Как да разпознаем отлагането, предизвикано от тревожност

Тревожността и отлагането (прокрастинацията) вървят ръка за ръка. Когато се притесняваме от нещо, ние го отлагаме. Понякога това е очевидно за нас. Например, ако отложим шофьорския си изпит, защото се страхуваме от неуспех; или прекалено много се притесняваме да поканим някого на среща. Друг път връзката тревожност-прокрастинация не е толкова ясно доловима, нито за нас, нито за околните.

По-долу ще изброим петте типа прокрастинация, свързана с тревожността, които често биват пренебрегвани или остават незабелязани. Докато четете всеки от дадените примери, запитайте се има ли задачи, които отлагате, и влизат в дадената категория. В края на статията ще ви обясним защо осъзнаването на тревожността, която изпитвате, може да ви бъде от помощ. А най-накрая ще намерите няколко съвета.

1. Обвинявате някой друг за бездействието си

Тревожността може да се проявява по типични начини, но може да приема още формата на гняв или безнадеждност. Ако има нещо, което отлагаме поради безпокойство, можем да обвиняваме партньора, колегите си или дори родителите си за своето бездействие, вместо да го осъзнаем.

Съгласни сме, че до някаква степен другите могат да допринасят за проблема или да ни възпрепятстват, но съсредоточаването върху това може да отслаби личната ни отговорност и да послужи като извинение да не предприемем проактивните стъпки, които са изцяло в наши ръце, но предизвикват стрес и тревожност.

2. Тревожите се за дадена задача, която многократно сте изпълнявали успешно

Понякога се безпокоим за изпълнението на дадена задача, в която имаме голям опит, особено ако е минало известно време от последния път, когато сме го правили, залозите са по-високи или оценката на труда ни е приела различна форма.

Обърнете внимание, когато се тревожите за нещо, което сте правили многократно преди, и се запитайте какво ви кара да го чувствате различно този път. За да идентифицирате задачите, които попадат в тази категория, помислете за базовите умения, които изискват, като попълване на формуляр или подготовка за тест, без значение от подробностите.

За да направите проверка на реалността, потърсете всички обективни доказателства за вашите умения. Припомнете си всички минали успехи.

3. Тревожността, относно част от задачата, блокира напредъка ви по цялата работа

Може да не ви тревожат всички аспекти на дадена задача, а само една или няколко от стъпките. Например да се притеснявате да проведете телефонен разговор, но останалото да не предизвиква особена тревожност у вас (веднъж преминали тази стъпка).

Понякога ние се самоопределяме като глобално тревожни да извършим дадена задача (например говорене пред публика), но действително 90% от стъпките не предизвикват безпокойство у нас. Когато осъзнаете това ясно, ще бъдете по-способни да балансирате мисленето си и ще се почувствате по-овластени.

4. Изпитвате силно негодувание от това, че въобще се налага да свършите даденото нещо

Тревожността остава скрита, когато другите емоции, които изпитваме, са по-доминиращи. Вече споменахме примера с прехвърлянето на вината на другите. Друг сценарий е, когато изпитваме генерално негодувание по отношение на нещо, което трябва да свършим, без връзка с конкретен човек.

Например неговудваме срещу някои аспекти на дадена задача, които усещаме като загуба на време, или се налага да се съобразим със система, която усещаме нелогична, несправедлива или работеща против нас. Когато сме тревожни и усещаме, че системата не работи за нас, това може да предизвика общо усещане, че не се вписваме, а това да предизвика допълнително безпокойство. Друг сценарий е, когато искаме да спазим перфектно всички правила и процедури, които ни обременяват, и това предизвиква безпокойство, че няма да се справим перфектно, както желаем.

5. Когато тревожността се проявява като перфекционизъм

Тревожните хора понякога реагират на безпокойството си с перфекционизъм. Понякога, когато има нещо, което искаме да свършим наистина както трябва, можем да вдигнем летвата до такава степен, че задачата да се окаже непосилна, а това да предизвика отлагане. Въпреки това, често тревожният човек не вижда, че начинът, по който подхожда към дадена задача, е твърде сложен, в сравнение с това, как повечето хора биха подходили към нея. Той не осъзнава, че самата (основна) задача не е толкова трудна, колкото това, в което той я е превърнал.

Защо разпознаването на тревожността може да помогне

Ако сте тревожни, вие вероятно вече имате някои стратегии, с които да управлявате безпокойството си. В случай, че не разполагате с такива, то в книжарницата и интернет пространството може да намерите редица книги и ресурси, които да ви бъдат от помощ. Веднъж когато маркирате проблема като свързан с тревожността, вече можете да използвате своите стратегии. Например да разбиете задачата на по-малки стъпки, за да я направите по-лесно управляема. Да, все още ще се чувствате тревожни, но това ще ви помогне да толерирате безпокойството.

Ако обвинявате другите за онова, което отлагате, то разпознавайки ролята, която играе собственото ви безпокойство, може да ви помогне да поемете отговорност и да предприемете действие. Понякога да говорите за вашата тревожност може да доведе до продуктивни разговори по проблеми, които се нуждаят от решаване, например когато вземате съвместни решения със съпруга или партньора си. Когато изразявате уязвимост, другите реагират по по-грижовни начини, при условие че не прекалявате с тази стратегия.