Афективната евристика и вземането на решения

от 11 юли 2018г.

Афективната евристика е вид мисловен кратък път, по който вземаме решения, силно повлияни от настоящите емоции. По същество вашият афект (психологически термин за емоционален отговор) играе важна роля при избора и решенията, които вземате.

Може би няма е изненадващо да научите, че вашите емоции влияят върху всички видове ваши решения - големи и малки. В края на краищата може би вече знаете, че е по-вероятно да поемате рискове или да опитвате нови неща, когато сте щастливи, и по-малко вероятно да го правите, когато сте тъжни. Ако някога сте следвали "усещането в червата си", когато сте били изправени пред трудно решение, то вие вероятно разчитате на афективната евристика.

Как работи афективната евристика?

В психологията, евристиката е мисловен кратък път, който позволява на хората да вземат решения бързо и ефективно. В този случай начинът, по който се чувствате (вашият афект) относно конкретен стимул, влияе върху решенията, които взимате. Вашите чувства и относителната оценка за "доброто" или "лошото" в конкретен човек, предмет или дейност влияят върху изборите, които в крайна сметка правите.

И така, колко точно могат да влияят емоциите ви върху вземането на решения и какви въздействия може да оказва това върху живота ви?

Изследователите установяват, че когато сме в позитивно емоционално състояние, е по-вероятно да възприемаме дадена дейност като такава с висока полза и нисък риск.
Ако емоционалното ни състояние е негативно, от друга страна, ние сме по-склонни да видим тази активност като такава с ниска полза и с висок риск.

Примери за афективна евристика

Да кажем, представете си ситуация, в която две деца пристигат в местен парк, за да си играят. Едното дете често си играе на люлката в къщата на съседа, така че изпитва единствено положителни чувства, когато вижда люлките в парка. То веднага взема решение, че люлеенето ще бъде забавно (висока полза, нисък риск) и се затичва да играе.

Въздействие на афективната евристика

Подобно на други евристики, афективната такава има своите предимства и недостатъци. Макар че тези мисловни преки пътища позволяват на хората да вземат бързи и често разумно точни решения, те също могат да доведат до вземането на лоши такива.

Помислете как рекламата понякога може да направи нездравословните избори, като пушенето или нездравословните храни, да изглеждат като нещо позитивно и привлекателно. Тези реклами често могат да повлияят на емоциите на потребителите, което да доведе до вредни за здравето решения и рисково поведение, което от своя страна да има сериозни, дългосрочни последици.

Проучване на Fischhoff et al. от 1978 г. играе важна роля в изследването на афективна евристика. Изследователите откриват, че преценките за ползите и рисковете имат отрицателна корелация помежду си — колкото е по-голяма възприеманата полза, толкова по-нисък е възприеманият риск.

В същото време, колкото по-рисково е поведението, толкова по-малко са възприеманите ползи. Някои поведения, като употребата на алкохол и тютюнопушенето, се възприемат като високорискови с ниска полза, докато други - като антибиотици и ваксини - се възприемат като високоефективни с нисък риск.

Изследователите също така откриват, че емоциите могат да окажат влияние и върху преценките ни относно статистическата информация. В едно проучване на лекари са представени изчисления за рецидив, или като вероятност (например 30%), или като честота (като 30 от 100).

Те оценяват психиатричните пациенти като такива с по-висок риск, когато числата са представени като честота, а не като вероятност. Защо? Изследователите предполагат, че представянето на данните като честота води до по-крайни преценки от страна на лекарите, защото създава мислен образ на индивида, който се връща към старото поведение.

Ясно е, че афективната евристика може да окаже мощно влияние върху вземането на решения — големи или малки. Какво, обаче, можем да сторим, за да предотвратим това емоциите да ни подтикват към вземането на лоши решения? Дори самото осъзнаване на този феномен може да бъде от полза. Може би, осъзнавайки тенденцията да бъдем полюшвани от чувствата и емоциите си, щестанем по-способни да правим по-обективни и ясни избори в бъдеще.

Изследванията също така показват, че говоренето със себе си в третото лице може да бъде ефективна форма на самоконтрол. Следващият път, когато трябва да вземете решение в емоционален момент, проведете разговор със себе си наум, като използвате третото лице. Това може да ви помогне да останете спокойни и събрани — стратегия, която може да предотврати вземането на лоши решения под афект.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: пак там