Стигмата на психичните заболявания: Кои са причините за нея и как може да бъде преодоляна
Социалната стигма, свързана с проблемите на психичното здраве, със сигурност има многобройни причини. През цялата история хората с психични проблеми са третирани по груб начин, често дори брутално и нечовешки. Това отношение може би се дължи на погрешното схващане, че те са непредсказуеми, нестабилни и склонни към насилие.
Ранните убеждения, че психичните проблеми се дължат на обсебване от зъл демон например, също са причина за реакции на предпазливост, страх и дискриминация. Дори медицинският модел на проблемите на психичното здраве сам по себе си е несъзнателен източник на стигматизиращи вярвания.
- На първо място, медицинският модел предполага, че проблемите с психичното здраве са равностойни на физическите заболявания и могат да произтекат от медицинска или физическа дисфункция. Това само по себе си предполага, че хората с психични проблеми по някакъв начин са "различни" от "нормално" функциониращите индивиди.
- На второ място, медицинският модел предполага диагноза, а диагнозата предполага етикет, който се залепя на "пациента". Този етикет може да бъде свързан с неуместни убеждения (напр. "лудите" хора не могат да функционират правилно в обществото) и това отново ще укрепи възгледа, че хората с проблеми, свързани с психичното здраве, са различни и трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.
За съжаление, обществото все още разглежда симптомите на психопатологията като неудобни и представляващи заплаха. Тези нагласи често насърчават стигмата и дискриминацията спрямо страдащите от проблеми с психичното здраве. Такива реакции са често срещани, когато хората са достатъчно смели, за да признаят, че имат проблем с психичното здраве и често могат да доведат до различни форми на изключване или дискриминация – в рамките на социалния живот или на работното място.
Какво представлява стигмата на психичните заболявания?
Тя може да се раздели на два типа:
- Характеризираща се с вредни нагласи и дискриминационно поведение, насочено към хора с психични проблеми в резултат на етикета, който им е даден.
- От друга страна, възприетата стигма от страна на страдащия може значително да увеличи чувството на срам и неудобство и да доведе до неефективно лечение.
Статия, публикувана в Proecta.eu ("Стигма при хора с психично разстройство", Вл. Наков, Хр. Мартинова, Т. Дончев ), припомня, че телесните знаци или "стигмати" в Древна Гърция са били изрязвани или изгаряни по телата на хората, които е трябвало да бъдат белязани като различни. Съвременното значение на термина се свързва със социолога Ървин Хофман, който твърди, че стигмата е дълбоко дискредитираща. Според други изследователи стигмата е характеристика, влизаща в противоречие с нормите на групата, като под норми те разбират споделените убеждения как трябва да се държат хората. Подобно е и друго определение на стигмата: реална или приписвана характеристика на стигматизираните индивиди, която издава социална идентичност, лишена от стойност в конкретната група. В статията са посочени резултати от изследвания, според които стигмата възниква в резултат на неразбиране на заболяванията, както и слабата информираност на обществото относно психичните проблеми. Според авторите преживяната стигматизация влияе на качеството на живот на хората с психични заболявания във всичките му сфери, влияе и на техните семейства и има връзка между типа диагноза и преживяната стигма. |
Изследванията показват, че вредните нагласи на обществото към хората с проблеми, свързани с психичното здраве, все още са широко разпространени. В проучване с участието на над 1700 възрастни във Великобритания е установено, че:
- Най-често срещаното погрешно убеждение е, че хората с психични проблеми са опасни - особено тези с шизофрения, алкохолизъм и наркотична зависимост; и като цяло трудни за комуникация и съвместна дейност.
- Установено е също, че тези убеждения не зависят нито от възрастта, нито образованието, нито от познанства с хора, страдащи от някакъв психичен проблем. Сходни резултати са показали и изследвания на обществените нагласи конкретно към диагностицирани с депресия и шизофрения.
Изследване, проведено през 2010 година, е установило, че стигмата, насочена към юноши с психични заболявания, идва от членове на семейството, връстници и учители. 46% от тези юноши споделят, че са чували заклеймяващи определения от членове на семейството под формата на неоснователни предположения, недоверие, избягване, съжаление, 62% са чували подобни определения от връстници, 35% съобщават за заклеймяващи определения, чути от учители и училищен персонал, изразяващи страх, неприязън, подценяване на способностите, недоверие.
Прочетете още:
Някои от вредните ефекти на стигмата могат да включват:
- Нежелание за търсене на помощ или лечение.
- Липса на разбиране от страна на семейството, приятели, колеги.
- По-малко възможности за работа, училище, социални дейности или трудности при намирането на жилище.
- Насилие – психическо и физическо.
- Здравно осигуряване, което не покрива адекватно вашето психично заболяване.
- Убеждението, че никога няма да успеете да преодолеете определени предизвикателства или че не можете да подобрите ситуацията си.
Стъпки за справяне със стигмата
Потърсете професионална помощ
Може да не желаете да признаете, че се нуждаете от лечение. Не позволявайте на страха да не бъдете етикетирани с психично заболяване да ви попречи да потърсите помощ. Лечението може да осигури облекчение чрез идентифициране на проблемите и намаляване на симптомите, които пречат на вашата работа и личен живот.
Не позволявайте на стигмата да създаде у вас чувство на съмнение и срам
Може би погрешно вярвате, че състоянието ви е знак за лична слабост или че трябва да можете да го контролирате без помощ. Потърсете съвет, научете повече за състоянието си и се свържете с други, които имат психични заболявания – това ще укрепи самочувствието и самоуважението ви и ще ви предпази от разрушително самоосъждане.
Не се изолирайте
Ако страдате от психично заболяване, може би чувствате нужда да споделите с някого. Вашето семейство, приятелите и близките ви могат да ви помогнат, ако знаят за проблемите ви. Не се изолирайте, а се свържете с хората, на които можете да се доверите, за да получите от тях състраданието, подкрепата и разбирането, от което се нуждаете.
Осъзнайте, че болестта не определя личността ви
Вие не сте болест. Така че, вместо да казвате: "Аз съм биполярен", кажете: "Имам биполярно разстройство". Вместо да се наричате "шизофреник", кажете: "Имам шизофрения".
Говорете срещу стигмата
Помислете как можете да изразите мнението си за стигмата и вредата от нея – на различни събития, в интернет, медия. Това може да помогне и да вдъхне смелост на други, които се сблъскват с подобни предизвикателства, но и да повиши информираността на обществеността за психичните заболявания.
Да се научиш да приемаш състоянието си и да признаеш какво трябва да направиш, за да го излекуваш, да потърсиш подкрепа и да помогнеш за информираността на другите, може да промени много, както във вашия живот, така и в този на хората, които преживяват същите или подобни трудности.
СТАТИЯТА е свързана към
- Социална психология
- За психологията
- Какво представлява екстернализацията като вид психично разстройство
- Хистрионно личностно разстройство – същност, симптоми и лечение
- Мизофония: същност, прояви и лечение
- Как да постъпите, ако роднините отказват да приемат, че детето ви има психично нарушение
- Как да разпознаете трите вида разстройства на личността
- Иван Грозни – психично заболяване или невиждана жестокост
- Поведенческо разстройство при децата – причини, симптоми и лечение
- Антисоциално личностно разстройство: Рискови фактори, симптоми, лечение
- Синдром на Турет – причини, симптоми и лечение
- Експлозивният гняв може да е признак за нещо сериозно
Коментари към Стигмата на психичните заболявания: Кои са причините за нея и как може да бъде преодоляна