Начало Психология Социална психология Аз Защо не можем да спрем да четем ужасяващи новинарски истории

Защо не можем да спрем да четем ужасяващи новинарски истории

Защо не можем да спрем да четем ужасяващи новинарски истории - изображение

Включвате телевизора си и внимателно гледате вечерната информационна емисия. Ужасяващите новини са изключително много и въпреки, че това може да ви дразни оправдавате поведението на журналистите с факта, че точно те вдигат рейтинга до небето. Но защо човек е готов да приеме толкова много неприятни подробности за грабежи, катастрофи, убийства и насилие? Защо човекът не чете с удоволствие добри новини, които не го засягат, а поглъща с неистов интерес лоши такива?

Всички са чували, лошите новини продават и буквално се равняват на пари в новинарския бизнес. Но не медиите са виновни за създаването на подобна негативна атмосфера. Хората са. Независимо дали ви харесва или не, колкото по-жестоко е престъплението, толкова по-тревожно и подробно е описано и хората го преглеждат, купуват вестници с него, отварят статии в интернет и споделят. Интересът е пропорционален на тежеста на трагедията.

Човешките същества са свикнали да чуват за влошаващото се състояние на природата и обществото, но всъщност са тези, които хранят машината, произвеждаща подобна информация. Възниква въпросът: защо отваряте и четете статии с неприятни новини, дори да мислите, че не желаете да го правите?

Човешкият мозък е устроен, така че да идентифицира заплахите в околната среда. Отрицателните заглавия въздействат като алармени сирени за амигдалата, предупреждавайки мозъка и задействайки инстинкта за оцеляване. Това предизвиква в човека чувството, че трябва да знае всички мръсни подробности за някое убийство, за да предотврати това да му се случи същото. Това е просто усещане, че трябва да промени нещо в живота си, за да предотврати непосредствената опасност, но за да промени правилното нещо трябва да го разпознае.

Каква е заплахата — реална, хипотетична или само в ума му, всъщност няма голямо значение, мозъкът вече е задействал системата за самозащита.
През погледа на еволюцията, човешките същества губят повече, пренебрегвайки заплахи, отколкото печелят, докато се радват на резултати от положителни новини.
Щом шокиращите заглавия продават вестниците, то издателите ще отпечатат най-много от тях. Медиите винаги са били призовавани да показват добри новини заедно с негативните, но статистиката говори, че такива се появяват в съответствие 1 към 17.

Учените Марк Труслер и Стюарт Сорока провеждат експеримент, основаващ се на измама. На изследваните субекти е предоставена възможността да гледат видеоклип и им е казано, че движенията на очите им ще бъдат проследени. Преди това обаче, камерата трябва да вземе изходни измервания на зрителния анализатор. За да събере тя нужната информация, субектите трябва да четат задълбочено текст. Предоставени са им няколко статии и им е обяснено, че внимателно трябва да прочетат всички, които ги интересуват. След изпълнение на задачата за гледане на видеоклипа, участниците са запитани какъв вид новини са предпочели. Много от субектите, заявяващи, че медиите са твърде негативни, в действителност са предпочели да се получат негативна информация от тематичните статии в първото упражнение.

Усвояването на подобни ужасни новини на дневна база не променя факта, че много човешки същества виждат света като по-добро място, отколкото всъщност е. Хората си слагат розовите очила и практикуват волево невежество. Това е една от причините, когато срещнат особено обезпокоителна новина като „Майка погуби детето си“, тя да разчупва илюзията, че светът е справедлив. Нуждата от увереност, че извършителят се различава коренно от тях самите е причината да прочетат статията, за да се домогнат до подробности. Чрез подобни действия хората се опитват да постигнат увереност, че не са чудовище, способно на сходна жестокост.

Съществува и реакция на рационализиране, която кара човешките същества да мислят, че жертвата на тежко престъпление най-вероятно е сторила нещо, за да заслужи подобно издевателство над себе си. Новините отново се преглеждат, с цел да се съзре разлика, но този път сравнението се извършва с жертвата на престъплението. Така човек уверява ума си, че няма да попадне в подобни обстоятелства.
Съществуващите в съзнанието понятия за религия, сексуалност, отношения и политика карат личността да чете с разпалено любопитство само статии, които са в унисон с тях. Често човешките предубеждения включват много негативни стереотипи спрямо хора от други прослойки и групи в обществото. Ако индивидът поддържа убеждение, че някои етнос или религиозно течение се характеризира с негативно качество, то му харесва да чете, слуша и вижда мнения, сходни на неговото, дори е склонен търпеливо да изслуша хора проповядващи омраза.

Всичко това се подсилва доста, ако личността е склонна на отрицателни отклонения — тоест да има маниер да отдава повече внимание и значение на негативните данни, отколкото на положителните. Така се оказва, че добрата новина няма много шансове в битката с лошите.


Ако използваме Facebook като очевиден и ежедневен пример, ще стигнем до затвърждаващи тезата изводи. Социалната медийна платформа използва сложен алгоритъм за отчитане, с цел да реши какво да ви покаже първо, когато разглеждате хронологията. Човек осъзнава, че не вижда всичко, което е харесал и не получава новините от целия си лист с приятели. Алгоритъмът е така направен, че да ви представя информацонни епизоди, които би трябвало най-много да ви се харесват (според това, което, на което сте отделили време или сте харесали). Всичко това се основава само на публикациите, с които сте си взаимодействали в миналото. Ако човек е честен, трябва да признае - платформат му предлага много скандални заглавия, въз основа на собствените му предпочитания.


Не е никаква тайна, че хората харесват лоши новини, и никой не се изненадва, че постепенно затрупват вечерните информационни емисии. Въпросът е не: дали изборът на личността да си причинява разглеждането им в подробности е добър? Въпросът е: дали същият този избор е съзнателен?

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: all-that-is-interesting.com
Снимка: rebeldemule.org

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноПсихологияЗдравни съветиЛайфстайлИстория