Какво ни пречи да вземаме правилни решения

Няма ден, в който да не ни се налага да вземаме решение. Някои маловажни, като например какво да облечем или какво да закусим. Други от съществено значение за живота ни – в кой университет да учим, дали искаме да имаме деца. Някои решения вземаме веднага, на момента, докато за други е нужно време и обмисляне.

Обикновено използваме няколко основни стратегии, дори когато не го осъзнаваме. И в много случаи погрешното решение се дължи на недостатъци или предразсъдъци. Ако сме наясно с грешките и препятствията по пътя на вземане на решения, можем да повлияем изборите, които правим ежедневно.

Евристика

Много често проблемите, свързани с вземането на решения, произтичат от факта, че разчитаме твърде много на менталните кратки пътища, които в миналото са ни помагали. Евристиката е вид кратък път или основно правило, което прилагаме, когато правим преценка или вземаме решение. Тя прави добре видими всички аспекти при анализ на дадена ситуация. Но може да ни тласне и към погрешен избор.

Евристиката има няколко съществени предимства.

1. Позволява ни бързо да стигнем до някакво заключение.

2. Доста често дава положителен резултат.

Но, както се случва с всички кратки пътища, и тук има някои пречки. Именно те ни карат да вземаме погрешни решения.

Основни кратки ментални пътища 

• Представителна евристика: тя включва преценката на вероятността да се случи дадено събитие, въз основа на съществуващ прототип на такова събитие. Например хазартните играчи често преценят шансовете си за печалба според това дали в предишната игра са спечелили, или не. В реалния живот игрите протичат различно всеки път и дали ще спечелим, или не зависи само от късмета ни.
• Евристична наличност: тя включва оценяване на вероятността да се случи дадено събитие, въз основа на това колко бързо можем да си спомним за подобни събития от миналото. Може да вярваме, че самолетните катастрофи са сред честите злополуки, дори да не е така в действителност, само защото в съзнанието ни бързо изникват спомени за поне няколко сериозни самолетни катастрофи по света.

Свръхувереност

Много от нас имат склонността да надценяват уменията, знанията и способността си за правилна преценка. По време на един класически експеримент върху свръхувереността, учените Фишхоф, Слович и Лихтенщайн (Baruch Fischhoff, Paul Slovic и Sarah Lichtenstein) предоставят на участниците различни твърдения, всяко от които с по два отговора. Те трябва да изберат този, който смятат за верен и след това да поставят оценка на увереността си при избора. Когато хората заявяват, че са 100% уверени в избора си на отговор, само около 80% всъщност са верни.

Защо хората са твърде самоуверени в преценката си?

В много случаи те не осъзнават колко неинформирани са по определен въпрос. Или казано накратко – не знаем какво не знаем. Понякога пък информацията, която имаме по дадена тема, просто е невярна или е с ненадежден източник.

Пример за свръхувереност е когнитивната склонност, наречена ефект на Дънинг-Крюгер. Той кара хората да надценяват интелигентността си и своите умения, като така ги прави слепи за собствената им некомпетентност.

Без значение каква е причината, свръхувереността ни може да доведе до вземането на погрешни решения. Да си представим, че отиваме в Лас Вегас с приятел. Вече няколко пъти сме били там, затова вярваме, че познаваме добре маршрута и насочваме приятеля си. За съжаление се оказва, че не сме запомнили всяка подробност и го упътваме погрешно. Свръхувереността ни, че можем да го навигираме в града е довела до неправилен избор и отнема от безценното ни време за престой там.

Пълзящ детерминизъм

След като се случи нещо, много пъти се връщаме назад и имаме усещането, че сме можели да предположим развоя на събитията. В психологията тази наша склонност да правим ретроспекция и лесно да забелязваме знаците, че събитията ще се развият по точно определен начин, се нарича пълзящ детерминизъм. Този феномен често се обяснява с думите „Знаех си през цялото време.“ Той ни кара да вярваме, че наистина бихме могли да предвидим последствията от дадена ситуация, а те всъщност зависят от късмета.

Хазартният играч погрешно смята, че може да предскаже изхода от играта на карти. Всъщност няма никакъв начин да знае какво ще се случи, след като там всичко зависи от шанса.

Пълзящият детерминизъм може да доведе до друг проблем, а именно да повярваме, че можем да предвидим развръзката, когато тя в действителност не може да бъде предвидена. В резултат на това започваме да вземаме решения, базирани на информацията, която сме получили при допуснати предишни грешки. Вместо да анализираме фактори, отнасящи се до конкретната ситуация, в момента, ние опитваме да отгатнем последствията, въз основа на други, вероятно несвързани, преживявания и опит.

Илюзорна корелация

Има ситуации, в които виждаме взаимовръзки там, където те не съществуват. Например може да смятаме, че две изцяло различни и несвързани помежду си събития, имат връзка, само защото се случват в почти едно и също време. Или пък единичен случай на асоциация между две променливи да ни кара да вярваме, че са свързани по някакъв начин. Ако сме имали неприятна случка с груба сервитьорка, е възможно занапред да възприемаме всички сервитьори като такива.

Илюзорна корелация е намирането на несъществуваща взаимовръзка. Тя води не само до погрешни схващания, но и до погрешни решения.

Ето една примерна ситуация: искаме да си вземем домашен любимец, но нямаме представа какъв да е той. Като деца сме имали неприятно преживяване с куче и затова вярваме, че кучетата по природа са агресивни и хапят. Това наше вярване повлиява на избора ни, тъй като неизменно ще изключим възможността да си вземем кученце, макар че е много възможно точно то да е идеалният избор за нас.

Всички се чувстваме комфортно с мисълта, че правим своите избори на база логика и рационалност. Истината е, че има препятствия по пътя на вземане на решение, които усложняват процеса. Когато сме запознати какви са потенциалните рискове, ще знаем как да ги избегнем. А това означава само едно – правилен избор.