За да бъдем физически здрави, е добре да се грижим за психичното си благополучие

Всеки жив организъм на планетата притежава свой индивидуален механизъм за реакция при заплахи. Включително и човекът. Това, което го отличава са езикът и съзнанието. Макар да са изключително важни, често заплахите са породени именно от тях. Неприятните мисли и негативните емоции предизвикват същата физиологична реакция, която наблюдаваме и при физическа заплаха. И, тъй като не можем да избягаме от мислите и чувствата си, в тялото ни постоянно протича физиологичен процес „бий се или бягай“. Когато потискаме емоциите, този процес се ускорява. Много са факторите, които могат да го задействат. Според учените хроничната болка например е болест на съзнанието.

Физиологичното състояние предопределя психичното ни здраве

Начинът, по който се чувстваме, е в основата на общото ни здравословно състояние. Дългото излагане на стрес води до засилване на метаболизма, а оттам и до възпалителни процеси. Тялото реагира чрез различни физически симптоми.

Когато изпитваме душевна или физическа болка, организмът опитва да възвърне контрола си върху протичащите процеси и отключва още по-силна реакция срещу стреса – гнева.

Гневът е разрушителна и много мощна емоция, която предизвиква големи промени. Кръвотокът към неокортекса (мисловните центрове) се пренасочва към по-ниско разположените части на нервната система. Тялото ни започва да произвежда още повече цитокини - протеини, които възпаляват и правят мозъка още по-чувствителен. Сякаш изключваме и не можем да разсъждаваме трезво. Спираме да се съобразяваме с нуждите на околните и сме по-склонни да проявим агресия спрямо тях.

Разрушителните ефекти на гнева

Гневът вреди не само на другите, но и на нас самите. Освен разрушение, той води и до саморазрушение. Хората, които страдат от хронична болка, са по-застрашени от самоубийство. За щастие, това се случва рядко.

Гневът обаче има и друго, по-често срещано проявление – вреди на здравето ни. В такива моменти едва ли имаме енергия, за да се погрижим за себе си. Всъщност е възможно наистина да не ни е грижа какво се случва с нас. Когато е насочен към нас самите, той може да е смъртоносен, защото няма спирачка и няма край. Защо иначе бихме избрали да не се чувстваме жизнени и бодри? Неусетно се поставяме в риск от много други заболявания, резултат от нежеланието ни да се предпазим.

И, за да бъде още по-сложно, се намесва човешката нужда да упражняваме контрол над съзнанието и мислите си. Всеки от нас знае, че колкото повече се опитваме да прогоним дадена мисъл, толкова по-здраво се загнездва тя в ума ни. Стресът усилва многократно този ефект.

Ироничен ефект: Никога не можем да избягаме от мислите си

Ироничният ефект е предизвикателство, което не бива да подценяваме, тъй като крие рискове за здравето и благосъстоянието ни. Той има два противоположни, но еднакво пагубни аспекта. С единия повечето от нас са добре запознати – потиснатите мисли стават по-натрапчиви с времето. Другият е още по-опасен, защото ни откъсва от положителните мисли. Дори и да се опитваме да мислим за нещо хубаво, не се получава. Осъзнатият стремеж е победен от вътрешната ни нужда да бдим за пречки по пътя. Оказва се, че по-силната ни несъзнателна природа се нуждае от цялата ни енергия, за да можем да се пазим от нахлуването на негативни мисли. Колкото по-добри и целенасочени са намеренията ни, толкова по-сериозен е проблемът.

Без значение дали се опитваме да прогоним неприятните мисли или да се вкопчим в положителните, онзи ирационален вътрешен глас не спира да ни напътства и няма разумни средства, с които да го заглушим. Попадаме в сложна ситуация, при която тялото претърпява физиологични промени, а умът ни е под заплаха.

>>> 6 стратегии за изграждане на по-добро психично здраве

Стремежът към положителни мисли има обратен ефект

Нашата цел е да не изпитваме болка. А, както стана ясно по-горе, колкото повече мислим за това, че не искаме да ни боли, толкова повече ще ни боли. Изследванията сочат, че ако търсим щастието, ще бъдем нещастни, и обратно. По сходен начин, ако се стараем да не съдим другите, толкова по-често ще го правим. Повечето хора, които искат да направят света по-добър, накрая са обзети от мрачни мисли и силна тревожност. Те изпадат в екзистенциална криза. Колкото по-малко скрупули имат, толкова по-слабо засегнати са от ироничния ефект. Учените смятат, че това е причината, поради която влиятелните личности често потискат и пренебрегват нуждите на съвестните граждани.

Водене на записки

Ироничният ефект е резултат от нашата потребност да упражняваме контрол над съзнанието си. При всеки човек той се изразява в различна степен, но винаги е налице. Начинът за справяне с него е много лесен: да напишем на лист хартия мислите си и да го изгорим или скъсаме. Не рискуваме нищо, просто поставяме началото на процеса на излекуване. Упражнението е елементарно, но експертите уверяват, че дава отлични резултати. Те препоръчват да го правим всеки ден, дори когато не изпитваме болка. Да го приемем като част от рутината. Няколко минути дневно са достатъчни. Неслучайно методът със записването на емоциите е толкова популярен и предпочитан от терапевтите.

Оздравителният процес зависи единствено от нас

Първата стъпка е да признаем, че не вярваме. Да приемем негативните си мисли. Опитвали сме какво ли не и никога не се е получавало. Защо сега да е по-различно?

Най-ефективните програми използват доказани инструменти за успокояване и повторно програмиране на нервната система. Тяхната цел е да регулират химичните процеси, протичащи в тялото ни. Безполезно е да разчитаме на положителни утвърждения и да полагаме усилия да „повярваме“. Както силното желание да бъдем щастливи, ни прави по-тъжни, така и опитите ни да се спасим от болката ни причиняват още по-силна болка. Най-сигурният начин да се избавим от нея е наистина парадоксален, но е помогнал на много пациенти.

В заключение

Никой не би искал да е болен. Съзнателната част от мозъка ни, която често се нарича „добри намерения“ или „воля“, не може да пребори тревожността, гнева и физическите ни оплаквания, резултат от ускорените физиологични процеси в организма. Да си представим, че шофираме със 70 км/ч по магистралата, но на втора или трета предавка. Колата ще се повреди много по-бързо, отколкото ако я караме на пета, например.

Психологическите заплахи, с които се сблъскваме, са ключов фактор за отключването на опасни физиологични процеси. Тъй като не можем да избягаме от съзнанието си, ние сме изправени пред наистина сериозен проблем. Продължителното излагане на влиянието на физиологичните промени, предизвикани от силния стрес, може да ни разболее или да ни накара да се чувстваме зле физически.
Физическото ни състояние се обуславя от всичко онова, което се случва в ума ни.