Как да кажете на партньора си, че страдате от психично разстройство

Ако сте диагностицирани с психично заболяване, може би се чувствате неловко и не знаете как да поднесете новината на своя партньор. Макар стигмата върху психично болните хора да не е толкова страшна, колкото е била в миналото, тя все пак съществува. Нормално е да си задавате въпросите дали, как и кога да му кажете, както и да се притеснявате от неговата реакция.

Психичното разстройство е заболяване като всяко друго и не бива да го криете. Признанието ще укрепи връзката ви и ще подобри комуникацията помежду ви, смята лицензираният семеен и брачен терапевт Клаудия де Лано.

Дори и да се страхувате, помнете, че истината може само да ви сближи и да ви научи как да се грижите по-добре един за друг. Да я криете от любимия човек е несправедливо, тъй като вашето психично състояние би могло да окаже директно влияние върху него.

Кога да кажете на партньора си, че страдате от психично разстройство

Проф. де Лано предлага няколко сценария.

Когато го почувствате достатъчно близък

Някои хора предпочитат да изчакат, за да се уверят, че държат на човека до себе си и че той би ги подкрепил, преди да му споделят своята тайна.

Когато сте приели диагнозата си

Може да се нуждаете от време, в което да осмислите диагнозата, и едва тогава да съберете сили да я разкриете пред партньора си. Най-важната крачка е вие самите да приемете и заживеете с мисълта, че страдате от психичен проблем.

Веднага щом разберете, че сте психично болни

Може би сте от хората, които предпочитат да кажат истината веднага щом я научат, за да не се налага да преживяват всичко сами. Често този подход избират мъже и жени, които са в дългогодишна връзка.

>>> 28 вдъхновяващи цитата за психичното здраве, стигмата и борбата с нея

Когато започнат да се проявяват първите симптоми

Признаци на психичното нарушение могат да се проявят по всяко време. Вашият партньор едва ли ще пропусне да забележи промяната в поведението ви и вероятно ще потърси обяснение.

Възможно е също така да се случи нещо, докато сте заедно. Ако тогава състоянието ви не позволява да поговорите, изчакайте и проведете разговора веднага щом се почувствате по-добре.

Когато имате нужда от помощ или подкрепа

Ако симптомите ви са тежки, би било добре да споделите с най-близкия си човек, за да е подготвен, когато се нуждаете от неговата подкрепа.

Докато обсъждате друг здравословен проблем

Бихте могли да повдигнете въпроса по време на разговор, свързан с друг, физически здравословен проблем. Ако комуникацията между вас е добра и си вярвате, не би трябвало да има значение дали заболяването, което обсъждате, е физическо или психично.

Някои хора биха изчакали, докато се убедят, че връзката им е сигурна, а други биха предпочели да споделят веднага щом чуят диагнозата.

>>> Какви са предизвикателствата във връзката с партньор с гранично личностно разстройство

Как да споделите с партньора си, че страдате от психично разстройство

И тук изборът на подход зависи от вашия характер, този на партньора ви и етапа, в който се намира връзката ви.

Кажете му, че бихте искали да споделите нещо лично с него

Можете да кажете също: „Вярвам ти и ме е грижа за теб, затова бих искал/а да споделя с теб нещо много важно. Трудно ми е, защото се чувствам уязвим/а. Надявам се, че ще ме подкрепиш. Благодаря ти, че ме изслушваш и се опитваш да ме разбереш.“

Този тип разговори започват с подготовката на отсрещната страна за онова, което предстои да чуе.

Не залагайте капани

Експертите препоръчват да избягвате подвеждащи въпроси като „Какво мислиш за психичното здраве?“ или „Какво ти е мнението за хората с еди-кое си заболяване?“ Според де Лано това може да ви изиграе лоша шега и да насочи разговора в неприятна за вас посока.

Бъдете откровени

Не увъртайте, а му кажете истината такава каквато е. Можете например да кажете: „Страдам от… (вашата диагноза). То не ме определя като човек, но се отразява на живота ми. Симптомите, с които се проявява, са…“

Дайте примери

Всеки психично болен има различни оплаквания. Би било полезно да дадете конкретни примери, които касаят вашето състояние, така че партньорът ви да е подготвен какво го очаква. Бихте могли да му признаете, че понякога сте толкова тревожни, че не сте пълноценни. Или да кажете: „Не мога да се фокусирам на работното си място и това ме притеснява ужасно много.“

Попитайте го дали има въпроси

Според де Лано е важно да попитате партньора си как се чувства, дали има въпроси и желае ли да научи повече за болестта ви. По този начин той се превръща в активен участник в разговора, а и ще изясните аспекти, които може би са останали на заден план. Ако не можете да отговорите, просто му го кажете. Обяснете му колко трудно е било за вас да споделите истината и го помолете да ви даде време, след което отново да поговорите.

Ако все пак не искате да разкривате пред него абсолютно всичко, е по-добре да му кажете: „Не ми се говори за това в момента“ или „Не ми е комфортно да го обсъждам с теб на този етап.“

Вгледайте се в себе си

Грижата за себе си е много важна. Де Лано препоръчва да отделите време и да анализирате собствените си емоции. Ако ви е било трудно да говорите за диагнозата с партньора си, можете да се гордеете със себе си и смелостта, която сте проявили.

Репетирайте преди самия разговор

Ако се притеснявате как ще протече разговора, планирайте какво точно ще кажете. Помолете роднина или приятел да изиграе неговата роля и се упражнявайте.