Позволете си да бъдете тъжни – това е най-мощният инструмент за изцеление

Тъгата е една от осемте основни човешки емоции. Останалите (според теорията на Робърт Плутчик) са радост, страх, гняв, любов, изненада, отвращение, презрение. Тъгата е логична и полезна и ни предупреждава как трябва да се отнасяме към себе си, но също и как искаме другите да се отнасят към нас.

Не става въпрос за дългосрочна тъга или за скръб. Става въпрос за тъгата, която ни завладява, когато някой, когото харесваме или обичаме, ни нарани, когато станем свидетели или ние самите се сблъскаме с несправедливост, когато угасне и последната ни надежда, че можем да осъществим свое желание.

Някои хора изпитват реална трудност да идентифицират тази емоция, защото живеят в култура, която цени много повече "положителните" емоции от отрицателните. Това е грешка, защото като хора имаме нужда от пълната гама на емоциите си, за да бъдем ефективни и за да можем да реагираме адекватно на собствените си нужди и на тези на другите. Тъгата невинаги е приемлива в нашата култура и много хора се чувстват неудобно, когато не могат да я скрият от околните.

Позволете си да бъдете тъжни

Не е нужно да сте винаги радостни от случващото се в света около вас или от случващото се с вас. Не е нужно да сте "положителни" през цялото време. Когато се чувствате тъжни, изследвайте чувствата си и разберете от какво имате нужда. Може да се наложи да поговорите с приятел, може да се наложи да отделите повече време за себе си или да работите повече с чувствата си, за да успеете да ги приемете.

В този ред на мисли е добре да подчертаем, че не само благодарността като отношение към живота, но и приемането на негативните емоции, са ключ към емоционалното ни здраве, към благополучието и в крайна сметка – към свободата и щастието ни.

Изследователите Джонатан Адлер и Хал Хършфийлд са стигнали до заключението, че усещането за щастие и тъга в един и същ момент "се свързва с подобряване на психологическото благосъстояние" (проучването е от 2012 г.).

Фокусирането върху "доброто" е страхотна стратегия за справяне в много ситуации. Макар и обширни изследвания да показват, че благодарността подобрява благосъстоянието, не са малко и данните, доказващи безспорните ползи от почитането на тъгата. Да почетем тъгата означава да й се отдадем, а не да я пренебрегнем или потиснем.

Според Адлер и Хърсфийлд е важно да умеем да "приемем лошото, без това да ни пречи да видим доброто".

От друга страна, дори да имаме желание да се ангажираме с преживяването на тъгата си, се оказва, че просто нямаме време за това. Натовареното ежедневие просто не ни позволява да намерим пролука, в която да се скрием, за да се поровим в душата си. И все пак, това е необходимо. Да усетим тъгата си в цялата й пълнота, да й се отдадем и да я изплачем, е единственото, което ще ни помогне да се освободим от нея. А за да не зациклим в тази емоция, е нужна промяна на гледната ни точка - необходимо е да погледнем на завладялото ни чувство със състрадание и любопитство.

Предлагаме ви 5 начина, които ще ви помогнат да дадете време, пространство и микрофон на емоциите, особено на неудобните сред тях:

Открийте емоциите в тялото си

Чувствата често се проявяват в тялото. Можете да ги усетите като тежест в сърцето си или като напрежение в белите дробове, като болка в раменете, като сълзи, напиращи в очите ви, гадене в стомаха или непоносима умора. Ще забележите къде се появяват чувствата ви, веднага щом затворите очи и останете неподвижни.

Прегледайте спомените си

Опитайте се да си припомните какво е причинило тъгата ви – може би коментарът на шефа ви за недобре изпълнена задача или неприятна реплика от страна на приятел?

А сега се върнете още по-назад и си припомнете дали сте се чувствали по подобен начин преди и при какви обстоятелства. Отговорите могат да ви отведат до първоизточника на това чувство.

Отделете време, в което да опознаете емоциите си и да се погрижите за тях

Когато се разболеем, ние си оставаме вкъщи, за да посветим целия ден на своето оздравяване – пием чай, завити с меко одеяло, ядем пилешка супа, гледаме филми. Едва ли има човек, който с висока температура и изцедени от болестта сили, ще започне да чисти къщата си или ще се занимава с неплатените си данъци.

По същия начин, ако си позволите да бъдете тъжни за секунда или час, какво ще направите? Какво ще кажете? Ако позволите на тъгата да ви уплаши, какви ще са мислите, които ще минат през главата ви? За какво ще се притеснявате? Какво ще направите, за да излекувате чувството, което разболява душата ви?

Подходете артистично

Изкуството отключва емоции, които нашият интелект се опитва да заглуши. Ето затова то е чудесно средство за изследване на скритите аспекти на нашите емоции. Независимо дали рисуваме, пишем, оцветяваме или правим нещо друго, нашите чувства ще се влеят в това, което правим.

Проявете състрадание и разбиране

В повечето случаи проблемът не е в чувствата, които ни завладяват, а в реакцията ни към тях: „Не бива да се тревожа.”, „Няма защо да се притеснявам.”, „Само трябва да спра да мисля за случилото се.”, „Нямам основание да съм обиден”. Това отношение към емоциите, бушуващи в нас, е дълбоко погрешно. Към тях трябва да проявяваме същото състрадание, с което се отнасяме към свой наранен или болен приятел – вместо да му се караме или да спорим с него, ние призоваваме цялата си доброта, разбиране и съчувствие.

Направете място за тъгата в сърцето си, отдайте й необходимото внимание и време – това може да бъде мощен (а понякога и единственият) инструмент за изцеление.