5 начина за справяне с перфекционизма

Малка доза перфекционизъм може да ни отведе далече, но прекалим ли, ни държи оковани на едно място.

Перфекционизмът не е просто високи стандарти или желание да сме най-добрите. Той представлява установяването на недостижими стандарти и формирането на самооценка въз основа на степента на достигането им. С други думи, постоянно надбягване със самите себе си, като финалната права никога не може да бъде пресечена.

Интересното е, че несъвършенството е много актуално в наши дни. Известни фитнес гурута публикуват в социалните мрежи гънките по корема си. Видеа, заснели нечий провал, привличат много повече внимание от тези, които показват брилянтно изпълнение. Филтрираната, „напудрена“ версия на живота, който водим, качена в Инстаграм, вече не е модерна.

И все пак, нереалистичните цели и огромните очаквания продължават да се промъкват сред нас, като капка мастило в чаша вода. Не спираме да опитваме да сме по-продуктивни, по-привлекателни, по-успешни, по-богати или по-известни.

Перфекционизмът – движеща сила или наказание

Понякога перфекционизмът работи за нас. Според проучване в списание Journal of Research in Personality този перфекционизъм, ориентиран навътре, към самите нас, има за цел да достигне стандарти, които сами си поставяме, и може да подобри физическото ни здраве.

Обратно, перфекционизмът, наложен ни от обществото, когато сякаш изнасяме представление за твърде критична публика, вреди на здравето ни.

Кой тип перфекционизъм е наистина проблематичен? И ако ни причинява проблеми, защо е така? Нека не забравяме, че перфекционистите са много трудолюбиви, имат високи стандарти и често изглеждат прекрасно. Има ли нещо лошо в това?

Проблемът се крие другаде. Перфекционизмът невинаги означава стремеж за самоусъвършенстване. Понякога е натрапчивото усещане, че никога не сме достатъчно добри. Причините за него са много, но резултатът винаги е един – плашещото и постоянно чувство на неадекватност и страх от провал.

В края на деня, всеки от нас търси сигурност, свързване и дълбоко вкоренено чувство, че наистина си е достатъчен такъв, какъвто е. В наши дни подобни ценности и усещания са неоткриваеми или рядко срещани.

Но надежда има. Вместо да търсим начини да вместим всичките си задължения в рамките на деня или да направим още по-тежка тренировка, нека обърнем внимание на петте начина, по които бихме могли да избегнем стремежа си към перфекционизъм.

Съвет №1: Добре е да си дадем сметка, че перфекционизмът не води до нищо добро

Вероятно сме попадали поне в една от следните ситуации: Влизаме във всекидневна, обзаведена като в списание, и изведнъж изпитваме страх да седнем. Присъстваме на перфектно организирана вечеря, но се чувстваме неловко и твърде формално. Срещаме колега, който изглежда толкова спретнато, без нито една гънка по дрехите дори, че се срамуваме от изтърканите си обувки или старомодна прическа.

Хората, които изглеждат перфектни, често биват възприемани като свръхчовеци. Парадоксалното е, че те полагат неимоверни усилия, за да не бъдат отхвърлени, а техния външен вид или поведение ги отблъсква от нас още повече. Околните се дразнят от тяхното присъствие и държание. Трудно е да намерим път към някого, с когото не можем да се идентифицираме по никакъв начин. Прикривайки своите човешки слабости, те всъщност акцентират още по-силно върху човешката природа на околните.

Ако искаме да създадем връзка с някого и да принадлежим към дадена група или общност, то би било добре да потиснем до известна степен перфекционистката си нагласа.

>>> Как самосъстраданието може да пребори перфекционизма

Съвет №2: Трябва да помним, че е важно не само да планираме, но и да изпитваме чувства

Когато се чувстваме зле, правим едно от следните неща: отстраняваме причината за това си състояние или просто отбягваме ситуацията.

Ако изберем първото, започваме да търсим информация как точно да решим проблема. Ще потърсим някоя книга, ще поискаме експертно мнение и ще си съставим по-оптимизиран план за действие.

Ако изберем второто, реално избираме да отложим задачата, която ни кара да се чувстваме некомпетентни или скучни, ще се стараем да избегнем конфликт и всяко нещо, което ни кара да се чувстваме зле.

Отлагането би могло да бъде продуктивно и да ни накара да разчистим съдомиялната или да направим списък за пазаруване. Би могло да бъде и просто избягване, например, да гледаме без прекъсване цял сезон на любимия сериал.

Който и вариант да изберем, ние избягваме да изследваме собствените си емоции. Забравяме да спрем и да си зададем въпроси като: „Как съм?“, „Какво чувствам?“ или „Какво се случва?“.

Когато усетим нужда да отложим, избегнем или да потърсим решение, е добре да се обърнем навътре към самите себе си и да разберем как се чувстваме. Как се отразява това чувство на тялото ни. Дали гърбът ни е стегнат и дали сме стиснали здраво зъби. Студено ли ни е, изпитваме ли тежест в стомаха.

Да се научим да разпознаваме и да съжителстваме с емоциите си, особено с негативните като срам, вина, чувството, че сме глупави или неадекватни, създава известен дискомфорт, но е от ключово значение за справяне с перфекционизма. Научавайки се да признаваме и да се вслушваме в чувствата си, ще се научим и да сме по-устойчиви и адаптивни.

>>> Как да се справим с чувството, че не сме достатъчно добри

Да се научим да толерираме негативните си емоции е първата крачка по пътя за справяне с провалите, пречките и разочарованията. И точно това би ни помогнало да се развиваме и да постигаме целите си, отколкото постоянното, обсебващо чувство за перфекционизъм.

Съвет №3: Да поискаме помощ

Коучове, терапевти и консултанти…Често имаме тягостното усещане, че нещо не е наред и може дори да потърсим експерт, който да ни помогне да се справим с дистреса.

Тогава обаче възниква конфликтът. Перфекционизмът ни кара да се стремим към най-добри резултати и представяне, но сами не си позволяваме да получим помощ, за да ги постигнем.

Защо се получава така? Понякога той е резултат от ранните ни детски преживявания, които са ни научили, че подкрепата е излишна, дори ако сме потиснати или имам нужда от нея. Оттам се заражда и вярването, че сме бреме, тъй като имаме нужди и емоции или че не заслужаваме да бъдем обгрижвани.

Оставаме приклещени между нуждата от помощ и липсата на очаквания, че някой ще ни я окаже. Накрая решаваме, че терапевтът не знае какво прави, че от коуч няма полза и че самите ние знаем повече от всеки един експерт. В случаите, когато решим наистина да приемем нечия професионална помощ, същото това чувство за перфекционизъм ни кара да преувеличаваме ефекта от терапията или коучинга.

Съвет №4: Да постигаме отлични резултати заради самите резултати

Да се стремим към отлично представяне заради самото представяне е най-добрият източник на удовлетворение. Усещането, че допринасяме с нещо прекрасно на този свят ни кара да се почувстваме способни, да изпитаме удоволствие и да придобием увереност.

Ето защо, ако искаме да си доставим удоволствието да създадем най-уникалната и прекрасна торта за кулинарното състезание за печива, нека го направим. Да го направим, ако това ще ни накара да се чувстваме прекрасно.

Нека се запитаме кои действия всъщност са в съответствие с нашите ценности и приоритети.
По-добре би било да не се впускаме да правим каквото и да било, ако ще ни кара да се сравняваме с другите или ще ни потиска.

Съвет №5: Да подредим приоритетите си

Перфекционистите правят всичко добре. Акцентът пада върху „всичко“. Но докато да сме на върха изглежда страхотно, поне на теория, то в действителност това означава, че вниманието е разпръснато върху твърде много на брой задачи. Бихме могли да използваме следната метафора: също като недостатъчно масло върху твърде много хляб. Резултатът може да бъде само един – бърнаут и пълен застой.

И отново съветът е да се вгледаме в самите себе си и да осъзнаем какво е ценно за нас. Какво е наистина важно за нас? Къде точно да насочим енергията, фокуса и времето си? Тогава да поставим началото. Нещата ще се подредят по най-правилния начин.

В заключение, нека започнем да обръщаме внимание на чувствата си (дори и неприятните), да приемаме помощ, да подредим приоритетите си и да вложим енергията си в нещата, които обичаме и които са важни за нас. Не в нещата, които са попаднали в полезрението ни. Ако претърпим провал, нека помним, че да се греши е човешко. Да сме перфектни, честно казано, е по-скоро дразнещо.