Защо работата е повече от просто работа

Като общество сме донякъде обусловени да се страхуваме от понеделник. Фрази като „понеделник блус“ (набор от негативни емоции, които много хора изпитват в началото на работната седмица) и „Слава Богу, че е петък“ (TGIF) ни изпращат ясен сигнал, че времето между понеделник и петък не е наше. Това е период, през който сме длъжни да правим неща, които предпочитаме да не правим, за хора, за които не бихме искали да го правим.

Със сигурност всеки е бил на такава работа, която кара неделната вечер да бъде плашеща. В грешната позиция или в грешната компания ходенето на работа може да бъде невероятно изтощаващо. Но това, че определена работа не е мечтаната от нас, не означава, че непременно всички са такива.

Работата е от съществено значение за психичното здраве

Работата отговаря на редица нужди, както е установено в изследванията на психолога Дейвид Л. Блустейн:

• Дава механизъм, чрез който може да се постигнат желаните неща, което е от съществено значение за изграждане на самочувствие.
• Предоставя място в обществото, осигурявайки общност, в която може да се споделят и осмислят важни аспекти от живота.
• Дава умения, които в крайна сметка позволяват да се определи посоката на живота на отделния човек.

Да се разглежда работата като просто икономическа необходимост означава да се пропуснат толкова много неща, които тя може и трябва да предостави.

Това е да отхвърлим начина, по който работата може да влезе под кожата ни и да означава толкова много за нас. Ако даден проект не върви по план, това няма да доведе до незабавна финансова загуба. Но това не ни пречи да се разочароваме.

Възможно е да сме прекарали твърде много време, опитвайки се да се преструваме, че работата е безсмислена, когато всъщност има ужасно голямо значение.

Въздействието на работата върху живота ни се простира отвъд работното време и, за съжаление, преструването, че работата е маловажна, не намалява нейното значение. В крайна сметка, кариерата е „представяне на реалността“.

Защо е важно да признаем това?

Ако работата е от съществено значение за психичното здраве, тя може да бъде и вредна за него. Ако тя представлява механизъм за постигане на цели, може да се окаже и източник на емоционално изтощение, когато нещата, които човек се опитва да реализира не отговарят на ресурсите, с които разполага. И ако работата е възможност за определяне на посоката, най-добре е да бъде направление, в което човек иска да се развива, а не курс, към който тя отвежда.

Психологът Сара Марс съветва да осъзнаем, че не можем да отделим работата от цялостното ни психологическо благополучие. Започнете да мислите за работния живот, който вие, уникалният човек, който сте, желаете. Периодът след пандемията представлява шанс да оформим работния живот, какъвто никога преди не сме имали, и да се отървем от някои ограничения, които може да са възпрепятствали нашето развитие. Запитайте се:

• Постигам ли нещата, които смятам за важни?
• Чувствам ли се свързан с хората, с които работя?
• Допринасям ли за собственото си развитие?

Ако отговорът на някой от горните въпроси е не, може да се окаже, че работата не допринася за цялостното ви психично здраве по начина, по който би трябвало да бъде.

Обичайно е да се мисли за личното или професионалното развитие като отделни неща. Също така е обичайно да се мисли, че тези пътища са предварителни определени и че успешното развитие означава колко далеч ще стигнем.

Въпреки това, за да може развитието да има по-голямо въздействие върху нашето собствено благополучие, по-добрият вариант е да премислим колко добре можем да се адаптираме към променящата се среда. Настоящият момент предоставя чудесна възможност за скок както в личното, така и в професионалното си развитие и за подобряване на психологическото благополучие по време на този процес.