Колебанието на другите ни подсказва какво решение да вземем

Колебанието на другите по даден въпрос може да ни помогне да вземем правилното решение, сочи ново изследване на екип от държавния университет в Охайо. Когато виждаме, че хората около нас изпитват несигурност, преди да направят избор, вероятността да се откъснем от групата и да изберем нещо различно от тях, е 2 пъти по-голяма, изчисляват учените.

Ян Крайбич, съавтор на изследването и професор по психология и икономика, пояснява: „Несигурността на другите ни показва, че те са изправени пред вътрешен конфликт и не са убедени, че постъпват по правилния начин. Стигаме до извода, че може би грешат и решаваме да анализираме информацията, с която разполагаме, и да постъпим така, както ние самите смятаме за редно. Подобно поведение може да спаси цялата общност от неприятни последици.“

Крайбич работи съвместно с Кари Фридман, доцент по финанси и бизнес икономика към бизнес училище „Marshall“ на Южнокалифорнийския университет, като резултатите им са публикувани в края на септември в списание „Management Science“. Те могат да намерят приложение в различни сфери – политика, финанси, мода. Навсякъде, където се наблюдава така нареченото „стадно“ поведение, твърди професорът.

Според него, макар първоначално да изглежда, че всички членове на групата гледат в една и съща посока, степените на колебание, което някои от тях изпитват, разкрива, че не е точно така.

Ако хората се колебаят да предприемат дадено действие, за останалите, които наблюдават отстрани, става ясно, че те не са сигурни. Чуждото колебание* може да доведе до забавяне на този инертен процес, или дори до пълен обрат.

Крайбич дава следния пример: „Нека си представим млад политик, който решава да се включи в предизборна кампания и търси подкрепата на други, по-известни от него, хора. Ако получи слаба или закъсняла подкрепа, за останалите това би означавало, че изборът на точно този политик не би бил добра идея. Те ще насочат вниманието си към онези кандидати, които намират бързо съмишленици.“

Виртуален научен експеримент – 66% вземат различно решение, водени от колебанието на останалите

Изследването включва 72 колежани, разделени в осем групи. Експериментът се провежда на компютър и се състои от общо 30 кръга. Деветте участника от всяка група получават еднакви виртуални торби с три топки, всяка от тях с изписана буква “A” или “B”. Всеки доброволец има право да извади една топка, да запомни коя е буквата върху нея и въз основа на това да направи предположение коя е изписана на две топки и коя - само на една.

Ако например участник от първата група изтегли топка с буквата „A“, е логично да предположи, че две от три топки в торбата ще бъдат с тази буква.

Всеки следващ играч може да види какъв избор са направили предишните, но не и буквите, които са им се паднали.

Част от колежаните са изправени пред дилема, уточнява Крайбич. Четвъртият поред например изтегля топка с буквата „A“. Той би следвало да предположи, че именно тази буква преобладава във виртуалната торба. Същевременно обаче вижда, че тримата преди него са посочили буква „B“.

Участникът трябва да реши дали ще заложи на своя избор или ще последва „стадото“ и ще избере „B“. Точно в този момент човекът се колебае най-силно. Ако той види, че предишният играч е бил несигурен преди да посочи „В“, ще да вземе по-бързо своето решение. Неговото колебание ще му помогне.

При друг сценарий същият този трети играч би могъл да изтегли топка с буквата „A“, както четвъртият. И отново да се колебае и да избере „В“, следвайки останалите. За четвъртия участник би било много по-логично и лесно да заложи на избора, направен от предишния, защото той съвпада с топката, която самият той е изтеглил.

Според Крайбич много от колежаните разсъждават по сходен начин, когато тяхната информация противоречи с тази на групата. Ако забележат, че на предишния играч му е отнело повече време, преди да направи избор, в 66% от случаите следващият избира различна опция. Ако решението е било взето бързо, само в 33% от случаите следващият взема друго решение.

„Няколко погрешни избора в началото лесно могат да накарат следващите да се отклонят“

Експертът добавя: „Много често хората се откъсват от „стадото“ и избират правилното решение, ако преди тях всички останали са правили точно обратното. Няколко погрешни избора в началото лесно могат да накарат следващите да се отклонят. Това е принципът на „стадното“ поведение. Най-важното обаче в нашето проучване е, че, ако хората могат да наблюдават колко дълго се колебаят другите, те по-лесно ще изберат различна посока.“

Разбира се, този феномен може да се наблюдава и с обратен знак. Бързите решения, които околните вземат, могат да ни накарат да повярваме още по-силно в информацията, която имаме.

Ако нашите приятели не се колебаят дълго и решат да си поставят ваксина срещу коронавирус например, е много вероятно и ние да ги последваме. Ако обмислят дълго обаче, преди да го направят и накрая все пак се ваксинират, е напълно възможно да се почувстваме още по-несигурни дали трябва да се ваксинираме.

* Cary Frydman, Ian Krajbich. Using Response Times to Infer Others’ Private Information: An Application to Information Cascades. Management Science. 2021.