Начало Психология Социална психология За психологията 4-те основни перспективи за личността в психологията

4-те основни перспективи за личността в психологията

4-те основни перспективи за личността в психологията - изображение

Изучаването на личността е една от основните теми в психологията. Ето защо съществуват множество теории за личността и повечето от тях попадат в една от четирите основни перспективи. Всяка от тях се опитва да опише различни модели на човешката личност, включително как се формират тези модели и как хората се различават на индивидуално ниво.

Научете повече за четирите основни перспективи, теоретиците, свързани с всяка от тях, и основните идеи, които са от съществено значение за всяка.

Психоаналитичната перспектива

Психоаналитичната теория за личността подчертава значението на опита в ранното детство и несъзнаваното. Тя е зададена от психиатъра Зигмунд Фройд, който вярва, че нещата, скрити в несъзнаваното, могат да бъдат разкривани по много различни начини, включително чрез сънища, свободни асоциации и грешки на езика. Неофройдистките теоретици, включително Ерик Ериксън, Карл Юнг, Алфред Адлер и Карън Хорни, вярват в значението на несъзнаваното, но не са съгласни с други аспекти на теориите на Фройд.

Основни теоретици и техните теории

Зигмунд Фройд: подчертава значението на събитията от ранното детство, влиянието на несъзнаваните и сексуалните инстинкти върху развитието и формирането на личността.

Ерик Ериксън: подчертава социалните елементи на развитието на личността, кризата на идентичността и начина на оформяне през цялото времетраене на живота.

Карл Юнг: е фокусиран върху концепции като колективното несъзнавано, архетипите и психологическите типове.

Алфред Адлер: вярва, че главният мотив на личността включва стремеж към превъзходство или желание да се преодолеят предизвикателствата и да се осъществи себереализация. Това желание за постигане на превъзходство произтича от базови чувства на малоценност, които Адлер вярва, че са универсални.

Карън Хорни: се фокусира върху необходимостта от преодоляването на базовата тревожност, чувството, че сме изолирани и сами в света. Хорни подчертава социалните и културните фактори, които също играят роля във формирането на личността, включително важността на връзката родител – дете.

Хуманистичната перспектива

Хуманистичната перспектива на личността се фокусира върху психологическия растеж, свободната воля и личното осъзнаване. Тя приема по-положителна представа за човешката природа и е насочена към това как всеки човек може да постигне своя индивидуален потенциал.

Основни теоретици

Карл Роджърс: вярва в присъщата доброта на хората и подчертава значението на свободната воля и психологическия растеж. Роджърс твърди, че тенденцията да се актуализира е движещата сила на човешкото поведение.

Ейбрахам Маслоу: предполага, че хората са мотивирани от йерархията на потребностите. Най-базовите потребности са съсредоточени върху неща, необходими за живот като храна и вода, но, предвижвайки се нагоре в йерархията, тези нужди преминават към неща като уважение и самоусъвършенстване.

Перспективата за чертите

Перспективата за чертите на личността е съсредоточена върху идентифицирането, описването и измерването на специфичните черти, които съставляват човешката личност. Чрез разбирането на тези черти, изследователите вярват, че могат по-добре да разберат различията между отделните индивиди.

Основни теоретици

Ханс Айзенк: предполага, че има три измерения на личността: 1) интраверсия-екстраверсия, 2) емоционална стабилност — невротизъм и 3) психотизъм.

Реймънд Кетъл: дефинира 16 личностни черти, които според него биха могли да бъдат използвани за разбиране и измерване на индивидуалните различия в личността.

Робърт Макрей и Пол Коста: въвеждат теорията за Големите пет, които идентифицират пет ключови измерения на личността: 1) екстраверсия, 2) невротизъм, 3) откритост към опита, 4) съзнателност и 5) сътрудничество.

Социокогнитивна перспектива

Тя подчертава значението на ученето чрез наблюдение, личната ефикасност, ситуационните влияния и когнитивните процеси.

Основни теоретици

Алберт Бандура: Подчертава значението на социалното учене или ученето чрез наблюдение. Неговата теория подчертава ролята на осъзнатите мисли, включващи самоефективността или собствените ни вярвания в нашите способности.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: hbr.org

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиТестовеИсторияЗдравни съветиЛюбопитноЛичностиСпециалистиНовиниСпортИнтервютаЛеченияСоциални грижиАлт. медицина