Да спреш за кратко не означава, че си се отказал

Да отстъпиш назад, търсейки някакво решение, не е знак за поражение. Може да е точно онова, от което имаш нужда – време и пространство, за да получиш яснота.

Когато се опитваш да разрешиш проблем или да намериш изход от дадена ситуация, сигурно често си мислиш, че ти е нужно точно онова, което ти липсва в момента. Когато партньорът или съквартирантът постоянно прекъсва потока на мислите ти с коментари за вечерята или как е минал денят му, ти се приисква да се усамотиш някъде, за да се концентрираш.

Ако вече втори час се взираш в задачата по математика или стоиш пред почти празния лист, на който трябва да напишеш есе, не ти ли се иска да си дадеш почивка? Оказва се, че за дейности, изискващи креативност, даже е разумно да намираш време и за паузи.

Фази на вземане на решение

Подготовка

Учените, които са се съсредоточили върху начините за намиране на решения, разбиват процеса на няколко основни елемента. Един от моделите включва подготовка, инкубация, проясняване и затвърждаване. Първата стъпка – подготовката, обхваща усилията и труда, които полагаш, за да вникнеш в проблема или задачата. Тогава откриваш връзките, намираш нужните инструменти, разглеждаш детайлите и си създаваш представа за това, което ти предстои. Ако подходът ти е правилен, в следващия етап ще намериш решението.

Инкубация

Ако подходът, който си избрал обаче се окаже неправилен, вече стъпил на здрава основа, ти се отдръпваш назад и поставяш началото на следващата фаза – инкубация. Това е времето, през което се абстрахираш от проблема.

Проясняване

Инкубацията ти дава възможност да намериш нови когнитивни методи, благодарение на които да се приближиш до следващия етап – проясняване, или намиране на решение. Веднъж намериш ли го, със сигурност ще последва и крайната фаза – затвърждаване. Звучи просто и лесно, но всеки от нас знае какво е да се чувстваш блокирал.

Също както самото проясняване може да настъпи по различно време, така и менталните блокировки, които го възпрепятстват имат различен произход. Една от причините за блокаж може да бъде подходът към проблема. При първия си опит да го разрешиш, ти имаш конкретна представа как да се случи това. Ако обаче тя се окаже погрешна, а ти не спираш да мислиш, дори и подсъзнателно, за него, това състояние се определя като когнитивна фиксация.

Инкубацията е много полезна, когато настъпи фиксация.

Да се чувстваш блокирал означава да изпаднеш в психическо състояние на безизходица. Не просто не можеш да намериш решение, а и изпитваш фрустрация, че не го намираш, до такава степен, че си на крачка от отказване. Когато настъпи фазата на проясняване, ти я възприемаш като възнаграждение за положените усилия. Ако се случи, докато си взимаш душ или пък се прибираш от работа, ти се струва, че проблясъкът е съвсем случаен. А той не е. Всъщност си си дал почивка в подходящия момент, а това е ускорило процеса и не е позволило на усещането за безизходица да те завладее.

Научни експерименти

Екип от учени провежда експеримент с цел да сравни резултата от прекъсванията и паузите. Всеки от участниците трябва да реши няколко кръстословици. Задачата им е да го направят интуитивно, а не в резултат на логическо мислене. На всяка от групите са дадени по три кръстословици, които да решат в рамките на 18 минути.

На първата група кръстословиците са давани една по една. Те имат по 6 минути за всяка, преди да пристъпят към следващата.

На втората група са дадени и трите едновременно, като условието е да преминават от една към друга на всеки три минути.

Третата група има на разположение тези 18 минути и свободата да ги разпредели между кръстословиците така, както прецени. Времето за безпогрешното им решаване доказва, че този тип занимание е интуитивно.

От общо 85 на брой, 63 са решени през първите три минути. А 44 от тези 63 – през първата от тези три минути. Отговори са добавяни в случаите, когато участниците се връщат отново на кръстословицата, след като са прекарали известно време върху решаването на друга, а не когато са задържали дълго вниманието си върху една и съща.

Учените изчисляват представянето не само като вярно попълване. Те наблюдават участниците дали изпитват чувство на безизходица и дали са готови да се откажат.

Групата, която има свободата да превключва от една кръстословица на друга по своя преценка дава най-много верни отговори и най-рядко демонстрира подобно състояние на безизходица.

При участниците, които трябва да прекарат цели 6 минути на една и съща кръстословица, броят грешни отговори и случаи на безизходица са повече.

Онези, които преминават от една на друга на равни интервали от време не се отличават с особено голям брой верни отговори, но пък по-рядко показват, че се чувстват блокирали.

Макар прекъсванията да не са предизвикани от тях самите, а от външни фактори, те не карат участниците да се откажат. По някакъв начин тези паузи не позволяват на фрустрацията да достигне крайната точка, а именно – отказване.

Повечето хора признават, че почивките са важни за тях, когато трябва да вземат решение по даден въпрос. Дори изследванията върху видеоигрите разкриват, че по-голям брой точки се печелят, когато играта е по-кратка и се накъсва.

Самоналожените почивки са по-ефективни

Разбира се, не всички прекъсвания влияят благотворно. Почивките, които сам си определиш, са много по-ефективни от онези, които са наложени принудително отвън.

Многобройните проучвания доказват, че паузите, които те отдалечават физически и психически от задачата или проблема, оказват много положително въздействие върху настроението, енергията и представянето ти. Ако прекъсването се състои в това да обсъдиш случващото се с околните, резултатът също би бил добър. Ако обаче темата на разговор е по-скоро да изтъкваш негативните аспекти на ситуацията, то положителен ефект няма да има.

Няма универсален път, по който да намериш правилното решение. Но има много доказателства, че ако си дадеш почивка, това не означава на всяка цена, че си се провалил. Почивката може да подобри настроението ти или да хвърли нова светлина върху задачата, а при всички случаи и едното и другото могат само да ти помогнат.

През така наречения инкубационен период има голяма вероятност да преминеш от състояние на блокаж към предприемане на действия. Важно е, когато решиш да направиш пауза, да намериш средство, което да те откъсне от проблема и евентуалните негативни чувства, свързани с решаването му.

Финална бележка към хората, които обичат да отлагат: инкубация настъпва само, ако преди това сте отделили време за подготовка, анализ и обмисляне. И само в случаите, когато имате достатъчно време да отстъпите малко назад, без да нарушите поставения краен срок за изпълнение на задачата.