Как работи добротата: просоциално поведение

Светът невинаги е най-приветливото място и всички съзнаваме това. Когато мислим за причините, можем да изброим изключително много. А щом умуваме за решаване на този проблем, колкото и думи да изредим, всяка една от тях може да бъде категоризирана в рамките на добротата.

Като всеки обществен феномен добротата си има и друго име в психологията — просоциално поведение. Личните виждания на всеки по тази тема са различни, но е ясно, че, за да се разгърне ефектът на добронамерените действия навсякъде, е необходимо насърчаване на просоциално поведение у всички слоеве на обществото.

Кога се възпитава добротата

Възрастта, в която просоциалното поведение се възпитава, е изключително ранна. Още от малки децата получават модел на поведение от родителите и разширеното семейство. Той представлява примерите, които младата личност е видяла край себе си, и обяснението на причините за наблюдаваното поведение. Важно е да се има предвид, че ако едно поведение не бъде обяснено, малчуганите сами се опитват да стигнат до изводи относно него, а резултатите не са неизменно правилни. Нужно е и да се отбележи, че при възпитанието в определено поведение, изключенията от желаната посока на действие, трябва да бъдат специално маркирани и обяснени от възрастните.

От какво зависи личното желание да сме добри

Просоциалното поведение е явление, наблюдавано изключително ясно в общества със силно развита лична отговорност. Наблюдава се като междуличностно отношение и може да бъде забелязан най-вече формат, в който сме добри към другите. От това следва, че добронамерените действия могат изключително ефективно да се насърчават от социума, в който индивидът пребивава. Защо?

Самият социум издига като престижна постъпка пред останалите налични поведения, помощта за паднал, наранил се, пострадал човек – лице, нуждаещо се от помощ.

• Обкръжението дава награда под формата на обществено внимание и благоговение пред благородното действие.
• Обществото насърчава жертвата на неблагоприятни обстоятелства да изрази благодарност.
• Обществото окуражава даването на нематериални и материални облаги в отплата за отзивчивостта.

Не можем да пренебрегнем ролята на личното отношение. В общество, насърчаващо силно просоциално поведение, се случва да има неадаптирани индивиди, които въпреки окуражаването, не могат или не желаят да действат добронамерено. Това може да бъде обяснено с механизма на подобни прояви.
При наблюдение на ситуация, в която някой се нуждае от помощ, човекът събира информация за случващото се - как действат околните; как действа жертвата на обстоятелствата; данни за самата жертва; за възможните изходи от обстоятелствата, - за да реши какво действие да предприеме.

Мотивите да се помогне или не на нуждаещия се, са два вида

Разходи и награди, свързани с просоциалното действие

В тях влизат времето и усилията, изразходвани, за да се извърши действието. Възможните негативи от нашата активност, накърняването на личен интерес от една страна. От друга - неудобството от това, че не сме били полезни, вина, когнитивен и емоционален дискомфорт, свързан със страданието на другиго. Наградите за това, че сме били добронамерени могат да бъдат: пари, слава, похвали, избягване на чувство за вина, благодарности.

Добротата е резултат от лични качества и решения, събрани с обществени нагласи, които ни бутат към приетата норма. Със съжаление наблюдавам как в нашия социум и двата фактора са по-скоро склонни да неглижират добронамереността и да принизяват стойността й. Подобно наблюдение извиква у мен желание да подчертая дебело, че да сме добри е съзнателен и важен, личен избор, който ще дава пример на околните и така пряко и косвено ще променим света.

Снимка: pixabay.com