Какво предизвиква агресията ни и как да я контролираме

Сутрин се събуждате, пускате телевизора и в новините се говори за насилие и убийства.

Излизате от дома, а на улицата хората ругаят, и шофирайки, заплашват с нанасяне на телесни повреди други участници в уличния трафик.

Водите детето на училище и виждате сбиване между деца.

Можем да да изброяваме дълго, нали?

Визията за агресията в обществото

Посочването на очевидни факти подтиква ума към забелязване на агресивните прояви, които ни заобикалят. Дълги години след навлизането на психоанализата като най-популярна школа в родината ни се е считало, че агресивните нагони трябва да бъдат задоволявани. Тоест индивидът има нужда да излива някъде деструктивните си пориви с цел да понижи напрежението, създавано от либидните и агресивните си импулси. Така най-популярната и удобна концепция за човешката агресия взeма превес над останалите и напрежението, което деструктивните импулси на средностатистическия индивид създават, бива освобождавано със спортни събития, състезания и други обществено приемливи алтернативи.

Един от авторите, които предупреждават за неразумността на илюзорното потушаване на насилствени желания у индивида чрез подобни мероприятия е Каролин Ууд Шериф. Заедно с Виктор Франкъл са основоположници на дългосрочната борба с телевизионното насилие, на което всички ние като зрители сме жертви. Учените подчертават, че сериозността на агресивните прояви не пада, когато импулсите бъдат освободени по време на спортна проява, а и се увеличава честотата им сред участващите и зрителите, като последствие.

Отдавна е остаряла представата, че ще се избавим от агресията, като оставим индивида да й се наслади (да, именно “наслади“) от малкия екран. Проблемът е, че агресията в чистия си вариант, е едновременно най-близкият до индивида начин да реагира на недоволство, който все пак може да доведе до печеливш изход от ситуацията и да даде усещане за превъзхождаща позиция.

Когато човекът и неговите интереси са заплашени на ниво инстинкт, той има три варианта:

• Замръзване (в наше време го наричаме още „ступор“, това визира пълно обездвижване, докато все още сме в съзнание, целящо да предпази нас и неблагоприятната ситуация, от ескалиране);

• Отбягване (понякога буквално бягане, целящо не само да ограничим щетите, а и да се измъкнем напълно от възможния нежелан изход);

• Агресия (действие, целящо словесно или физическо насилие, повишаващо шансовете за избягване на негативите за личността и дори за добиване на някакъв вид облаги).

Това са възможностите за реакция, които инстинктите ни предоставят, без да има намеса на опита или логиката, без фактически нашата интелигентност да държи юздите, както сме свикнали.

Комбинацията между инстинкта и постоянното подаване на сигнали от обществото, че това поведение явно не е извън приемливата норма, в комплект с възможните облаги, резултат от агресивните действия, се оказват изключително плодотворна почва за развитието на маниер, движен от насилствените прояви.

Как се преборва агресията?

Историческото развитие на борбата с агресията е преминало през заменяне на обектите, предизвикващи насилствени действия с неодухотворени, с цел да се освободи индивида от напрежението (блъскане на боксова круша вместо човека, който ни е ядосал например). С времето науката отрича благотворното действие на подобни упражнения поради високата вероятност деструктивното поведение да бъде пренесено от боксовата круша върху други предмети. Проблемът на унищожителните действия над неодухотворени предмети не се състои само във факта, че се руши нечия собственост, а и в наблюдението как често подобни действия постепенно преминават в по-сериозни.

Франкъл е един от авторите, надлежно анализирали пряката връзка между личния смисъл, открит от индивида в живота, и агресивните прояви. Според автора съществува зависимост между това човек да е открил личния си смисъл и вероятността да прояви агресивно поведение. Ако личността е загубила нещото, осмислящо живота й, то възможността за агресивни, девиантни и деликвентни прояви, рязко се покачва. Робърт Джей Лифтън изглежда е на същото мнение, тъй като твърди, че "хората са най-склонни да убиват, когато са завладени от безсмислие".

Събирането на подобни анализи на едно място дава ясна идея за поддържане на поведение, свободно от агресивни прояви, или начин за снижаване на агресията у индивида:

• грижим ли се животът ни да има смисъл, който съзнателно и подсъзнателно да сме прегърнали, за да ни дава стабилност на духа и усещане за цел;
• стараем ли се да изведем на ниво съзнателно действие собствените си реакции към околните, вместо да оставяме трите гореизброени инстинкта да ни водят;
• избираме ли сами начина си на живот, ограничавайки ролята си на зрител, в актове на насилие и агресивни действия ще се окажем в период на саморегулация, ограничаващ разрушителната буря на агресията в нашата съдба.

Снимка: pxfuel.com