Защо психотерапията е неуспешна при много тийнейджъри

Психотерапевтът и автор Шон Гроувър предоставя терапия на тийнейджъри от 25 години. Работи с тях индивидуално и в групи, в държавни и частни училища, читалища и в частна практика. Гроувър винаги е намирал, че тийнейджърите са изключително възприемчиви към терапията, особено груповата. Защо тогава толкова много родители съобщават, че децата им не реагират на психотерапията?

Липса на опит и подходи за работа с тийнейджъри

Работата с тийнейджъри изисква специално обучение и опит. Много терапевти завършват с малко клинични инструменти за работа с юноши, в резултат на което в терапията прилагат техники, предвидени за възрастни хора, което неминуемо води до провал.

Тийнейджърите нямат емоционалната зрялост на възрастните. Лошо прозрение, нарушено внимание, лош контрол на импулсите, нестабилно чувство за идентичност са характеристики, все типични за тийнейджърите. Те не могат да участват в рефлексивното мислене и ориентираната към прозрение работа, които възрастните приветстват в терапията. Някои юноши могат да реагират положително на терапията, но огромното мнозинство не го правят. Да се опитваш да провеждаш терапия за възрасти при тийнейджъри е като да пробваш да принудиш юношите да говорят на език, който не разбират.

>>> Наръчник за различните подходи в психотерапията

Терапевтите често се разочароват от тийнейджърите и ги укоряват, че не реагират и не се фокусират върху решението на проблемите си. В своята практика Шон Гроувър е чувал неопитни терапевти да казват на тийнейджъри следните фрази:

• „Прахосваш парите на родителите си, като не говориш с мен.“
• „Поведението ти наранява твоето семейство. Не искаш ли да се промениш?“
• „Твоят избор само прави животът ти по-труден.“

Подобни опити за вменяване на вина разрушават доверието и увереността на тийнейджърите. Още по-лошо, те ги насърчават да избягват психотерапията в бъдеще.

Признаци, че тийнейджърите посещават неподходящ терапевт

Ето две класически извинения, които терапевтите често използват, когато не успяват да постигнат напредък:

1. „Не можете да принудите тийнейджърите да се подлагат на терапия. Те трябва да искат да бъдат там.“

Почти всички тийнейджъри са заложници на терапията. За разлика от възрастните, те не избират да посещават терапия, а са принудени от своите родители или учители. Работата на терапевта е да промени мнението им относно терапията.

2. „Те не сътрудничат по време на сесия.“

Разбира се, че не сътрудничат по време на сесия. Това е нещото, което тийнейджърите правят най-добре. За да ги ангажират, терапевтите трябва да бъдат креативни и гъвкави, докато изграждат връзка с тях. Пасивното стоене и слушане или използването на психологически жаргон, модни думи или езотеричен език не подобрява резултатът от терапията.

3 качества, необходими на терапевта при работа с тийнейджъри

1. Автентичност

Тийнейджърите могат да разпознаят фалшивите хора. Те винаги отхвърлят студените и дистанцирани терапевти. Такава емоционална студенина може да увеличи тревожността на тийнейджърите или да изостри симптомите на депресия.

>>> Съвети за родителите на тийнейджъри, страдащи от депресия

2. Добър хумор

За съжаление, тийнейджърите често прекарват време с възрастни хора, които са стресирани или лишени от чувство за хумор. Терапевт с чувство за хумор е глътка свеж въздух и добър модел за подражание. Тийнейджърите са привлечени от такива хора.

3. Игривост

Игривият дух изисква безгрижно внимание и весела гъвкавост. Тийнейджърите обичат да говорят за филми, спорт, видеоигри и т.н. Терапевт, който приветства всичките им интереси и отговаря с любопитство, ще бъде много по-успешен.