Притча за скритото щастие

Господ създал света за 6 дни, а на седмия си починал. След почивката огледал земята и видял, че е създал нещо прекрасно и грандиозно, което с радост ще подари на Човека. За да е сигурен обаче, че човешкото същество ще е истински щастливо, ако е мъдро (а не хитро или изобретателно) решил да скрие щастието.

Бог събрал животните и им разказал своя план. Смелият Орел веднага предложил да занесе щастието до най-високия връх и да го скрие там. Но Господ отхвърлил предложението, убеден, че Човекът ще го намери с упоритост, вместо с мъдрост, ако го оставят там. Огромният Кит предложил да вземе щастието и да го скрие на дъното на най-дълбокия океан. Бог отново отказал, знаейки, че Човекът може да открие най-ценното съкровище и там без да е достигнал мъдрост. Животните се развълнували и започнали да обсъждат помежду си, докато мъдрата Сова не взела думата и не предложила най-добрата до момента идея – Господ да вземе щастието и да го скрие на луната. Бог отказал със същия довод – Човекът, ако е хитър, ще го намери и там.

Сред животните започнали разговори и вълнения, създаващи пълна какофония, а докато останалите спорили, рошавият Ракун се приближил до Бог и едва чуто прошепнал:
- Ако само мъдрият трябва да открие щастието, нека го скрием в сърцето на Човека, там по случайност и с хитрост няма да бъде открито.
Господ се усмихнал, докато множеството животни притихвало:

- Прав си, умни ми Ракуне, там би погледнал само мъдрец!

По материала работи: Станислава Тонева
Източник: quora.com
Снимка: nationalgeographic.com