Как типът личност и личностните черти влияят на психичното здраве

Типът личност, към която принадлежите, несъмнено оказва влияние върху вашето здраве, настроение и отношения с околните. Типовете личност и личностните черти са толкова разнообразни, че неслучайно има цяла наука за тях, наречена психология на личността.

Какво е личността?

Вашата личност предопределя начина ви на мислене, поведението и емоциите, които изпитвате. Вероятно вашите приятели неведнъж са ви описвали като „резервиран“, „приказлив“, „страстен“ или пък „спокоен“. С тези думи те всъщност ви показват как ви възприемат.

Мислите и отношението към света също са тясно свързани с типа личност. Има хора, които са отговорни, пристигат винаги навреме и приемат задълженията си сериозно. Други са спонтанни и предпочитат „да се носят по течението“. Те са безгрижни, което понякога ги кара да поемат неоправдани рискове или да забравят, че имат отговорности.

Типът личност дава сериозно отражение и върху социалния ви живот. Сигурно познавате инатливи или заядливи хора, които се опитвате да избягвате, защото ви напрягат. Има и такива, които са тяхната противоположност – търпеливи, разбиращи, отзивчиви. Именно тях търсите, когато се нуждаете от подкрепа.

Помислете какъв тип личност сте вие. Склонни ли сте например да започнете разговор с непознат или сте по-пасивни, когато става въпрос за социални взаимодействия?

За да разберете как точно типът личност влияе на живота, психичното ви здраве и взаимоотношенията ви, би било добре първо да се научите да различавате типовете личности и личностните черти.

Типове личности

Има различни модели, които разделят хората според техни общи поведенчески характеристики.

Един от най-популярните посочва четири основни типа личности:

• Тип А: силно мотивиран, организиран, но със силно изразен състезателен характер и склонен към перфекционизъм.
• Тип Б: спокоен и гъвкав, но не толкова амбициозен.
• Тип В: добросъвестен, но неспособен да изразява емоциите.
• Тип Г: песимист, тревожен, склонен към изолация и силен психологически стрес.

Типология на Майерс-Бригс

Моделът на Майерс-Бригс групира хората в следните категории:

• интраверсия (I) или екстраверсия (E);
• усещания (S) или интуиция (N);
• разум (T) или чувства (F);
• осъждане (J) или разбиране (P).

Възможни са различни комбинации, които описват 16 типа личности. Например, ако сте човек тип ENFJ, вие:

• сте сърдечни и умеете да работите в екип;
• сте креативни и предпочитате да се фокусирате върху „голямата картина“, не върху отделните детайли;
• вярвате повече на чувствата си, когато вземате решения;
• предпочитате да следвате план и сте добре организирани.

Личностни черти

Някои теории за личността разглеждат по-скоро индивидуалните черти, отколкото типовете личности. Всяка характеристика – екстраверсия или сговорчивост например – е част от спектър и добавя нюанс към вашата личност.

Петфакторен модел за личността (Голямата петорка)

• готовност да опитва нови неща и да трупа опит;
• съзнателност (организираност, самоконтрол и целеустременост);
• екстраверсия (асертивност, експресивност и откритост);
• сговорчивост (алтруизъм, способност да сътрудничи, доверчивост);
• невротизъм (склонност да изпитва негативни емоции и лесно да се разстройва).

>>> Голямата петорка: петфакторният модел за личността

Развитие на личността

Теорията за привързването гласи, че близостта с членовете на семейството в детска възраст е от решаващо значение за начина, по който на по-късен етап човек ще изгражда връзките си с други хора. Ако родителят например е дарявал детето с обич и грижа, то ще се превърне в уверен възрастен, който може да се доверява на околните. И обратното – ако не е получавало нужното внимание и подкрепа, то ще развие тревожност и трудно ще се сближава с други хора в зряла възраст.

Теория за социалното учене

Теорията за социалното учене се базира на принципа, че човек се влияе от наблюденията си върху чуждото поведение и от начина, по който разбира последиците от него. Ако вижда, че някой успешно постига целите си чрез заплахи и тормоз, е възможно и той да избере да подходи агресивно следващия път.

Телевизията, филмите, които гледате, и социалните медии също служат като модел за оформяне на личността. Възможно е например като дете да сте били обсебени от супергерой от любимо филмче и десетилетия по-късно да сте развили неговите качества – смелост, увереност и отговорност.

Доколко ще позволите на човек, когото наблюдавате, да повлияе на вашето поведение и нагласи, зависи от това дали според вас той бива възнаграден или наказан за своите постъпки.

Гъвкавост на личността

Някои черти от характера не се променят във времето. Ако сте били кротко бебе, вероятно и сега сте сговорчив и спокоен човек. Има обаче и такива, които се изменят през годините. Много хора стават по-доверчиви в зряла възраст, а други – по-уравновесени и отговорни. Понякога важни житейски събития като раждането на дете, напускането на дома или сериозната връзка с интимен партньор също предизвикват промени в характера на човека. Добре заплатената работа би могла да ви донесе спокойствие, а преместването в по-голям град да ви направи по-общителни.

Роля на гените при формиране на личността

Има и други фактори, които влияят върху формирането на личността, освен семейната среда и натрупаните преживявания и впечатления. Между 20% и 60% от темперамента ви се определят от вашите гени.

Как типът личност се отразява на психичното и физическото ви здраве

Ако сте склонни често да се тревожите, може да страдате от безсъние и колебания в настроението.

Ако пък спадате към категорията личност тип А, вашата амбициозност би могла да ви мотивира да посещавате редовно фитнес залата. Разбира се, това е здравословен навик, но нека не забравяме, че личностите тип А са и перфекционисти. Не е изключено, водени от вашия перфекционизъм, да прекрачите границата на разумното и да се подложите на толкова тежки тренировки, че да си причините травма.

Експертите смятат, че комбинацията от някои личностни черти може да бъде още по-опасна за здравето ви. Те например определят съчетанието от силно изразен невротизъм, слаба екстраверсия и слаба добросъвестност като „триадата на нещастието“. Хората, които притежават тези три качества, лесно изпадат в стрес, по-често се отдръпват от околните и прибягват до нездравословни механизми за справяне като злоупотребата с алкохол.

От друга страна устойчивият човек не страда от невротизъм. Той е екстраверт, сговорчив и добросъвестен. Обикновено се справя с лекота със задачите си и не се затруднява да потърси помощ от близките си хора.

Има личностни характеристики, които балансират други. Невротизмът увеличава риска от бърнаут, но ако в същото време сте сърдечен и открит, ще ви бъде лесно да намерите утеха, когато усетите, че преживявате житейска криза.

Как личностните черти се отразяват на психичното ви здраве?

Невротизъм

Изследванията разкриват, че високите нива на невротизъм застрашават индивида от различни психични нарушения. Ако сте невротични и сте склонни да изпитвате негативни чувства като страх, депресия или гняв, вероятно по-често ще се оплаквате от силен стрес.

Емоционалната нестабилност крие риск от афективни разстройства като депресия и тревожност.

За съжаление, невротизмът може да навреди и на личните ви взаимоотношения, тъй като всеки път, когато сте разстроени, вие ще се изолирате или ще изливате гнева си върху любимите си хора.

Как да се справите с невротизма?

Един от начините е като приложите някои практики за управление на стреса – медитация, редовни физически упражнения, време с близките ви.

Добре би било също така да избягате от капана на мисловното предъвкване (руминация) и да започнете да търсите решение на проблемите си, тоест да бъдете проактивни. Ако например се притеснявате, че няма да се справите на предстоящия изпит, отделете повече време за учене. Ако пък усещате несигурност във връзката с партньора си, не се затваряйте в себе си, а разговаряйте с него.

Бъдете благодарни. Водете си дневник и си записвайте всяко хубаво нещо, което ви се е случило, дори и да смятате, че е незначително. Можете да напишете и кратки писма до любимите си хора, с които да им покажете колко държите на тях, без да ги изпращате.

Отвореност към нов опит

Желанието да научавате нови неща и да трупате опит е положителна черта, при условие, че не ви тласка към предприемане на твърде големи рискове. Трупането на знания, запознанството с нови хора, новите хобита – всичко това поддържа мозъка активен и ви предпазва от когнитивни увреждания с напредването на възрастта.

Как да развиете умение да трупате нов опит?

Предизвиквайте се. Опитайте да сготвите нещо непознато или да научите нов език. Тук най-важното не е да овладеете дадено умение до съвършенство, а да преборите страха и нежеланието си. Експериментирайте, бъдете креативни, наслаждавайте се на случващото се.

Ако винаги се придържате към строга рутина, сега е моментът да я разчупите. Оставете време и място за малки промени. Изберете например нов маршрут, по който да стигнете до офиса или обядвайте в нов ресторант.

Претегляйте рисковете. Ако сте любопитни по природа, си напомняйте да обмисляте добре дали онова, което искате да опитате не е твърде опасно за вас.

Екстраверсия

Общителността носи много ползи на човека. Ако сте екстроверт, сигурно имате добро самочувствие, лесно се адаптирате и сте щастливи. Според специалистите причината се крие в солидната социална подкрепа, която получавате от околните.

Разбира се, няма нищо лошо да сте и интроверт. Интровертите по-често се вглеждат в себе си, изпитват емпатия и са по-добри слушатели. Важно е да осъзнаете кога приятното усамотение е на път да се превърне в самота, която знаем, че може да навреди сериозно на психичното ви здраве.

Как да намерите баланса между двете?

Ако сте екстроверт: Уверете се, че сте заобиколени от хора, които споделят вашите ценности. В противен случай може да се окажете притиснати да направите нещо, което застрашава здравето и живота ви, за да поддържате активен социален живот (злоупотреба с алкохол например). Намирайте време за себе си, водете си дневник, медитирайте, излизайте на разходка. Размишлявайте върху живота и онова, което ви се случва.

Ако сте интроверт: Когато се чувствате потиснати, положете усилия да се държите като екстроверт, дори и за кратко. Осмелете се да разговаряте с непознат или се обадете на ваш приятел. Все пак не превръщайте социализацията в самоцел, защото рискувате да „прегорите“. Научете се да разбирате кога имате нужда от време насаме със себе си.

Сговорчивост

Ако се разбирате добре с околните и сте сговорчиви, е по-вероятно да сте щастливи. Приятелите ви ще се нуждаят от вас, защото знаят, че сте щедри и отзивчиви. С тяхна помощ вие пък успявате да преодолявате трудностите в живота си и да се справите със стреса.

Според изследване от 2022 г. сговорчивостта е предпоставка за успешен живот. Хората, които умеят да сътрудничат, са по-толерантни и мотивирани да изграждат позитивни връзки.

Като всяко нещо, и тази личностна черта може да бъде опасна. Понякога е необходимо да се конфронтирате, за да защитите собствената си позиция.

Как да постигнете здравословни нива на сговорчивост?

Развивайте умението си да изпитвате емпатия. Има хора, които по природа са способни да разбират другите и да съпреживяват с тях. Емпатията обаче е като мускул, върху който можете да работите, като се стараете да изслушвате, да изучавате езика на тялото на събеседника и си позволите да бъдете уязвими.

Научете се да поставяте граници и да бъдете асертивни. Не забравяйте, че вашата сговорчивост може да ви изиграе лоша шега и да бъде използвана срещу вас.

Добросъвестност

Колкото по-развито е това качество у вас, толкова по-отговорни сте. Според учените добросъвестните хора се грижат повече за здравето си, защото полагат усилия да спортуват редовно и не пропускат профилактични прегледи. Те по-рядко страдат от сърдечни заболявания и болест на Алцхаймер. Самодисциплината удължава живота.

Как да развиете своята добросъвестност?

Фокусирайте се върху едно-единствено нещо. Спрете звука на телефона и изключете телевизора, когато четете, учите или разговаряте с някого.

Използвайте инструменти (планери и календари), с които по-лесно ще можете да организирате деня си и да поставяте целите си. За да избегнете прокрастинацията (отлагане) и да останете съсредоточени по време на учене или друга важна дейност, си настройте таймер, който да отброява 40 минути. След като изтекат, го настройте отново. Нека този път отброява десет минути – времето ви за почивка.

Забавете темпото, за да се справите със своята импулсивност. Виждате нещо скъпо в магазина, което много искате да си купите? Или се чудите дали да не си поръчате още едно питие? Не бързайте да задоволявате желанието си, изчакайте и помислете за последствията.

Разграничете добросъвестността от перфекционизма

Добрата организираност, амбициозността и самоконтролът са чудесни качества, но могат да ви тласнат в крайности, които са опасни. Добросъвестните хора се стремят към успеха, докато за перфекционистите движеща сила е страхът от провал. Вторите често имат нереалистични очаквания за себе си и за околните. Когато се разочароват, те могат да изпаднат в депресия или да изпитат силна тревожност.

>>> 5 начина за справяне с перфекционизма

Как да се предпазите от перфекционизма?

Позволете си да бъдете несъвършени. Осмелете се да се занимавате с дейности, в които знаете, че не сте добри. Играйте настолни игри дори когато вероятността да загубите е голяма. Рисувайте, макар да нямате усет към детайлите.

Задавайте си въпроса дали поставената цел е осъществима. Дали е възможно да научите нов език за няколко дни? Разграничете нереалистичните цели, бъдете търпеливи със себе си, признайте, че и вие имате ограничения.

Фокусирайте се върху цялостната картина. Ако сте изпуснали краен срок в офиса, вместо да се ядосвате и критикувате, помислете дали това би имало дългосрочен ефект върху вас и работата ви. Понякога е много по-ценно да се провалите, защото научавате важен урок.

Празнувайте успехите си. Винаги можете да бъдете по-добри и по-способни, но не забравяйте да отбелязвате и победите си.

Тип личност и личностни разстройства

Личностните разстройства се дължат на нездравословни нагласи, механизми и модели на поведение.

Невротизмът и емоционалната нестабилност се свързват с параноидното, антисоциалното и граничното личностно разстройства.

Добросъвестността крие риск от развитие на обсесивно-компулсивно разстройство.

Слаборазвитото умение за сътрудничество с околните е свързано с липсата на доверие. Затова експертите смятат, че то може да доведе до параноидно личностно разстройство. Сговорчивите хора пък са застрашени от зависимо личностно разстройство.

Хората, които страдат от хистрионно личностно разстройство изпитват силно желание да привличат внимание. Затова те са много общителни и отворени към останалите.