Начало Психология Социална психология За психологията Стигмата на психичните заболявания: Кои са причините за нея и как може да бъде преодоляна – част 1

Стигмата на психичните заболявания: Кои са причините за нея и как може да бъде преодоляна – част 1

Стигмата на психичните заболявания: Кои са причините за нея и как може да бъде преодоляна – част 1 - изображение

Социалната стигма, свързана с проблемите на психичното здраве, със сигурност има многобройни причини. През цялата история хората с психични проблеми са третирани по груб начин, често дори брутално и нечовешки. Това отношение може би се дължи на погрешното схващане, че те са непредсказуеми, нестабилни и склонни към насилие.

Ранните убеждения, че психичните проблеми се дължат на обсебване от зъл демон например, също са причина за реакции на предпазливост, страх и дискриминация. Дори медицинският модел на проблемите на психичното здраве сам по себе си е несъзнателен източник на стигматизиращи вярвания. На първо място, медицинският модел предполага, че проблемите с психичното здраве са равностойни на физическите заболявания и могат да произтекат от медицинска или физическа дисфункция.

Това само по себе си предполага, че хората с психични проблеми по някакъв начин са "различни" от "нормално" функциониращите индивиди. На второ място, медицинският модел предполага диагноза, а диагнозата предполага етикет, който се залепя на "пациента". Този етикет може да бъде свързан с неуместни убеждения (напр. "лудите" хора не могат да функционират правилно в обществото) и това отново ще укрепи възгледа, че хората с проблеми, свързани с психичното здраве, са различни и трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.

За съжаление, обществото все още разглежда симптомите на психопатологията като неудобни и представляващи заплаха. Тези нагласи често насърчават стигмата и дискриминацията спрямо страдащите от проблеми с психичното здраве. Такива реакции са често срещани, когато са хората са достатъчно смели, за да признаят, че имат проблем с психичното здраве и често могат да доведат до различни форми на изключване или дискриминация - в рамките на социалния живот или на работното място.

Какво представлява стигмата на психичните заболявания?

Тя може да се раздели на два типа:

- Социалната стигма се характеризира с вредни нагласи и дискриминационно поведение, насочено към хора с психични проблеми в резултат на етикета, който им е даден.

- От друга страна, възприетата стигма от страна на страдащия може значително да увеличи чувството на срам и неудобство и да доведе до неефективно лечение.

Статия, публикувана в Proecta.eu („Стигма при хора с психично разстройство”, Вл. Наков, Хр. Мартинова, Т. Дончев ), припомня, че телесните знаци или “стигмати” в древна Гърция са били изразявани или изгаряни по телата на хората, които е трябвало да бъдат белязани като различни. Съвременното значение на термина се свързва със социолога Ървин Хофман, който твърди, че стигмата е дълбоко дискредитираща и оставя от целия човек само позорното петно. Според други изследователи стигмата е характеристика, влизаща в противоречие с нормите на групата, като под норми те разбират споделените убеждения как трябва да се държат хората. Подобно е и друго определение на стигмата: реална или приписвана характеристика на стигматизираните индивиди, която издава социална идентичност, лишена от стойност в конкретната група. В статията са посочени резултати от изследвания, според които стигмата възниква в резултат на неразбиране на заболяванията, както и слабата информираност на обществото относно психичните проблеми. Според авторите преживяната стигматизация влияе на качеството на живот на хората с психични заболявания във всичките му сфери, влияе и на техните семейства и има връзка между типа диагноза и преживяната стигма.

Изследванията показват, че вредните нагласи на обществото към хората с проблеми, свързани с психичното здраве, все още са широко разпространени. В проучване с участието на над 1700 възрастни във Великобритания е установено, че:

- Най-често срещаното погрешно убеждение е, че хората с психични проблеми са опасни - особено тези с шизофрения, алкохолизъм и наркотична зависимост; и като цяло трудни за комуникация и съвместна дейност.

Установено е също, че тези убеждения не зависят нито от възрастта, нито образованието, нито от познанства с хора, страдащи от някакъв психичен проблем. Сходни резултати са показали и изследвания на обществените нагласи конкретно към диагностицирани с депресия и шизофрения.

Изследване, проведено през 2010 година, е установило, че стигмата, насочена към юноши с психични заболявания, идва от членове на семейството, връстници и учители. 46% от тези юноши споделят, че са чували заклеймяващи определения от членове на семейството под формата на неоснователни предположения, недоверие, избягване, съжаление, 62% са чували подобни определения от връстници, 35% съобщават за заклеймяващи определения, чути от учители и училищен персонал, изразяващи страх, неприязън, подценяване на способностите, недоверие.

Към втора част >>>

Редактор: Ина Фенерова
Източници: psychologytoday.com, mayoclinic.org
Снимка: internationalnewsblog.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноИсторияНовиниСпециалистиЗаведенияСоциални грижиИнтервютаЛеченияЛайфстайлЗдравни съветиСнимкиАлт. медицинаХранене при...ОрганизацииСпортТестовеНормативни актовеБотаникаОбразование