Начало Психология Социална психология Групова динамика Изследване: крайният алтруизъм е продиктуван от интуицията

Изследване: крайният алтруизъм е продиктуван от интуицията

Изследване: крайният алтруизъм е продиктуван от интуицията - изображение

Ако забележите, че някой се намира в смъртна опасност, ще действате ли мигновено, за да гo спасите, без да се замисляте дълго над решенията си? Според едно проучване хората, които рискуват собствения си живот, за да помогнат на човек в беда, действат, без да се замислят.

Изследване от октоври 2014 г., пурликувано в научния журнал PLOS ONE от авторите от Йейлския университет Дейвид Ранд и Зив Епстайн (David Rand & Ziv Epstein), представя нагледно мотивацията на 51 индивиди, които са класифицирани като крайни алтруисти.

"Крайните алтруисти правят огромни жертви, за да помогнат на непознати – например рискуват живота си, за да спасят тези в нужда" – съобщава доцент Дейвид Ранд.

Изследователите анализират изказванията, направени по време на интервюта, с личности, които са получили медали за проява на изключителен героизъм. Участниците в експеримента са били помолени да категоризират изявленията на героите. Учените молят мъжете и жените да определят дали действията на наградените с медали хора са плод на размишление или индивидите са действали спрямо интуицията. Изследователите също така прилагат компютизиран текстов анализ, за да установят наличието на сходни мотиви.

Целта на експеримента да се дали индивидите, проявили краен алтруизъм, са помогнали на другите, без да се замислят или са проявили някаква форма на съзнателен самоконтрол, за да преодолеят първоначалния страх и негативни емоции, за да действат по начина, по който са действали.

След като изследователите анализират коментарите на участниците спрямо изказванията на героите, те откриват, че в повечето случаи интуитивните и автоматични реакции са в основата на поведението на крайните алтруисти. Тази тенденция се наблюдава дори в ситуациите, когато тези индивидите са имали достатъчни време да обмислят постъпките си.

"Заключенията от експеримента подкрепят тезата, че спонтанните интуитивни действия играят много важна роля за сътрудничеството, оказването на помощ и алтруизма. Логичното обмисляне, от друга страна, често накланя везните към проява на егоизъм" – споделя доцент Ранд.

Цената да помагаме на другите

Изучаването на крайния алтруизъм представя редица практични и етични предизвикателства.

"Крайният алтруизъм е много труден за изучаване в лабораторни условия, тъй като не можем наистина да накараме хората да рискуват живота си" - разяснява доцент Ранд. Вместо това повечето изследвания за сътрудничество обикновено разглеждат оказването на помощ, което не изисква поемането на голям риск – като например дали да дадете 10 долара на непознат.

Проучванията, които тестват готовността за съдействие, често прилагат икономическата теория на игрите, за да предположат евентуалните последици за индивидите вследствие на социални дилеми. Учените правят своите предположения като преценяват загубите и ползите от прилагането на различните индивидуални стратегии (например егоистично поведение или сътрудничество), като изчисляват крайния резултат, който всеки индивид ще има.

В ситуациите, в които залозите са високи, алтруистичното поведение ще струва доста скъпо. В случаите на краен алтруизъм цената за индивида е много висока – тези хора поставят под голям риск своето съществуване, за да помогнат на другите. Изследователите разясняват, че въпреки ползите за групата от показването на съдействие индивидуалният стимул да се действа егоистично може евентуално да подкопае сътрудничеството.

Но кооперативното поведение може да се окаже изгодно в не толкова високо рискови ситуации от ежедневието. В края на деня правенето на малка услуга обикновено се отплаща. Според изследователите в дългосрочен план в наш най-добър интерес е да помагаме на тези, с които се налага да комуникираме често, като това може да доведе до развитието на автоматично поведение, изразяващо се в оказване на помощ. Дейвид Ранд и Зив Епстайн твърдят, че крайният алтруизъм е пример за свръх генерализация на нашите автоматични и интуитивни реакции да помагаме на другите, приложени обаче в необичайна среда.

"В това се изразяваше и нашата хипотеза, базирана на заключенията на редица други проучвания, проведени в ситуации с малък риск, в които оказването на помощ за сметка на дребни лични загуби често е мотивирана от интуитивен процес (вътрешно чувство), докато обмислянето на действията води до егоизъм. Най-малкото, напълно ясно е, че нерационалните процеси играят важна позитивна роля за социално мотивираните избори" – разяснява доцент Ранд.

Според Маделин Бийкман, професор по поведенческа екология от Университета в Сидни, вземането на импулсивни решения може да е адаптивен процес в контекста на хората, еволюирали в малки роднински групи. Може да се каже, че нашият мозък е изменен вследствие на еволюцията - за нашите прадеди е било полезно да могат да вземат бързи решения.

Солидарност и кооперация

Дейвид Ранд и Зив Епстайн, авторите на изследването, обаче предпочитат да разглеждат психологическите, вместо еволюционните обяснения на резултатите от експеримента.

"Мисля, че нашите резултатите показват заучени интуиции – хората се научават да прилагат стратегии, които работят добре в ежедневието им като автоматично поведение. Просто защото дадена реакция се е преврънала в итнуитивна, това не означава, че е генетично закодирана" – казва доцент Ранд.

"Нашите резултатеи не говорят пряко за това, но съм сигурен, че социалните норми и социалният натиск оказват влияние върху крайния алтруизъм. Например, се обзалагам, че хората са по-склонни да се проявят алтруистично държание, ако другите ги наблюдават (и могат да видят тяхната героична постъпка)."

Някои от недостатъците на проучването са признати от самите автори, като например субективността в разграничението между интуитивно и умишлено поведение от участниците, анализиращи изявленията на носителите на медали за героизъм. Възможно е да се наблюдава пристрастие в разказите на героите – как си спомнят инцидентите, които описват. Например, личните описания на мисловните процеси и действителните мисловни процеси по това време може да не съвпадат напълно.

Редактор: Нора Маркова
Източник: theconversation.com
Снимки: pixabay.com

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноНовини