Какво е наративна терапия

Произход

Този подход в терапията е разработен от Майкъл Уайт и Дейвид Епстън, двама новозеландски терапевти, които смятат, че е важно хората да бъдат разграничавани от проблемите си. Разработена през 80-те години на миналия век, наративната терапия е овластяващ подход в консултирането, неосъдителен и не-патологичен по природа. Уайт и Епстън смятат, че е критично важно хората да не се етикетират или да се възприемат като „счупени”, „проблемни”, да се чувстват безсилни в своите обстоятелства и модели на поведение.

Наративната терапия е разработена с три основни компонента предвид. Следното създава основата за връзката между наративния терапевт и неговия клиент:

Уважение: Хората, участващи в наративната терапия, се третират с уважение и биват подкрепяни за храбростта, необходима за изправяне пред личните проблеми.

Без обвинения: Клиентите не носят вина, тъй като те работят през своите истории и биват насърчавани също да не обвиняват другите. Вместо това фокусът се поставя върху разпознаването и промяната на нежеланите и безполезни мисли и поведения.

Клиентът е експерт: Наративният терапевт не се възприема като авторитет, даващ съвети, а по-скоро като партньор в сътрудничество, който помага на клиентите да растат и да се лекуват. Клиентите познават себе си добре и проучването на тази информация позволява промяна в техните мисли и поведение.

Ключови понятия

Фокусът на наративната терапия е около наративите, които развиваме за себе си, и носим през нашия живот. Ние даваме смисъл на личните си преживявания, а онези значения (етикетите), които им придаваме, или които са били поставени върху нас от други, влияят на това как виждаме себе си и света наоколо. Нашите истории влияят на мислите ни, на нашите решения и поведение.

Наративната терапия се основава на следните принципи:

Реалността е социално конструирана: Начинът, по който взаимодействаме с другите, въздейства върху това как преживяваме реалността. Тези преживявания стават нашата позната реалност.

Реалността се влияе от (и комуникира чрез) езика: Хората интерпретират опита чрез езика, ето защо те могат да имат различни интерпретации на едно и също събитие или взаимодействие.

Написването на истоярия може да ни помогне да поддържаме и организираме нашата реалност: Разработването на наратив или история може да ни помогне да разберем нашия опит.

Няма "обективна реалност": хората могат да имат различни реалности за едно и също преживяване. Това, което може да е вярно за нас, може да не е вярно за някой друг.

Наративната терапия предполага, че ние пишем истории през живота си като начин да разберем нашите преживявания и можем да носим у себе си много от тях едновременно. Наративите могат да бъдат и положителни и отрицателни, но всички те влияят на нашия живот в миналото, настоящето и бъдещето.

Както е описано в наративната терапия, историите включват следните четири елемента, които работят заедно:

• събития
• свързани в последователност
• във времето
• според сюжет

Може да има много фактори, които да допринасят за писането на нашата история. Те влияят на начина, по който тълкуваме събитията или взаимодействията, както и на значението, което им придаваме. Някои от факторите включват:

• възраст
• социално-икономически статус
• раса
• етническа принадлежност
• пол
• сексуална идентичност

Когато мислим за тези фактори, ние поддържаме определени вярвания и онова, което означават те за нас. Нашите убеждения около тези неща оформят начина, по който виждаме себе си и онова, което си казваме за дадения опит или взаимодействие.

Ние носим много истории за себе си — такива за нашите взаимоотношения, нашия професионален живот, нашите слабости, нашите силни страни, нашите цели и др. Наративната терапия набляга на изследването им, тъй като те могат да имат значително влияние върху вземането на решения и поведението ни.

Нашата доминираща история

Въпреки че можем да носим у себе си няколко истории едновременно, обикновено има една, която е по-доминираща от останалите. Когато доминиращата ни история ни пречи да живеем по най-добрия начин или саботира усилията ни за растеж и промяна, това става проблематично. Често хората, които започват терапия, са изправени пред проблемна доминираща история, която им причинява емоционална болка.

Наративният терапевт работи с клиентите, за да изследва историите, които те имат за себе си, живота си и връзките си. Когато доминиращата историята ни е проблематична, тя ще се промъква във взаимодействията ни с другите, във вземането на решения и в нашите модели на поведение.

Ярки описания

Проблемната доминираща история, която носим със себе си, може да е започнала с преценка, която ни е била дадена от другите, особено онези, които са били в авторитетна позиция или са имали влияние върху нас, като родители или детегледачи. Например, ако като малки сме се държали по начин, който е довел до това да ни наричат „мързеливи“, то можем да започнем да мислим за себе си като за мързеливи и да изтъкваме този етикет в нашата история, каквото и да правим. В такъв случай тази черта (в случая мързел) продължава да расте и става част от доминиращата ни история, повлиявайки начина, по който виждаме себе си и се държим или взаимодействаме с другите в бъдеще.

Бъркаме себе си с нашите проблеми

Ако сме били преценявани по определен начин в нашето семейство, позовавайки се на примера за мързела, може да е много трудно да се отърсим от това или да премахнем етикета от историята си. В такъв случай често ние не само че в крайна сметка носим този етикет с нас във времето, но събития, които ни карат да се чувстваме или да се разглеждаме като мързеливи, продължават да подкрепят доминиращата история, че сме такива. Тази история става проблематична, възпирайки ни от вземането на здравословни решения, които по-точно да представят кои сме и какво ценим. По този начин ни е все по-трудно да разграничим себе си от проблема. Всъщност започваме да мислим, че ние сме проблемът.

За съжаление, ярките описания са склонни да се фокусират върху нашите слабости или области, в които вярваме, че сме неспособни. Когато вземем добри решения, които противоречат на нашата доминираща история, този факт често се пренебрегва от другите и дори от самите нас, защото се възприема по-скоро като изключение, отколкото като правило. Нашите "не мързеливи" поведения са минимизирани или пренебрегнати, защото не съвпадат с доминиращата история. С други думи, ние дори не можем да си позволим да вземаме добри решения или да се държим позитивно, защото това не съвпада с историята, която си казваме за себе си и своите способни.

Ето как помага наративната терапия >>>

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: positivepsychologyprogram.com