Начало Психология Социална психология Аз Можем ли да си купим щастие

Можем ли да си купим щастие

Можем ли да си купим щастие - изображение

Хората, които печелят повече пари, са склонни да изпитват положителни емоции, свързани със собствения си живот и личност, докато хората, които печелят по-малко, изпитват по-голямо удоволствие от отношенията с любимите хора и от способността си да се свързват с другите, показва ново изследване на Американската психологическа асоциация.

"По-високите доходи носят много предимства, включително по-голямо удовлетворение от живота, по-добро здраве и по-малко стрес, но дали те носят по-голямо щастие? В края на краищата повечето хора мислят за парите като за нещо безусловно добро, но някои скорошни изследвания показват, че това невинаги е така. В много отношения парите рядко купуват така жадуваното от всички Голямо щастие, но те (все пак) могат да бъдат източник на силни положителни емоции", подчертава ръководителят на изследването д-р Пол Пиф от Калифорнийския университет.

Изследователите са анализирали данни от мащабно изследване с участието на 1 519 души. Доброволците са отговаряли на серия от въпроси, целящи да измерят дълбочината на седем различни емоции, които се смятат за същността на щастието: удоволствие, страхопочитание, състрадание, задоволство, ентусиазъм, любов и гордост. Например, за да бъде измерено състраданието, участниците са давали съгласие/несъгласие с различни твърдения, включително: "Грижата за другите ме кара да се чувствам много добре".

Участниците с високи доходи са съобщили за по-висока интензивност на емоциите, свързани с тях самите - като задоволство и гордост. От друга страна, при хората с ниски доходи най-висока била интензивността на емоциите, свързани с други хора, а именно състрадание и любов. По-бедните хора са съобщили също, че изпитват повече страхопочитание пред красотата на света около тях.

Анализ на психолога Джон Рич показва, че обстоятелствата, свързани с раждането на детето, предопределят шансовете му в живота. Така децата, родени в бедност, по-рядко постигат високи академични резултати и по-високи доходи като възрастни. При тях се наблюдават повече поведенчески проблеми, а рискът да станат родители в тийнейджърска възраст, е много по-голям. От друга страна, децата, отглеждани в семейства с добри доходи, е много по-вероятно да получат добро образование, да имат стабилна работа, добри доходи, да са по-здрави и да живеят по-дълго.

"По време на изследването, но и анализирайки данни от предишни, стигнахме до извода, че богатството не е недвусмислено свързано с щастието, но е добър източник на други негови негови форми като задоволство, гордост, наслада… Докато по-богатите хора могат да намерят по-голямо удовлетворение в своите индивидуални постижения и социален растеж, по-малко богатите хора изглежда са по-щастливи, когато са в пълноценни взаимоотношения и когато имат възможност да се грижат за другите”, обобщава д-р Пиф.

Изследователите вярват, че тези различия може би се дължат на стремежа на хората с по-високи доходи към независимост и самодостатъчност и на нуждата на хората с по-ниски доходи от сигурност и усещане, че не са сами, за да се справят по-лесно с трудностите в живота.

Много психологически изследвания през последните няколко десетилетия се фокусират върху отрицателния ефект от бедността върху живота. Едно от тях, публикувано в списание „Nature Neuroscience” е категорично: Бедността има пагубно влияние върху мозъчната дейност.

Изследователи от университета в Мичиган са установили, че притесненията, свързани с липсата на средства, могат да травмират ума и психиката и да нарушат когнитивните функции. Резултатите от това изследване показват също, че ефектът от бедността е най-силен при децата.

Експеримент с участието на 145 младежи на възраст до 18 години с различен социален статус, показал, че при децата, отглеждани в бедност, е значително повишена активността на амигдалата – област в мозъка, която участва във формирането на емоции, включително страх и тревога. Това означава, че бедността може да превърне децата в емоционално неустойчиви възрастни, които контролират своите пориви.

Психолозите са на мнение, че причината не се крие в бедността сама по себе си, а в това, което я съпътства – напрежението вкъщи, скандали, свързани с разходите, тежкото ежедневие и по-трудният достъп до здравеопазване, образование и социален живот.

Според учените ниските доходи са предпоставка както за повече стрес, депресия и тревожност, така и за общо чувство на неудовлетворение от живота и влошаване на здравето. Богатството не гарантира щастие, но може да e източник на различни форми на радост и удовлетворение.

Новите данни показват, че хората с по-ниски доходи са създали начини да се справят, да намерят смисъл, радост и щастие в живота си въпреки относително по-неблагоприятните обстоятелства.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: sciencedaily.com
Снимка: theodysseyonline.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнкетиСнимкиЛайфстайлСоциални грижиЛюбопитноНовиниПсихологияЗдравни съветиСтатистически проучванияНормативни актовеИстория