Избягващо личностно разстройство – причини, симптоми и лечение

Човек, който страда от тревожно или избягващо личностно разстройство (ИЛР), трудно създава приятелства, често се чувства неловко и се страхува от отхвърляне. Той се сблъсква с проблеми както в работата, така и в личния си живот. Характерно за него е, че е изключително срамежлив и не понася критика.

Друго наименование на разстройството е личностно разстройство от клъстер (група) С, при които тревожността и страхът в живота на страдащия са водещи.

>>> Как да разпознаете трите вида разстройства на личността

В много случаи избягващото разстройство е придружено от социална тревожност. Тъй като страхът от отхвърляне или критика е болезнен, той предпочита да не общува с околните. Близо 2,5% от хората по света са засегнати от него, като броят им сред мъжете и жените е почти равен.

Симптоми на избягващо (тревожно) личностно разстройство

Някои от най-често срещаните симптоми са:

• необходимост да бъде харесван;
• анхедония (загуба на способност да изпитва наслада);
• тревожност, че може да каже или направи нещо погрешно;
• тревожност при общуване с околните;
• избягване на конфликти (стремеж да угоди на всички);
• избягване на контакти с колеги и отказ от повишение;
• нежелание за интимни отношения или за споделяне на интимни чувства;
• избягване на вземане на решения;
• избягване на определени ситуации заради страх от отхвърляне;
• избягване на събития, свързани със социални контакти;
• непоносимост към критика или неодобрение;
• крайна самоосъзнатост;
• неспособност за изграждане на социални връзки;
• напрегнато поведение;
• чувство за неадекватност;
• суперчувствителност към негативна оценка;
• липса на самоувереност;
• недоверие в околните;
• ниска самооценка;
• приемане на неутрални ситуации като негативни;
• липса на близки приятели/ кръг от познанства;
• самоизолация;
• самоналожено въздържание от общуване с други хора;
• нежелание да поема рискове или да опитва нови неща;
• постоянно търсене на знаци на неодобрение или отхвърляне.

Диагноза

Избягващото личностно разстройство (ИЛР) може да се диагностицира единствено от добре обучен експерт по психично здраве, чиято оценка се базира на критериите от Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства.

Обикновено диагнозата се поставя в зряла възраст, тъй като при децата характерът се оформя и променя непрекъснато. За тях например е напълно нормално да се срамуват.

Според Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства от избягващо личностно разстройство страда човек, който непрекъснато избягва социални контакти, не понася критика, чувства се неадекватен и отговаря на поне четири от критериите по-долу:

• Избягване на професии или служебни задачи, които са свързани с чести контакти, тъй като се страхува от критика, неодобрение или отхвърляне.
• Нежелание да общува с другите, освен ако не е напълно сигурен, че ще получи тяхното одобрение.
• Резервираност в интимните отношения от страх да не бъде унизен или подиграван;
• Въздържание от създаване на нови социални контакти, защото се чувства неадекватен;
• Усещане, че няма социални умения и че околните не го харесват;
• Страх от поемане на рискове.

Причини

Причините за отключване на избягващо (тревожно) личностно разстройство могат да бъдат различни – генетични, свързани със заобикалящата среда, социални и психологически. Емоционалната травма, постоянните критики, присмехът, липсата на топлина или обич от страна на родител са сериозна предпоставка, особено ако са налице и други фактори. Отхвърлянето от връстниците в детството също може да бъде причина за избягващо личностно разстройство.

Често хората, които страдат от него, са били много срамежливи като деца и не са успели да израснат тази своя срамежливост през годините.

Социалната тревожност и избягващото личностно разстройство споделят много сходни характеристики. Разликата е, че второто е много по-сериозно и влошава значително качеството на живот на страдащия.

>>> Няколко съвета за страдащите от социална тревожност

Лечение на избягващо личностно разстройство

Повечето хора с ИЛР не търсят помощ. Ако го направят, то обикновено е заради конкретен житейски проблем или изразен симптом като депресия или тревожност например. В момента, в който намерят решение, те преустановяват лечението.

За разлика от други личностни разстройства, избягващото се лекува по-трудно, защото човекът може да не смята, че се нуждае от психотерапевтична помощ. За съжаление, ако не се лекува, е много вероятно той да се откъсне от заобикалящия го свят напълно и да разчита изцяло на избягването като стратегия за справяне.

От друга страна, ако все пак реши да се консултира със специалист, и лечението е успешно, той ще се почувства по-добре и ще прибягва по-често до други начини за справяне със своята тревожност. Срамежливостта няма да изчезне, но избягването вече няма да бъде фикс идея.

Психотерапия (разговор между пациент и терапевт)

Видовете психотерапия са когнитивно-поведенческа (КПТ), психодинамична и схема терапия. От полза биха били също груповата терапия и обучението по социални умения.

КПТ е насочена към пренасочване на вредните мисли, а психодинамичната разглежда ефекта от минали преживявания, болки или конфликти.

Схема терапията е комплексен подход, който стъпва на принципите на КПТ и не само. Тя се фокусира върху терапевтичната връзка между терапевта и клиента, като крайната цел е да се подобри качеството на живот на страдащия и да се разкрият всички събития от миналото, които са му пречили до този момент.

Цели на схема терапията

1. Разкриване на маладаптивните форми на поведение: откъсване и отхвърляне, нарушена автономност, поемане на прекалено голяма отговорност, престъпване на граници, свръхбдителност.

2. Разпознаване на стратегиите за справяне, използвани в детството (бягство, ответен удар и други).

3. Изтъкване негативните страни от прилаганите тактики за справяне – избягване, дистанциране, наказване, угаждане.

4. Начертаване на нови стратегии за справяне, които да удовлетворят емоционалните нужди на клиента.

Медикаментозно лечение на избягващо личностно разстройство

Към момента няма медикаменти, които да са предназначени конкретно за лечение на ИЛР. Терапевтът може да предпише лекарства за облекчаване на съпътстващите го симптоми – депресия, тревожност и т.н.

Антидепресантите могат да помогнат за повишаване на настроението и справяне с анхедонията, както и за намаляване на тревожността.

Самоанализ и подкрепа от семейството

Една от най-важните крачки за подобряване качеството на живот е да се разпознаят признаците на избягващо личностно разстройство. Ако страдащият е наясно със симптомите, работата му с терапевта би била по-ефективна, а шансът за успех – много по-голям.

Приятелите и семейството също играят съществена роля.

Грижата за себе си е не по-малко важна. В трудни моменти човек лесно се поддава на желанието да потисне болката с алкохол, цигари, храна или самонараняване. Затова е добре да намери средство, което да го предпази от подобни вредни навици.

Ако познавате някого, който страда от избягващо личностно разстройство, най-разумният ход би бил да го убедите, че се нуждае от терапевт. В противен случай той рискува да прекара целия си живот в изолация, самота или непълноценни интимни отношения.