Какво представлява синдромът на нощното хранене и как той влияе на психиката ни

Синдромът на нощното хранене е хранително разстройство, характеризиращо се с често повтарящи се епизоди на хранене през нощта, придружени с промени в циклите на съня. Съществува известна степен на коморбидност при това разстройство с Булимия без повръщане, но това, което го откроява от нея, е количеството на консумираната храна по време на нощта.

През 1955 година американският психиатър Д-р Алберт Стънкард пръв е описал синдрома, а понастоящем той фигурира в DSM-5 в категорията „други хранителни разстройства“.

Характерно за синдрома е консумацията на 25% или повече от общия дневен калориен порцион в периода след вечерното хранене и/или при нощно събуждане. За да е наличен синдромът у човек, то съществуват следните пет асоциирани симптома:

• Липса на апетит в сутрешните часове;
• Желание (подтик) да се яде през нощта;
• Формиране на убеждение, че човек трябва да яде, за да може да заспи;
• Потиснато настроение;
• Трудно заспиване нощем.

Синдромът на нощното хранене засяга както жените, така и мъжете, с лек превес сред жените. Възрастовата рамка за отключването му е в ранната зряла възраст (обхваща годините от късно тийнейджърство до двадесетгодишна възраст). Обикновено засегнатите, особено децата, рядко съобщават за проблема си с нощното хранене. У засегнатите се отчитат по-високи резултати за наличие на депресия, ниско самочувствие и отвращение от собственото хранително поведение. Според медиците при страдащите от синдрома нощните нива на хормоните мелатонин и лептин са намалени.

С какво се характеризира синдромът на нощното хранене

При това хранително разстройство наднорменото тегло и затлъстяването са често срещани състояния. Хората с този синдром изпитват чувство за липса на контрол в хранителното си поведение. Те поглъщат храната лакомо, за кратък период от време, без да я сдъвкат добре, както съветват медиците.

Парадоксът при това състояние е, че в повечето случаи тяхната реална нужда от храна не кореспондира с физиологичната им нужда, но въпреки това те продължават да ядат, дори и при появата на чувство на пренасищане и физически дискомфорт. Ето защо, предпочитат да се хранят отделно от околните, за да избегнат неудобството. Обикновено след това им поведение изпитват чувство за вина, разкаяние и срам, от което се повишава тревожността им.

Добре балансираното меню включва храни, които се приемат в различни часове на деня, с равен диапазон между храненията. Страдащите от хранителното разстройство през деня не се хранят равномерно, а поглъщат обилно количество храна във вечерните часове на денонощието. Дотук се стига, защото те не приемат схематично закуска, обяд и вечеря, а нощно време изпадат в пристъп на остър глад, който бива овладян с обилно количество калорична храна. Често за страдащите този модел се явява и вид „спасение“, за да могат да заспят.

Кои са причините за появата на синдрома на нощното хранене

Причините за развиване на синдрома на нощното хранене се отнасят до биологични, генетични и социални фактори, в допълнение от характеровите особености на личността в емоционален план.

Данни от проучване, публикувано в Cell Reports, сочат, че ставането през нощта, вследствие на глад, може да се дължи на генетично предразположение. Синдромът на нощното хранене може да се появи, когато гените, които синхронизират моделите на хранене и тези на съня, са нарушени. Това променя времето за хранене, което в крайна сметка води до преяждане и натрупване на излишни килограми. В проучването е установено, че засегнатите от това състояние са 1%-2% от хората, а симптомите включват събуждане през нощта и невъзможност да се заспи, без да се приеме храна преди това.

В периода на лабораторните проучвания специалистите установяват, че когато генът, който контролира биологичния часовник е „заглушен“, гладът се появява във времето, отредено за сън. Мутациите на същия ген, които имат отношение и към нарушенията на съня, водят до повече време, прекарано в спане. Според експертите гените работят заедно, за да поддържат процесите на спане и хранене синхронизирани, а нарушенията в някои от тях водят до нарушение в навиците на хранене или тези на съня.

Причините за появата на синдрома на нощното хранене са комплексни и касаят хранителните навици и отношението към храната. Често хората в по-млада възраст изграждат навици, които пренасят и в по-зрелите си години. Типичен пример за това е студентският стил на живот и хранене. Друг пример за това са ангажираните хора, които увлечени в своя труд, пропускат обедното хранене, което е предпоставка за свръхконсумация в късните вечерни часове.

Сред причините място заема и стресът, водещ до обилна консумация на предимно бърза и нездравословна храна. Придружаващите го особености са: намалено внимание, нарушено запаметяване, лесно избухване, агресивност и честа тъга.

Друга причина би могла да бъде спазването на различни диетични режими, които в повечето случаи водят до неуспехи в свалянето на килограмите и до разстройване на нервната система.

Фактор е и отсъствието на умения за приготвяне на домашна храна в семейството, поради ангажираност на родителите, търсещи и преследващи кариерна изява.

На следващо място се нарежда тревожната тенденция, предимно сред младото поколение, за прекомерна консумация на бързи храни. Въпреки че има достъпна за всеки информация по отношение на вредата от тях, повечето ги консумират, неосъзнавайки, че те не са им в помощ, а по-скоро биха влошили качеството им на живот.

• Характерни черти на страдащите от синдрома на нощното хранене:
• Повишено или наднормено тегло;
• Честото спазване на различни диетични режими, от които не е налице положителен ефект;
• Депресия или тревожност;
• Алкохолизъм или зависимост към наркотици, медикаменти и др;
• Перфекционизъм и стриктно следене на телесното тегло;
• Високи нива на самокритика и негативна самооценка.

Психологически аспекти

В условията на съвременното забързано общество и наложения модерен ритъм на живот правилното хранене се оказва нелека и нелесно постижима цел. Когато е налице хранително поведение, ориентирано към лишения от храна през деня, и компенсирането му чрез свръхприем нощем, се касае за хранително разстройство, което бива възприемано погрешно като нещо нормално.

Опитът показва, че хората, страдащи от депресия, дистрес или от злоупотреба с вещества са по-предразположени към развиване на синдрома на нощното хранене.

Често в основата на това разстройство присъства стресът и тревожността, с характерните му прояви в хранителното поведение — целодневен глад и последвало го вечерно преяждане, а в по-напредналата фаза на синдрома: безсъние и компулсивно хранене през нощта.

Поради отсъствието на апетит през деня това състояние наподобява Анорексия нервоза, а неовладяното нощно преяждане – Булимия нервоза. Редуването на двата типа поведение е силно рисково както за физическото, така и за психичното здраве.

Според медиците засегнатите от синдрома на нощното хранене имат нарушение на хормоналния ритъм, оттам и биологичният им часовник е обърнат, което дава отражение и в обмяната на веществата.

Обикновено хората със синдрома не предприемат мерки за лекуването му и в посока на редуциране на наднорменото си тегло. Те се чувстват безсилни да се справят с излишните килограми, натрупани чрез преяждане в нощните часове. Това им поведение поражда у тях чувство на срам и вина. Криейки своя проблем обаче, те все повече се въвличат в лабиринта на преяждането.

Доста често нощните пристъпи на силен глад са продиктувани и от депресивност и ниска самооценка. По същество, депресията е често следствие от хранителни нарушения.

Обективно погледнато нощта е време за покой и пълноценен сън, а не за хранене. Ако изключим вероятността човек да не е със синдром на нощното хранене, то консумацията на каквато и да е храна в нощните часове не е полезна, тъй като знаем старото правило, според което не следва да си лягаме с пълен стомах.

Пълноценното хранене през деня - главно в сутрешните часове - зарежда и тонизира телата ни, така ние се подготвяме за активност през деня. Докато приемът на храна непосредствено преди сън не се отразява положително, поради обстоятелството, че тялото е в подготовка за покой и не се нуждае от много енергия. Именно поради това поетите калории през нощта не се усвоят, а се складират под формата на мазнини.

Ако откриете тези индикации у себе си или ваш близък, е препоръчително да потърсите консултация със специалисти по хранителни разстройства:

• Повече от два пъти седмично се събуждате през нощта, за да ядете;
• Предпочитате да консумирате повече сладкиши, въглехидрати и тестени храни;
• Нямате апетит, след като станете от сън;
• Страдате от липса на сън или безсъние за период от четири нощи в седмицата;
• Усещате пориви за хранене, преди да легнете да спите;
• Връхлитат ви натрапчиви мисли, че ако не ядете, няма да можете да заспите нощем;
• В лошо настроение сте, потиснати сте предимно вечер преди лягане;
• Изпитвате силна загриженост за формата и размера на тялото си, но се чувствате неспособни да следвате какъвто и да било диетичен режим.

Терапия и лечение на синдрома на нощното хранене

Както при другите видове хранителни разстройства, така и при това, терапията изисква мултидисциплинарен подход, като първата стъпка е човек да осмисли и признае проблема пред себе си.

Следващата стъпка е да се потърси консултация с лекар. Ако лекарят (чрез изследвания) не установи съществен медицински проблем, следва да се потърси консултация с психолог, с който да се работи в посока откриване източника на проблема, провокиращ нощните епизоди на хранене.

С психологическата подкрепа и екипна работа между вас и психолога, бихте могли да промените хранителните си навици. Когнитивно-поведенческата терапия, оптимизирането калорийните стойности на приеманите храни, терапията на стреса и умерените физически упражнения са също допълнителни благоприятни фактори в лечението на синдрома на нощното хранене.

Автор: Стоян Петров, психолог
Снимка: pixabay.com