Психологът Даниела Червенакова за мълчаливото страдание на хората с хранително разстройство

Здравейте, аз съм Даниела Червенакова. Животът ми се стече така, че психологията първа ме избра. По-късно това привличане стана взаимно, а от там и влечението и любовта ми към психотерапията, с интерес към когнитивно-поведенческа и схема терапия. Специализирам в областта на зависимостите и хранителните разстройства, като имам честта да участвам в инициативата "Матрица на глада", чиято цел е да доведе до по-голяма информираност за различните разстройства на храненето и сериозните последици за страдащите.

1. Установили ли сте в хода на вашата работа дали броят на страдащите от хранителни разстройства се е увеличил (или намалил) през последните години и наблюдава ли се подобна тенденция в световен мащаб?

Тенденцията към здравословен начин на живот и хранене нараства всяка година. С такова бързо развитие става трудно да се разбере къде свършва здравословната грижа за нашето тяло и започва патологията. В хода на своя професионален опит, поемайки по предизвикателния път в областта на зависимостите, не съм допускала, че има толкова много млади хора, които страдат мълчаливо. Поведенията, породени от хранителните разстройства, започват тихо, много често неосъзнато от самите страдащи. Трудно е да се дадат точни данни за разпространението на дадено хранително разстройство, тъй като съответните данни са за тези, които търсят и получават помощ. От професионален опит мога да кажа, че броят на засегнатите се увеличава. Неслучайно в литературата вече се упоменава и за разстройства на храненето в категория "неуточнени". 

2. Кои според Вас са факторите, които допринасят за развитието на хранителни разстройства?

Причините за хранителните разстройства са с био-психо-социална природа. Те се разделят основно на три големи групи: предразполагащи, провокиращи/отключващи и поддържащи фактори. Установено е, че наследствените фактори играят голяма роля. Реактивните моменти – стрес и липса на други стратегии за справяне, както и сексуалното малтретиране в детска възраст също могат да допринесат за появата на хранителните разстройства. Здравословният начин на живот и стремежът да изглеждаме добре водят до уязвимост. Рисков контингент са интелигентните хора. Хора, които са перфекционисти, неуверени в себе си, с ниска самооценка, тревожни.

3. Смятате ли, че е необходимо темите за разстройства на храненето да бъдат обсъждани в училищата и как биха допринесли подобни дискусии за премахването на стигмата?

Проблемите с телесния образ и този вид зависимост са глобални проблеми. Докато пренебрегваме разговорите за хранителни разстройства, те ще остават заклеймени в тъмното.

Например анорексия невроза е свързана с фиксиране върху телесно тегло и фигура и по-точно, с едно изкривено възприемане на себе си, тегло и фигура, което води от своя страна до компенсаторни поведения, целящи да предпазят от напълняване. Тези поведения водят до сериозни метаболитни нарушения. Започва разпадане на въглехидратите и намаляване на белтъците в организма, по-късно и разпадане на мастите. Третият завършващ период е, когато започва бързото разпадане на белтъците в организма. След продължително гладуване рязко се променя обмяната на вещества и функциите на редица органи и системи. Неправилното захранване след продължително гладуване също може да убие човек. Болестта променя хранителното поведение и когнитивно-поведенческите модели на засегнатите. Мозъкът също страда от силното изтощение на организма и съпътстващата го загуба на течности. Състояние на депресивност, тревожност, натрапливости съпътстват заболяването. Поради липса на осъзнаване на болестта, особено в началото на това заболяване, хората трудно се поддават на лечение. Страда тялото, страда и душата.

4. По-голяма част от разстройствата на храненето се появяват през тийнейджърските години. Способни ли са учителите или родителите да разпознаят симптомите?

Юношеството е рисков период, защото тийнейджърите са много чувствителни към отношението на другите. Важно е да се обърне внимание на алармените звънци в поведението и емоциите на едно дете в тийнейджърска възраст, като: раздразнителност, чести промени в настроението, нарушения на съня, жестоки самообвинения и самокритика за тялото и в същото време стремеж към социално одобрение, драматично наддаване или загуба на тегло, прекомерно фокусиране върху храната или отхвърлянето. Други признаци включват промяна в отношенията към хората: безразличие, гняв или обратното, прекомерно внимание, което не го е имало преди, избягване на определени храни. Смятам, че гладуването и ограничаването на приема на храна са символичен опит на тийнейджъра да контролира чувството си за агресия.

5. Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да преодолеят подобни състояния на ниска себеоценка?

Най-доброто, което може да дадете на детето си е усещането, че го обичате заради това, което е то. Ще си позволя да цитирам Екзюпери: "Истинската любов е неизбежното желание да помогнеш на друг да бъде такъв, какъвто е." Това е чувство, което ще му позволи през всяка една възраст да създава приятелства, да намери любим партньор, а не изобщо тяло с определен размер и форма.

6. Социалните мрежи понякога могат да допринесат за появата на разстройства на храненето, но възможно ли е обаче те да помогнат на децата по някакъв начин?

Ако човек знае за това заболяване, той ще го разпознае по-рано и ще има инструмент за справяне с него. Никой не избира да се разболее сам! Важно е да сме ангажирани с превенцията. Да казваме на момичетата и момчетата какво са нарушенията в храненето, какви са техните симптоми, евентуалните тежки последици и как да ги разпознаят – основна тема в живота става храната и нейния контрол, калориите, тегленето на грамажа приета храна, отбягването на консумирането на храна заедно с другите (социално отдръпване), готвенето в изобилие на вкусна храна, която обаче не се консумира, постоянното увеличаване на честотата на физическата натовареност, промяната в настроението като изблици на гняв, напрежение, проверяване на тялото, фокус върху много слаби тела и идеализацията им.

Може би на етапа, в който болестта се появява, някой ще може да поиска помощ по-рано. Ако човек знае за това заболяване, той ще го разпознае по-рано и ще има инструментите за справяне с него. За това и създадохме във виртуалното пространство страницата "Животът и хранителните разстройства". Нашата философия е да насърчаваме прекратяването на храненето с нарушено поведение, "прегръщането на живота" и постигане на възстановяване. Нашата мисия е да насърчаваме оценяването на уникалността и стойността на човека в света, несвързан с външен вид, постижения или "аплодисменти".

7. Когато повечето хора чуят думата хранително разстройство, те вероятно си представят гладуващо и много слабо момиче, което ще направи всичко по силите си да достигне желаното тегло. Това изграждане и поставяне на страдащите в шаблони е очаквано и често срещано. Кои групи хора с хранителни разстройства обаче остават незабелязани поради подобни стереотипи?

Хората с нарушение в храненето идват във всички форми и размери. Много често в обществото дискусиите за разстройства в храненето се фокусират единствено върху хора с диагноза анорексия, които са силно изтощени. В действителност много хора с анорексия може би никога не се появяват драстично с поднормено тегло. Много хора с булимия могат да бъдат с нормално или дори с наднормено тегло. Дори спортисти, които изглеждат в норма, може да се борят с хранителни разстройства. Крайният резултат е, че не може да дефинираме здравето на някого от това, колко тежи, и не може да определим дали има разстройство на храненето само като го погледнем.

8. Споделете с нас едно широко разпространено погрешно схващане за хранителни разстройства, което смятате, че трябва да бъде изкоренено от съзнанието на обществото!

Започването на лечение за хранително разстройство изисква смелост. Това е животоспасяващо решение, което често се забавя поради страх от осъждане или погрешни схващания. Широко разпространяван мит е, че хранителните разстройства са избор на начин на живот и всеки може да има нарушение в храненето, когато реши.

9. Какво обаче се изисква, за да се започне процесът на възстановяване?

Факт е, че нарушенията в храненето са сериозни заболявания с когнитивни и физически последици, които често включват много страдания. Човек може да направи избора да се стреми към възстановяване, но самият акт на възстановяване е много труден и включва много повече от решението да не действа спрямо натрапчивите импулси. В повечето случаи хранителното разстройство се е превърнало в основен начин за справяне с интензивни емоции и трудни житейски събития.

За да се излекува от хранително разстройство, човек се нуждае от подходящо лечение и подкрепа. Важно е да ги подкрепяме и мотивираме да продължават напред въпреки опасните завои по пътя на своето възстановяване, някои от които са обратни, връщащи човек назад. Лечението на хранителни разстройства е възможно, въпреки че отнема дълго време в зависимост от сложността на ситуацията.

Може да получите допълнителна информация за Даниела Червенакова на Фейсбук страницата й "Психолог Даниела Червенакова".

Редактор: Нора Маркова
Снимки: личен архив