Какво представлява психозата и можем ли да познаем признаците й

от 04 окт 2017г., обновено на 30 март 2021г.

Психозата представлява патологично състояние, което дълбоко нарушава връзката на страдащото лице с реалността и другите хора. Тя води до социална изолация и липса на адаптивност. Важно е да се помни, че за разлика от неврозата, при която човек осъзнава наличието на психичен проблем, при хората с психоза заболяването не се осъзнава.

Психотичните епизоди могат да се появяват и редуват с моменти, когато страдащият изглежда нормално.

Прояви на психозата

Заблуди

Заблудите са твърди убеждения, които не са податливи на промяна, дори когато човекът е изправен пред неоспорими доказателства, които ги опровергават. Те се различават по своите теми (могат да бъдат религиозни, такива за величие и т.н.). Пример за заблуди са фалшиви убеждения от типа на "Аз съм Господ." или "Ти си обладан от демони.".

Заблудите се смятат за ексцентрични, ако са явно нереалистични, неразбираеми и не идват от непосредствените житейски преживявания.

Пример за ексцентрична заблуда е убеждението, че външна сила е отнела вътрешностите на някого и ги е заменила с други, без да оставя рани или белези.

Пример за неексцентрична заблуда е убеждението на човека, че го наблюдават от полицията, дори и без никакво убедително доказателство.

Халюцинации

Проява на психозата са и халюцинациите (такива, които ангажират само едно или няколко сетива). Хората с психоза могат да виждат, чуват, вкусват, подушат или да имат тактилни усещания за свят, който в действителност не съществува.

Халюцинациите са възприятия, които възникват без външен стимул. Те са живи и ярки, притежават цялата сила и въздействие на нормалните възприятия, но не могат да бъдат контролирани доброволно. Халюцинациите могат да възникнат от всяко от нашите сетива, но слуховите такива са най-често срещани при шизофренния спектър от клинични състояния.

Според DSM-V слуховите халюцинации най-често се срещат под формата на гласове, познати или непознати, които се възприемат като външни на собствените мисли на човека. Съществуват и тактилни, обонятелни и зрителни халюцинации.

Нарушена мисъл (реч)

Разстроената мисъл (разстройство на мисълта) обикновено може да се открие в речта или начина на говорене. Често е изключително трудно да проведем разговор с човек, страдащ от психоза. Той може да променя темата внезапно, да отговаря на въпроси, които никога не сме задавали. Речта му може да бъде толкова разстроена, че да е практически невъзможна за разбиране.

Силно разстроена или абнормна двигателна функция (включително кататония)

Силно разстроената или абнормна моторна функция може да се прояви по различни начини — от детинско оглупяване до непредсказуема възбуда. Болният може да изпитва затруднения при изпълнението на дадена задача с конкретна цел. Това често възпрепятства извършването на ежедневните задължения.

Психозата може да бъде придружаващо състояние и при заболявания, различни от шизофрения и биполярно разстройство

Около 20% от хората с болест на Паркинсон изпадат в психотични епизоди.
Част от болните с деменция имат зрителни халюцинации.
Психозата е един от симптомите при нарушения на съня - при дълго безсъние човек може да получи усещания, които са много близки до тези на шизофрения. Същите се появяват при алкохолна и химична абстиненция (най-често халюцинации с пълзящи насекоми).

3 на всеки 100 души имат психотични симптоми поне веднъж в живота си. За съжаление, много от хората, които са в истинска психоза, получават помощ едва година или повече след нейната проява.

За да се диагностицира шизофрения, трябва да са налични симптоми в продължение на поне шест месеца. Някои от предупредителните признаци са липса на концентрация, лоша хигиена, подозрителност, усамотяване, чувство за безпокойство и отсъствие от училище или работа, без основателна причина.

Основни симптоми на психоза

1. Меланхоличното състояние и депресивност могат да са индикатор за психоза, особено ако са съчетани с измамни убеждения, ирационално недоверие или екзистенциален песимизъм.

2. Безпокойството, включително социалното безпокойство и тревожността, могат да са другите признаци, затвърждаващи наличието на психоза, особено когато се комбинират със силно изявени недоверие или параноя.

3. Проблеми с гнева, възбудата или раздразнението, особено след консумация на алкохол или опиати, променящи поведението, може да подскажат за наличието на хипомания (настроение или ниво на енергичност, по-приповдигнати от нормалното, но твърде много, за да създават проблеми за човека) — един от признаците на психоза.

Проблемите с гнева също могат да бъдат основани на грандомания, чувство за превъзходство над другите и усещане за недооцененост.

4. Психозата често e съпроводена от аномалии, свързани със съня. Психотичният човек може да спи много малко, да страда от смущения в съня и да изпитва безпокойство нощем.

5. Хипохондрията е форма на лека психоза. Хипохондрикът има дълбока и неоснователна тревога, че страда или пренася сериозна болест.

6. Параноята и подозрителността са класически признаци на психоза. Страдащите може да чувстват, че повечето хора в семейството, социалните среди или на работното им място се опитват да им навредят и ги мразят, дори когато няма доказателства в подкрепа на подозренията им. Възможно е да нямат доверие в близките и приятелите си.

7. Недоверието към приятелите и членовете на семейството води до оттегляне от социалните среди. Понякога то е лишено от логика и смисъл. Страдащият може да не се доверява на член от семейството, а да се сближи твърде бързо и лесно с непознат. Това поведение крие рискове и допълнително влошава състоянието му.

8. Бързият говор и препускащите мисли могат да бъдат признаци на хипомания.

9. Силната потребност да се води опростен или максимално предвидим начин на живот, както и да се избегне поемане на отговорност и проблеми, свързани с адаптиране, са начални етапи на психозата.

10. Други симптоми, които човекът, страдащ от леко състояние на психоза, проявява са равнодушие и липса на емпатия — т.е. неспособност да се разпознаят чувствата на околните и да се прояви съчувствие. Това явление е известно като форма на нарцисизъм. Ефектът му включва намалена интензивност на външна емоционална експресия и обикновено се съпровожда от липса на субективни чувства, загуба на мотивация и анхедония (невъзможност да се изпитва удоволствие).

Важно е при забелязване на психотични симптоми да се проследи развитието им и да се предприемат мерки за диагностициране.