Какви са социопатите и защо толкова хора използват думата неправилно

от 03 апр 2018г.

Когато човек отвори социална мрежа или сайт за отзиви от работни места, може да изпадне в ужас, защото всеки бивш шеф в тях е определен като социопат.

Но какво всъщност е истинският социопат и използваме ли правилно думата?

Социопатия

Това не е болестно състояние, което се открива с изследване под микроскоп. Подобно на всички етикети за психично здраве, е термин, създаден и използван, за да обясни група от поведения, които се срещат в една личност. Всъщност „социопат“ дори не е медицински коректна диагноза. Специалистите използват термини като „антисоциално разстройство на личността“ и търсят негови черти в доста особен тип хора, които най-често биха отхвърлили всякакви опити за диагностициране.

Антисоциално разстройство на личността

Личностното разстройство означава, че индивидът постоянно се държи по начини, които не отговарят на културната норма, като това го изолира от социума и вреди на нормалния му живот. Поведението и възприемането му за света засяга всички области на неговия живот и най-често са налице от ранна възраст.

Антисоциалното разстройство на личността означава, че човек постоянно манипулира, наранява и експлоатира околните.

Диагностичните критерии за това разстройство варират в зависимост от това кое диагностично ръководство се използва. Но като цяло, човек с антисоциално разстройство на личността ще комбинира няколко от тези симптоми:

- липса на каквато и да е загриженост за чувствата на другите;

- неспособност за съпричастност, дори ако е свидетел на дълбоко страдание;

- неспазване на социални норми, правила, задължения и закони;

- липса на усещане за вина или взимане на поука от наказания;

- отказ от поемане на отговорност за действията;

- успех при бързо установяване на взаимоотношения, но и неспособност да ги поддържат или да стигнат до интимност;

- живот с изключително ниски нива на търпение и лесно ескалиране на раздразнението до агресия, жестокост или насилие;

- мотивиране на действията основно от нужда за лично удовлетворение, удоволствие и власт;

- силна склонност за обвиния към другите за конфликт, които самите те създават;

- разказване на и предоставяне на информация по силно манипулативен начин;

- склонност към импулсивно, рисково поведение, без притеснения от евентуалните последствия.

Една от причините обществото да не свързва антисоциалното личностно разстройство с думата „социопат“ е , че все пак за патологичното състояние се говори най-често около диагностициране на рецидивисти с дълга престъпна история. За социопати пък чуваме, когато се описват хлъзгави хора, облечени в бизнес костюми.

Важно е да не се забравя, че хората с антисоциално поведение може да нямат всички гореизброени симптоми, а само някои от тях. Самите признаци на състоянието им могат да се появят в зависимост от личността и интелигентността на въпросното лице. Различните вариации при хората, засегнати от тази патология, водят до термини като „високо функциониращ психопат“ – такъв с успешна кариера, която е плод на факта, че не е способен да изпитва угризения и е добър в манипулациите.

Социопати и психопати

"Психопатията" също не е официална диагноза. Ръководството за диагностика на Световната здравна организация (МКБ-10) я включва в списъка под антисоциално разстройство на личността, а най-новата версия на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-V) споменава алтернативен модел на антисоциалното психично разстройство "с психопатични характеристики" на личността.

Съществува определено несъгласие за разликата между социопатичните и психопатични черти. Но като цяло хората с психопатия се разглеждат като смели индивиди, живеещи с много слабо влияние на стрес или страх. Така че, докато един социопат може да живее с някакво съзнание за погрешните си действия, но не ги спира, психопатът няма никакъв морален компас.

Социопатия и нарцисизъм

Може би „социопатите“ са толкова популярни, поради смесването на понятието с нарцисизма.

На пръв поглед двете състояния изглеждат подобни, защото и нарцистичното личностно разстройство и антисоциалното разстройство на личността включват:

- добре развит повърхностен чар;

- ниски нива на емпатия;

- умения за манипулация, контрол и измама;

- очакване другите да се подчиняват.

Но хората с нарцистично разстройство на личността живеят с изключителна несигурност и голяма нужда от внимание, като имат усещане за вина. Никой с антисоциално разстройство обаче не поставя под въпрос собствената си правота и не се интересува от това, което другите мислят за него.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: ydvn.net

Още по темата: