Афективната евристика и вземането на решения

Как работи афективната евристика?

В психологията евристиката е мисловен кратък път, който позволява на хората да вземат решения бързо и ефективно. В този случай начинът, по който се чувствате (вашият афект), относно конкретен стимул, влияе върху решенията, които взимате. Вашите чувства и относителната оценка за "доброто" или "лошото" в конкретен човек, предмет или дейност повлияват изборите, които в крайна сметка правите.

И така, колко точно влияят емоциите върху вашето вземане на решения и какви въздействия може да оказва това върху живота ви?

• Изследователите установяват, че когато сме в позитивно емоционално състояние, е по-вероятно да възприемаме дадена дейност като такава с висока полза и нисък риск.
• Ако емоционалното ни състояние е негативно, от друга страна, ние сме по-склонни да видим тази активност като такава с ниска полза и с висок риск.

Примери за афективна евристика

Да кажем, представете си ситуация, в която две деца пристигат в парка, за да си играят. Едното дете често си играе на люлката в къщата на съседа, така че изпитва единствено положителни чувства, когато вижда тези в парка. Ето защо то веднага взема решение, че люлеенето ще бъде забавно (висока полза, нисък риск) и се затърчава да играе.

Въздействие на афективната евристика

Подобно на други евристики, афективната такава има своите предимства и недостатъци. Макар че тези  мисловни преки пътища позволяват на хората да вземат бързи и често разумно точни решения, те също могат да доведат до лоши избори.

Помислете за това как рекламата често може да направи нездравите избори, като тютюнопушенето или консумацията на нездравословни храни, да изглеждат като нещо позитивно и привлекателно. Тези реклами често могат да повлияят на емоциите на потребителите, което да доведе до вредни за здравето решения и рисково поведение, което от своя страна да има сериозни, дългосрочни последици.

В същото време, колкото по-рисково е възприеманото поведение, толкова по-малко са възприеманите ползи. Някои поведения, като употребата на алкохол и тютюнопушенето, се възприемат като високорискови с ниска полза, докато други, като приема на антибиотици и ваксинирането, се възприемат като високоефективни с нисък риск.

Изследователите също така откриват, че емоциите могат да окажат влияние още върху преценките ни относно статистическата информация. В едно проучване на лекари са представени изчисления за рецидив, или като вероятност (например 30%), или като честота (като 30 на 100).

Те оценяват психиатричните пациенти като такива с по-висок риск, когато числата са представени като честота, а не като вероятност. Защо? Изследователите предполагат, че представянето на данните като честота води до по-крайни преценки от страна на лекарите, защото създава мислен образ на индивида, който се връща към старото поведение.

Ясно е, че афективната евристика може да окаже мощно влияние върху вземането на решения — големи или малки. Какво обаче можем да сторим, за да попречим на емоциите да ни подтикват към вземането на лоши решения? Дори самото осъзнаване на този феномен може да бъде от полза. Може би, осъзнавайки тенденцията да бъдем полюшвани от чувствата и емоциите си, ще сме по-способни да правим по-обективни и ясни избори в бъдеще.

Изследванията също така показват, че говоренето за себе си в третото лице може да бъде ефективна форма на самоконтрол. Следващият път, когато трябва да вземете решение в емоционален момент, проведете разговор със себе си наум, като използвате третото лице. Това може да ви помогне да останете спокойни и центрирани — стратегия, която може да ви спре да вземете лошо решение  под афект.