Клинична психология – история, подходи и професионално развитие

За да обясним какво е клинична психология, ще започнем с това, че тя не е нито медицинска психология, нито психиатрия, въпреки че до началото на 90-те години на миналия век тези термини са били взаимозаменяеми. Докато психиатрията се занимава с патология (състояния, изискващи хоспитализация и лечение в специализирани институции – шизофрения, маниакална депресия и т.н.), клиничната психология се фокусира върху граничните случаи – които не са в областта на патологията, но и не отговарят на критериите на норма.

История на клиничната психология

Австрийският психоаналитик Зигмунд Фройд е един от първите, който смята, че психичните разстройства могат да се лекуват чрез разговори с пациента, което води и до появата на неговата терапия чрез събеседване.

Американският психолог Лайтнър Уитмър отваря първата психологическа клиника през 1896 г., в която се лекуват деца с обучителни затруднения. Той въвежда и термина „клинична психология“ в свой научен труд от 1907 г. За Уитмър клиничната психология включва „изследване на отделния човек чрез наблюдение или експерименти, с цел подобряване на състоянието му.“

До 1914 г. в САЩ отварят врати още 26 клиники, които прилагат методите на клиничната психология. Днес тя е сред най-популярните дялове на психологията.

Развитие на клиничната психология по време на Първата и Втората световна война

Клиничната психология се утвърждава по време на Първата световна война, когато експертите масово извършват психологически оценки при лечението на пациентите си. През 1917 г. е учредена Американската асоциация по клинична психология, която две години по-късно е заменена от известната и до днес Американска психологична асоциация (APA).

През Втората световна война клиничните психолози дават своя значителен принос за лечението на така наречения „снаряден шок“ (shell shock), чието съвременно наименование е посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Разцветът на науката настъпва след завръщането на ветераните от войната, които се нуждаят от помощ и подкрепа заради преживяната травма.

През 40-те години на миналия век в САЩ все още няма обучителни програми за клинични психолози. Организацията на ветераните започва разработването на няколко такива и до 1950 г. повече от половината докторски степени по психология са от областта на клиничната психология.

Промени в образователните степени

В самото начало фокусът на този млад дял от психологията е основно върху науката и проучванията. Постепенно той се разширява и обхваща психотерапията. В наши дни обучението комбинира теоретични познания и практическа част. Този модел се нарича модел на Боулдър (Boulder Model). След време докторската степен по психология изтласква на заден план научната дейност, като акцентира най-вече върху професионалната практика. Тя е известна като модел на Вейл (Vail model).

Клиничната психология не спира да се развива, а търсенето на клинични психолози остава голямо.

Основни теоретични подходи в клиничната психология

Специалистите, които работят като психотерапевти, често прибягват до различни подходи при лечението на своите клиенти. Една част от тях предпочитат да прилагат специфични форми на терапия, но повечето са привърженици на така наречения „еклектичен метод“. Той се базира на няколко теоретични модела едновременно, с цел да бъде разработена най-ефективната за клиента терапия.

Психодинамичен подход

Той възниква по времето на Фройд. Ученият вярва, че несъзнателната част от нас до голяма степен предопределя поведението ни. В своята практика психолозите, които прилагат психоаналитичната терапия, разчитат на техники като свободна асоциация, за да достигнат и разгадаят най-интимните и несъзнателни подтици на своите клиенти.

Когнитивно-поведенческа терапия

Тя води началото си от поведенческите и когнитивни школи на мисълта. Съвременните психолози я използват, за да открият взаимовръзките между чувствата, поведението и мислите на клиента. Когнитивно-поведенческата терапия често има за основна задача да промени начина на мислене и поведението, които са причина за силния психологически стрес.

Хуманистичен метод

Този метод се основава на работата на хуманистите, сред които Ейбрахам Маслоу и Карл Роджърс. Погледът върху клиента е по-скоро холистичен (цялостен, който обхваща всички аспекти), а основният фокус пада върху самоактуализацията.

Образователни изисквания

Клиничните психолози в САЩ обикновено получават докторска степен по психология и след това преминават практическо обучение в здравно заведение. Критериите са строги и на повечето специалисти са им нужни между 4 и 6 години след завършване на бакалавърската степен, за да имат право да упражняват професията.

В основни линии програмите за обучение на доктори по философия (Ph.D.) са съсредоточени върху изследователската дейност, а тези за обучение на доктори по психология (Psy.D.) – върху практическата.

Студентите във Великобритания могат да получат докторска степен по клинична психология след завършване на някоя от програмите, финансирани от Националната здравна служба. Конкуренцията е много сериозна и се обръща внимание както на изследователската дейност, така и на практиката.

Възможности за професионално развитие

Клиничните психолози могат да работят в болници, клиники, университети, училища или частен кабинет, като всяко от изброените места изисква различна подготовка.

Основни задачи на клиничния психолог

• оценка и диагностициране на психични разстройства, включително в клинични условия;
• лечение на психични разстройства, включително зависимост към наркотици и алкохол;
• свидетелски показания по време на съдебен процес;
• преподавателска дейност, често в университет;
• изследователска дейност;
• разработване и реализиране на програми за лечение и превенция.

Всеки специалист може да избере едно или няколко от горепосочените направления. Например, да оказва професионална помощ на клиенти, постъпили в здравно заведение, и в същото време да има своя частна практика.

Клиничната психология е един от най-известните дялове на психологията. Ако обичате да общувате с хора и смятате, че можете да се справите със стреса и конфликтите, съпътстващи работата на психолога, то тя вероятно е добър избор за вас. Очаква се през следващите години областта да продължи да се развива, предвид непрекъснато променящите се нужди на обществото ни.