Защо сънуваме погребението на близък човек, който все още е жив – психологически анализ

Дженифър започва да се среща с терапевт, след като сънува погребението на живия си баща. Онова, което тя не осъзнава, е, че неговата смърт разкрива аспект от собствената й личност, който трябва да анализира и приеме. Идентифицирайки своите черти в другия, тя успява да види себе си отстрани и да прегърне промяната, от която има нужда.

Сънят

„Сънувах, че съм на погребението на татко. Както можете да се досетите, чувството беше ужасно. Ясно си спомням как накрая, плачейки, срещнах случайно стар мой приятел – Майкъл. Баща му почина от COVID-19. Той ме прегърна и двамата си зададохме въпроса: „Защо трябваше да загубим бащите си?“

Срещата с терапевта

В началото на разговора им Дженифър започва с думите: „Сънят ми беше много потискащ и емоционален. Разстроих се, почувствах се наистина зле.“

Терапевтът се съгласява с нея и й казва: „Това, което си сънувала, е тъжно. Несъзнателно мозъкът ти може да съчини подобна история, когато ти самата си вкопчена в някаква неприятна и болезнена мисъл, но не позволяваш на тъгата да изплува на повърхността.“

Истинските страхове на Дженифър

На въпроса дали я притеснява нещо напоследък, Дженифър отговаря: „Не спирам да мисля за това, че по празниците и през зимата нямам приятел. Хубаво ми е, когато имам приятел. Липсва ми това усещане. Да, понякога си спомням за бивши гаджета, но не ми липсва конкретен човек. Просто да имам някого до себе си.

Има още нещо, което не ми дава мира – теглото ми. Никога не съм харесвала тялото си, особено след като години наред бях обект на подигравки в началното училище. В осми клас отключих хранително разстройство. Сега, връщайки лентата назад, си спомням, че се чувствах дебела и в гимназията, и в колежа. Но никога не съм се чувствала толкова зле, колкото сега. Струва ми се, че съм отблъскваща, че съм най-дебелият човек на света. Тъжна съм, защото не съм толкова слаба и привлекателна, колкото преди. В такива моменти започвам да се критикувам, сякаш това е причината да нямам приятел.“

Прочетете още:

• Защо е време да спрем да мразим себе си веднъж завинаги

Сънят като отдушник

Експертът, с когото младата жена, се консултира, развива следната теория: „Струва ми се, че си измислила историята от съня си, за да можеш да дадеш воля на сълзите си. Имала си нужда да излееш тъгата си, тъй като дълго време си я трупала в себе си.“

Дженифър е изненадана от интерпретацията на психотерапевта си, но признава, че може би е прав. Следващият му въпрос е „Какво си мислиш, когато се сетиш за баща си?“

„Когато мисля за баща си, си представям мъж, който винаги защитава семейството си и за него то е на първо място. Той е любящ и леко резервиран, но в същото време е забавен и обича да разказва смешни истории. Добронамерен и грижовен е, но понякога загрижеността му е толкова силна, че има гневни изблици и се ядосва. Според мен обаче това се дължи най-вече на собствената му тревожност, че не успява да контролира нещата. Истината е, че той е винаги до мен, когато имам нужда. И не само баща ми, майка ми също.“

„Тъгата не ми позволява да обичам себе си“

Специалистът смята, че самотата е убила, метафорично казано, любящата и забавна страна от характера на младата жена. Дженифър не изключва такава възможност и добавя: „Когато се замисля за това, което липсва в живота ми, потъвам в дълбока тъга. Толкова съм тъжна, че не мога да намеря сили да се обичам и определено нямам желание да се забавлявам или шегувам.“

Начинът, по който жената описва своя баща, е отражение на притеснението й относно теглото. Тревожността се проявява като осъждане и гняв срещу самата нея. Най-често сблъсъците помежду им са резултат от негов коментар, свързан с външния й вид, или с този на някой друг. Понякога проблемите в отношенията им се дължат и на шегите на баща й, които засягат деликатни за нея въпроси като тревожността, терапията или кошмарите.

Според психотерапевта дъщерята е интернализирала (възприела като свое собствено) осъдителното отношение на баща си. Онова, което обаче не е успяла да запази в себе си е неговите любвеобилност и чувство за хумор. Те са били погребани.

Дженифър признава, че наистина отдавна е обърнала гръб на веселата част от живота си, което според специалиста е поправимо. Когато сънува баща си, тя би могла да се сбогува с другия, осъдителния, глас и да потърси веселия и грижовен, който е бил заглушен някъде дълбоко в нея. Това е първата стъпка към промяната.

Какво можем да научим от преживяванията на Дженифър?

В нейния сън образът на баща й разкрива едновременно конфликта, с който не успява да се справи, и неговото решение. Защо сънят има двояко значение, защо изпраща две разнопосочни послания? И защо предизвиква тъга у жената?

Дженифър се чувства тъжна. Тя се самонаказва заради наднорменото си тегло, но не разпознава тъгата. Образът на другия човек разкрива вътрешните й конфликти, което я кара да изпитва потискани до момента емоции. Когато се изправи срещу тях, тя може да ги разпознае и да се опита да се дистанцира.

Промяната е труден и сложен процес. Особено когато сме свикнали да гледаме на себе си през очите на нашите родители. За да обърнем представата за собствената си личност са нужни много усилия. Нашите сънища ни показват различни аспекти и гледни точки от проблемите, с които се борим. Те ни помагат да преценим кое трябва да съхраним и с кое би било по-добре да се разделим, за да живеем пълноценно.