Какво представлява патологичната емпатия

Възможно ли е обаче една от най-естествените човешки способности, тази да съпреживяваме болката на другия, да премине границата на нормалното и да прерасне в патологично състояние? Оказва се, че да.

Хората със синдром на хиперемпатия сякаш имат дълги антени, които улавят всяка емоция, вибрираща около тях. В крайна сметка обаче те се губят в нуждите на околните и в страданието им, което чувстват като свое. Често те дори се чувстват виновни за болката, която другите изпитват. Това е болезнено и изтощително.

Всяко поведение, което прави по-трудно връзката с околните, причинява страдание и ви пречи да живеете нормален живот, се нуждае от диагноза и някакъв вид лечение. Следователно, хората, проявяващи свръхсъпричастност, които показват постоянен модел на страдание и неспособност да функционират в социалния, личния и професионалния си живот, показват признаци на личностно разстройство.

Важно е обаче да се изясни, че има разлика между това да бъдеш силно чувствителен и да страдаш от синдром на хиперемпатия.

Например в книгата си „Жените, които обичат психопатите” психиатърът Сандра Браун говори за това колко жени не само разбират психопатичното поведение на своите партньори, но дори го оправдават. С други думи, тяхната прекомерна съпричастност напълно им пречи да виждат ясно в колко нездравословни отношения са. Всъщност те използват невероятно сложни и умни начини да оправдаят насилствените действия на партньорите си. Това е ясно доказателство, че синдромът на хиперемпатия е нарушение, за което си струва да се мисли и да се говори.

Емпатия и хиперемпатия - тънката граница между баланс и патология

Въпреки че емпатията е една от най-положителните и полезни човешки способности, не си мислете, че няма нищо лошо в това да я упражнявате прекомерно. Подобно на всичко друго в живота, и в този случай излишъкът не е полезен и здравословният баланс е препоръчителен.

Хиперемпатията влияе върху способността ви да отделите собствената си личност от тази на човека до вас. Емпатията е способността да се поставяме в чуждите обувки, но е важно да се уточни, че дори в тях, ние не трябва да преставаме да бъдем себе си. Също така е важно да познаваме различните видове емпатия, които може да изпитваме, кои от тях са здравословни и кои могат да прераснат в патология.

Психологът Пол Екман идентифицира три вида емпатия:

Емоционална емпатия:

Тя е свързана със способността да чувстваме емоциите, които някой друг изпитва, и да проявяваме състрадание към него. Накратко, да чувстваме това, което другият чувства.

Когнитивна емпатия:

Тя ни дава по-пълно и точно познание за мислите и емоциите, които са завладели ума на човека до нас. Известна е също и като "перспективно поведение".

Състрадателна емпатия

Те е свързана със способността не само да разберем и почувстваме болката на другия, но и да предприемем действителни усилия да помогнем за разрешаването на неговия проблем.

Прекомерно съчувствие или хиперсъпричастност:

В случаите на прекомерно съчувствие или хиперсъпричастност не само чувстваме това, което изпитва другият човек, но и страдаме заедно с него. Това може да се сравни почти с физическа болка, която предизвиква безпокойство, но не знаем как да я излекуваме.

Какво е да имаш синдром на хиперемпатия?

Ще разгледаме характеристиките на хората с този синдром, за да ви помогнем да различите емоционалната чувствителност от патологичната свръхсъпричастност:

• На първо място, докато преживяват болката на другия, те губят представа за собствената си идентичност. При тях често се наблюдава склонност към психози, промени в настроението - дълбока депресия към истерично, необуздано щастие.
• Те са търпеливи и зависими. Искат да разрешат проблемите на всички, за да се почувстват ценни и необходими. Нуждаят се от постоянно взаимодействие и се утвърждават, като правят услуги. Ако някой се опита да им наложи ограничения, те се чувстват наранени и отхвърлени. Също така, те често са склонни прекомерно да закрилят другите, което пречи на околните да се чувстват независими.
• Прекомерната емпатия вреди сериозно на продуктивността им по време на работа. Те чувстват, че никой не разбира техния алтруизъм и нуждата им да подкрепят и помагат на другите.
• И накрая, често виждате как от състояние на прекомерна съпричастност те влизат в състояние на яростно негодувание. Заради големите разочарования, които търпят, те в крайна сметка се изолират, потопени в ярост и отчаяние.

Какво можете да направите, ако откривате в поведението си признаци на патологична емпатия?

Както вече посочихме, всяко поведение, което създава проблеми в отношенията ни с околните, което причинява страдание и ни пречи да функционираме нормално и да водим спокоен живот, се нуждае от диагноза и терапия. Препоръчително е всеки, който разпознава в поведението си признаци на патологична емпатия, да потърси професионална помощ.

Независимо дали сте свръхсъпричастни, или сте просто свръхчувствителни, винаги е добра идея да научите техники, които могат да ви помогнат да поставяте граници, да имате по-голям контрол над собствените си мисли, да се грижите по-добре за собствените си нужди. Не забравяйте, че прекомерната съпричастност не просто ви разстройва, тя ви изолира от останалия свят.

Прочетете още:

• Защо съм свръхчувствителен