Каква е целта на психологическите теории

Съществуват множество психологически теории, които се използват за обяснение и прогнозиране на голямо разнообразие от поведения. Психоаналитичната теория на Фройд, психосоциалната теория на Ериксон, теорията за социалното обучение на Бандура са само няколко примера.

Защо съществуват психологически теории

Думата “теория” е от старогръцки произход и означава “съзерцание”. В науката теорията не е просто предположение. Една теория представя концепция или идея, която може да се провери. Учените могат да тестват теорията чрез емпирични изследвания и да съберат доказателства, които я подкрепят или опровергават.

Имайки предвид, че научното познание изпълнява функциите описание, обяснение, предсказание и активно формиране, можем да обобщим, че психологическите теории реализират първите две, а именно описание и обяснение, докато практиките се занимават предимно с третата и четвъртата – предсказание и активно формиране.

Нека разгледаме три основни причини за съществуването на психологическите теории:

• Те осигуряват основа на разбирането ни за човешкото поведение, мисленето и развитието. С помощта на тази рамка ние можем по-добре да разберем себе си и другите.

• Всяка теория предоставя контекст за разбирането на определен аспект от човешкото поведение. Поведенческите теории например предоставят основа за разбиране на начина, по който хората усвояват нови неща. С помощта на тези теории можем да разгледаме по-отблизо някои от различните начини, по които се случва обучението, както и факторите, които му влияят.

• Съществуващите теории вдъхновяват и създават основа за бъдещи изследвания. Учените ги използват за формиране на хипотези, които след това могат да бъдат тествани. Благодарение на откритията и включването им в оригиналната теория, могат да бъдат изследвани нови въпроси и идеи.

• Теориите могат да се развиват. Те са динамични и винаги се променят. Когато се правят нови открития, теориите се модифицират и адаптират, за да отчитат новата информация. Въпреки че теориите понякога се представят като статични и фиксирани, те се развиват с течение на времето. Теорията на привързаността, например, започва с работата на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт и се разширява с времето, включвайки нови описания на различните стилове на привързаност.

Няколко основни теоретични перспективи

Съществуват редица ключови теоретични перспективи, оказвали влияние през цялата история на психологията. Дори и днес много психолози са склонни да фокусират изследванията си през обектива на определена теоретична перспектива. Теориите попадат в един от няколкото различни типа:

• Големите теории се опитват да опишат много аспекти на човешкия опит. Примерите включват психоаналитичната теория на Фройд и психосоциалната теория на Ериксон.

• Минитеориите, от друга страна, се фокусират върху описването само на тесен кръг от поведения.

• Възникващите са сравнително новите теории и често включват комбиниране на аспекти от различни минитеории. Социокултурната теория на Виготски е пример за възникваща теория.

Вижте и няколко примера:

• Психоаналитична теория: 

Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд предполага, че подсъзнателните подтици и желания обуславят човешкото поведение. Тази перспектива предполага, че разбирането им може да помогне за облекчаване на различни видове психологически дискомфорт и дистрес.

• Теория на поведението:

Поведенческите теории предполагат, че цялото човешко поведение може да се обясни с процесите на обучение. Този подход към психологията се появява с работата на Джон Б. Уотсън, който се интересува от това психологията да стане по-научна дисциплина, която се фокусира изключително върху наблюдаваното и измеримо поведение. Вдъхновен от работата на руския физиолог и психолог Иван Павлов, който е открил и описал процеса на класическото кондициониране, Уотсън демонстрира как могат да бъдат обусловени различни поведения. По-късната работа на Б.Ф. Скинър въвежда концепцията за оперантно кондициониране, при която няма предизвикана реакция, а само спонтанни действия, последвани от подкрепление.

• Теория на когнитивното развитие:

Жан Пиаже въвежда друга добре позната велика теория. Неговата теория за когнитивното развитие описва интелектуалния растеж на децата от раждането и в детството. Тази теория предполага, че децата действат като малки учени, тъй като активно конструират знанията си за света.

• Социокултурната теория на Виготски:

Руският психолог Лев Виготски предлага социокултурна теория на развитието, която е добър пример за това как новите теории често се основават на по-стари. Пиаже повлиява Виготски, но неговата теория предполага, че голяма част от обучението е резултат от динамичното взаимодействие между индивидите и тяхната култура.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: verywellmind.com
Снимка: study.com