Коя е емоцията, която продължава 240 пъти по-дълго от всички останали

от 12 дек 2017г., обновено на 29 дек 2017г.

Емоцията, която преживяваме най-дълго, е тъгата, показва едно от първите изследвания, които си поставят за цел да открият защо някои емоции са по-дълготрайни от други.

Психолозите определят тъгата като преходно емоционално състояние, което обикновено се свързва с отрицателни настроения и нещастни чувства. Счита се за една от основните човешки емоции и е съвсем естествен отговор на ситуации, включващи психологическа, емоционална и/или физическа болка. Тъгата засяга всеки в даден момент от живота и се проявява както на поведенческо, така и на физиологично ниво.

Учените смятат, че тъгата продължава значително по-дълго в сравнение със срама, отегчението и изненадата. По правило тъгата се свързва със събития, които имат дългосрочно въздействие върху живота на хората - като раздяла и загуба на близък човек.

“По време на изследването открихме, че емоциите, които предизвикват интензивно и дълготрайно замисляне, траят най-дълго. Именно дълбокото и продължително размишление е основният фактор, определящ по-дългата продължителност на някои емоции”, обяснява един от авторите на изследването Саскиа Лаврийсен. По думите й емоциите с по-кратка продължителност обикновено са предизвикани от събития със значително по-ниска важност.

„Когато говорим за дългосрочните емоции обаче, всички сме наясно, че те обикновено са в резултат на наистина важни неща”, допълва проф. Лаврийсен.

В изследването са анализирани данни за 233 доброволци, които са били помолени да си припомнят емоционално преживяване, свързано със загуба или раздяла, с емоции като срам, страх, отвращение, както и колко време им е отнело да се възстановят.

Анализът на отговорите показва, че хората се справят най-бързо с емоции като отвращение, срам, или страх - обикновено те преминават за около 30 минути. При тъгата обаче нещата са много по-различни – тя продължава средно 120 часа.

„Открихме още, че страхът, изгарящият срам и отегчението са сред краткотрайните емоции, докато чувството за вина има дългосрочно въздействие върху състоянието и живота ни”, обяснява още проф. Лаврийсен.

Изследването е публикувано в списание „Motivation and Emotion”.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: spring.org
Снимка: wittyfeed.com