Как самосъстраданието може да пребори перфекционизма

"Бъдете по-мили един към друг."

Според д-р Никълъс Хобсън не е нужно да бъдете голям фен на Елън ДеДженеръс, за да оцените стойността на това мото. И въпреки че повечето от нас знаят колко много помага добротата в поддържането на ежедневните взаимоотношения с другите, все пак се случва да забравим да приложим същия принцип спрямо тези, които най-много се нуждаят от нея: а именно ние самите.

Важно е да се отбележи, че не всички перфекционисти си приличат. От една страна, ако се стремите да постигнете амбициозните си цели, но същевременно не си позволявате да сте прекалено самокритични, може да сте перфекционист с лични стремежи. Това не е толкова зле. Всъщност, този тип перфекционизъм е по-вероятно да доведе до относително по-стабилно самочувствие и понижени нива на негативна афективност (преживяването на негативните емоции и лошата самооценка).

От друга страна, ако твърдо вярвате, че не сте достатъчно добри, самоопределяте се спрямо недостатъците си и постоянно се тревожите, че другите няма да ви одобрят, тогава може би говорим за маладаптивния перфекционизъм - форма,  свързана с проява на депресивни симптоми при юноши и възрастни.

Тогава не е изненадващо, че учените са любопитни да узнаят повече за методите и стратегиите, които спомагат за овладяването на деструктивния перфекционизъм. Според резултатите от мащабно проучване самосъстраданието може да предпази хората от негативните последици от маладаптивното желание за съвършенство.

Въпросът е: Може ли самонасочената доброта да увеличи шансовете за един пълноценен и здравословен живот? Възможно ли е самосъстраданието да се бори със симптомите на депресия, които произлизат от тази по-малко идеална версия на перфекционизма?

>>> 5 начина за справяне с перфекционизма

Какво представлява самосъстраданието

Може би се питате: "Какво точно представлява самосъстраданието – нещо, което може да се култивира, или умение, което е достъпно само за някои от нас?". За да отговорят на тези въпроси, изследователите разделят самосъстраданието на три основни компонента: доброта, насочена към самия себе си, обща човечност и пълноосъзнатост.

Докато първият компонент се разбира от само себе си, другите два изискват по-детайлно анализиране.

Когато ни се случи нещо ужасно, първоначалната и автоматична реакция е да спрем и да започнем да се затрупваме със слоеве от скръб и самосъжаление. Убеждаваме сами себе си, че никой друг не преминава през подобни проблеми в живота си.

Но това просто не е вярно. Статистически погледнато, това е напълно погрешна преценка на случващото се.

В същото време много от нас са склонни мисловно да предъвкват болезнените преживявания или другата крайност – да се опитват да избегнат отрицателните чувства. Пълноосъзнатостта представлява признаване на нашите мисли, чувства и емоции без поставянето на оценка и приемането им като част от общия човешки опит.

Имайки предвид тези три компонента, група изследователи (Ferrari, M., Yap, K., Scott, N., Einstein, D., & Ciarrochi, J.) провеждат редица експерименти, чиито резултати публикуват в научния журнал PLOS ONE през 2018 г. Чрез своето проучване те се опитват да покажат, че самосъстраданието отслабва връзката между перфекционизма и депресията както при юношите, така и при възрастните.

Проучването

Изследователите анализират резултатите на повече от 540 тийнейджъри и 510 мъже и жени в зряла възраст от три онлайн въпросника. Анкетите включват въпроси, свързани с перфекционизма, настроението/чувствата, самочувствието, самооценката и самосъстраданието. Съгласно първоначалната хипотеза на учените, самосъстраданието отслабва връзката между маладаптивния перфекционизъм и депресията както сред юношите, така и сред възрастните.

Защо това проучване е важно

Изглежда, че повече от всичко друго обществото в момента цени устрема към съвършенство най-високо. Родителите и учителите ни подтикват към съвършенство в училище, нашите приятели ни оценят спрямо начина, по който се обличаме и действаме в тяхната компания, а вероятно и най-лошото – социалните медии постоянно ни заблуждават, че има хора, които наистина имат перфектен живот.

Има добри новини и лоши новини. Лошата новина е, че не можем да премахнем напълно мисли, продиктувани от перфекционизма. Добрата новина е, че можем да се опитаме да променим тези мисли чрез проява на самосъстрадание. Ако се научим да култивираме добротата в себе си, докато се стремим към постигане на нашите цели, всяка пречка, пред която сме изправени по пътя, ще бъде посрещната с по-голяма устойчивост и умствена сила. В резултат на това е по-малко вероятно да станем жертва на инвалидизиращите ефекти на депресията и по-вероятно да живеем щастлив и балансиран живот.