Какво представлява техниката парадоксално намерение

Инструментите, с които работят психолозите, са онова, което наричаме психологически техники. Тези техники трябва да се използват само от специалисти в областта на психичното здраве. Един ясен пример е парадоксалното намерение.

Често тези техники са полезни за психологическото лечение и интервенции. Освен това те могат да спадат към различни психологически дисциплини. Например когнитивно-поведенчески, систематични, гещалт, психоанализа, наред с други.

В този смисъл психологическото лечение е професионална намеса. Тази намеса се основава на клинични психологически техники и се практикува например в болници, частни консултации, групи за подкрепа и центрове за психично здраве. По време на това лечение специалистът се стреми да елиминира страданието на пациента.

Някои пример за това би могло да бъде подпомагането на някого да преодолее депресията, научаването на членове на семейство да общуват по-добре помежду си или дори тийнейджъра да се свързва със своите съученици по по-малко агресивен начин.

Психологическото лечение предполага внимателно слушане на онова, което пациентът има да каже. Освен това, терапевтът трябва да идентифицира личните, социалните и семейните аспекти, които пораждат проблема. Психологът трябва също да каже на пациента как да разреши проблемите си и да използва специфични техники.

Ето няколко примера за психологически техники:

• Дихателни и релаксиращи упражнения.
• Парадоксално намерение.
• Решаване на междуличностни проблеми.
• Поставяне под въпрос погрешни убеждения.
• Обучение по социални умения.

Психологическото лечение трябва да се извършва от психолози, които са професионалисти в поведенческите проблеми. Тези специалисти използват техники за оценка и лечение, които са подкрепени от научни данни.

С други думи, извън противоречивите условия, представените фактори са валидни, реални или възможни. Техниката на парадоксалното намерение се стреми да се противопостави на здравия разум на пациента. С използването на парадоксално намерение терапията може да насърчи пациента да направи онова, от което се страхува (Frankl, 1984).

Общата цел на парадоксалното намерение

Общата цел на парадоксалното намерение е да провокира някои промени в отношението на пациента и неговите реакции към стреса. Това означава, че се стреми да премахне порочните цикли, които се развиват в страха на пациента.

Това позволява на пациента да забрави колко му е трудно да заспи. По този начин той ще го направи, защото ще спре да се бори срещу заспиването много по-рано.

Защо тази техника работи?

Въпреки нейната ефикасност, няма ясни проучвания, които да изследват причините за това. Но съществуват някои модели, които се опитват да обяснят неговите ефекти.

Някои варианти на техниката използват контролни механизми за стимулиране на поведенческите реакции. В други случаи те прибягват до променящите се очаквания и повишават самоефективността.

Ето някои от теоретичните модели, които се опитват да опишат техниката:

• Теория за двойната свързаност (Watzlawick, Beavin, and Jackson, 1981)
• Теория за деконтекстуализация на симптомите (Omer, 1981)
• Теория за рекурсивната тревожност (Ascher and Schotte, 1999)
• Теория на ироничните процеси (Wegner, 1994)

Как да приложим техниката на парадоксалното намерение

Когато се прилага тази техника, пациентите трябва да не се опитват да спрат симптомите си и дори да ги преувеличат.

Процедурата изисква две промени в начина, по който пациентът в момента се занимава с проблемите. Първата промяна е, че пациентът трябва да спре да се опитва да контролира проблема. От друга страна, пациентът трябва да увеличи симптомите си и да ги преувеличава.

И двете противоречат на логиката на пациента. Ето защо терапевтът трябва да обясни на пациента тази нова концепция, за да го убеди, че ще от полза за неговото лечение.

Процедура

• Оценка на проблема.
• Предефиниране на симптомите според данните от оценката. В тази стъпка, психологът има за цел да даде нови значения на симптомите.
• Индикация на парадоксалните промени в зависимост от проблема.
• Концептуализация на промените според парадокса.
• Предотвратяване на рецидиви.
• Проследяване на напредъка.

Ефективността на техниката на парадоксалното намерение

Въпреки полезността си, тя може да бъде една от трудните техники за прилагане в когнитивно-поведенческата терапия. Освен че познава логиката и процедурата, терапевтът трябва да има достатъчно опит, за да открие правилния момент, за да го приложи.

По този начин комуникативните умения на терапевта и клиничният опит определят успеха на това лечение. Асертивността, сигурността, убеждението и уменията на терапевта са основни елементи за насърчаване на пациента да направи обратното на това, което му казва интуицията.

Тази техника дава отлични резултати в областта на психотерапията и идеална за лечение на безсъние.

И накрая, важно е да се подчертае, че е важно прилагането на тази техника става под прякото ръководство на опитен терапевт. В противен случай, ако се приложи неправилно, проблемът може да се влоши и да стане по-устойчив на други намеси.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Още по темата:

• Какво представлява груповата терапия и в кои случаи тя е по-полезна от индивидуалната – част 2
• Какво представлява психодрамата и какви са ползите от нея
• Какво представлява груповата терапия и в кои случаи тя е по-полезна от индивидуалната – част 1
• Преносът ли е причината да съм привлечен от психотерапевта си?