се промени, но има много риба в морето".)
• Хората са склонни да останат в нещастни бракове, когато вярват, че връзката им ще се подобри, или са убедени, че не могат да намерят по-добра алтернатива. ( "Ще бъда толкова щастлива, ако той най-после спре пиенето" или "Кой би обърнал внимание на старомодна домакиня като мен, така или иначе?").

Важен фактор обаче е и цяла поредица от социални въпроси. За някои хора да живееш сам е много по-добрият вариант, отколкото да си в нещастен брак, но за други е точно обратното – по-добре да си нещастен, отколкото сам.

Някои нещастни двойки остават заедно в името на децата

Те поддържат някакво нестабилно примирие - като отделни спални и банкови сметки, защото развод и разделяне на децата е сценарий, който ги неимоверно ги плаши.

Религиозните нагласи за развода също могат да играят роля

Има хора, които поддържат нещастни бракове, защото в противен случай ще бъдат отхвърлени от религиозната си общност, а именно от нея единствено получават социална подкрепа. Или пък от страх, че ще бъдат измъчвани от вина за проваления си брак и ще им бъде трудно да живеят с угризенията на съвестта си.

След като им стане ясно, че бракът им не е щастлив, хората оценяват перспективите си за бъдещето. Ако вярват, че имат добри шансове да намерят нещо по-добро, те са склонни да сложат край на връзката си. Може би точно затова младите семейства са далеч по-склонни да се разведат – те са наясно, че животът и възможностите за щастие са пред тях.

Но когато хората не могат да си представят алтернативен сценарий, те се примиряват с положението си и правят всичко възможно да намерят най-доброто в тази лоша ситуация. Тези двойки намират начини да живеят, без да влизат в конфликти – превръщат се в съквартиранти, например. Те не очакват щастие един от друг, но намират утеха в приятелства и други сфери на живота.