Голямата петорка: петфакторният модел за личността

Съществуват множество теории за различните типове личностни черти, но голяма част от психолозите поддържат идеята за петфакторния модел, който съдържа пет основни (големи) фактора – екстрoверсия (extroversion), невротизъм (neuroticism), насоченост към другите (agreeableness), отвореност към опита (openness) и съзнателност (conscientiousness).

Един от първите психолози, който изследва устойчивите разлики в поведението, мислите и чувствата на индивидите, е Гордън Алпорт. Американският учен анализира всички езикови термини, свързани с личностните черти, и открива, че повече от 4,000 отговарят на критериите му. По-късно психологът Реймънд Кател използва статистически метод, за да групира понятията в 16 подгрупи.

След това психологът Ханс Айзенк съкращава списъка до три основни диспозиции, които обаче се увеличават до 5 фактора на личността вследствие на множество репликации и ревизии. Вместо да се фокусира върху индивидуалните черти, които описват подробно всеки един аспект на личността, тази теория се позовава на фактори с по-широк обхват, включващи в себе множество елементи.

>>> Гените или заобикалящата среда определят личността

Голямата петорка

Всеки фактор представлява континуум, като някои хора може да се намират в едната или другата крайност на дадена диспозиция, но по-голяма част от населението се намира някъде по средата на личностния спектър.

Нека разгледаме подробно факторите на петфакторния модел за личността:

Отвореност към опита

Отвореността към опита и новите преживявания описва континуум, който включва любопитството в едната си част и предпазливостта в противоположната. Индивидите, които имат висок резултат за тази характеристика, имат склонността да са креативни, иновативни и авантюристични. Често те са любознателни, предпочитат да избягват рутината и търсят нови усещания.

Тези, които имат ниски резултати за този фактор, обикновено са внимателни и последователни в действията си. Те предпочитат да следват установения ред и често избягват или се противопоставят на промяната. Също така тези индивиди базират решенията си на добре обмислени факти, избягват да поемат рискове и понякога може да проявят тесногръдие, когато попаднат на информация, противоречаща на техните убеждения.

Съзнателност

Съзнателността съдържа в себе си високата ефективност в единия край на спектъра и невнимателността в другия край. Хората, които притежават високи нива на този фактор, са действени и разсъдливи.

Тези, които имат ниски нива на съзнателност, са безгрижни, но често и неразумни. Този тип хора създават впечатлението на спокойни и лежерни индивиди, но понякога останалите ги възприемат и като мързеливи и небрежни.

Екстрoверсия

Екстроверсията включва в едната си крайност висока общителност и нужда от социални контакти, а в другата – резервираността. Екстровертите обикновено търсят компанията и вниманието на останалите. Социализирането с другите им помага да се чувстват вдъхновени и емоционално заредени.

Хората, които имат ниска нива на екстрoверсия, се наричат интроверти. За този тип индивиди прекарването на значително време в социални среди е изморително и изискващо доста усилия, поради което интровертите предпочитат уединението и спокойствието.

Насоченост към другите

Този фактор се отнася за склонността на даден човек да е отзивчив и услужлив вместо антагонистичен и неприветлив. Насочеността към другите включва поведение, което се възприема като дружелюбно, приятно и любезно. Изключително високите нива на този фактор понякога се свързват с проява на наивност, лековерие и прекалена доверчивост.

Хората, които имат ниски нива на насоченост към другите, често трудно се доверяват и се изолират от останалите.

Невротизъм

Нивото на невротизъм на даден индивид зависи от това доколко е емоционално стабилен. Хората, които имат високи нива на този фактор, са по-склонни да изпитват отрицателни емоции като тъга, гняв и тревожност. Тези от нас, които се намират на противоположната крайност на спектъра за невротизъм, са често уравновесени и спокойни.

Формулирането на теорията за Голямата петорка

Важно е да се запомни, че всеки фактор представлява континуум с две крайности на дадената черта, но повечето хора се намират някъде по средата на спектъра.

Петте основни личностни черти са формулирани спрямо резултатите от хиляди анкети и въпросници, които са спомогнали са определянето на характеристиките, принадлежащи към едни и същи групи. Учените са успели да идентифицират пет големи фактора, които включват в себе си всички познати досега личностни черти.

Както сигурно вече се досещате, напълно вероятно е да има изключения, които не се вписват точно в определенията на петфакторния модел за личността. Възможно е даден индивид с висок резултат за екстроверсия да е общителен, но е и доминантен, или самоуверен.

Моделът за Голямата петорка обяснява само една част от човешката личност, която изучават психолозите. Мотивацията, нагласите, емоциите, образованието и средата също оказват влияние на това, което прави хората уникални, но петфакторният модел за личността не взима под внимание тези елементи.