Как се развива двуезичието при децата

Според проучване от 2017 г.  за испано-английските двуезични деца, направено от Флотер Атлантическия университет (публикувано е в списание "Developmental Science"), когато децата учат два езика от раждането, всеки от тях продължава по свой собствен независим курс с темп, който отразява качеството на експозицията на всеки от езиците от детето.

Тъй като резултатите от подобен научен труд са приложими независимо от лингвистичните особености, на вниманието ви представяме няколко кратки извадки от научни проучвания, които да разяснят механизмите на билингвизмът в детска възраст.

В допълнение към идеята за индивидуално развитие на двата езика у детето, което ги прилага, проучването установява, че испанският става уязвим, когато се развива английският, но английският (външен за семейната среда и приет от обществото) не е уязвим за превземане от испанския. В данните от по-късен етап изследователите откриват доказателства, че тъй като децата развиват по-силни умения по английски, темповете им на испанско езиково израстване намаляват. Испанските умения за говорене не предизвикват забавяне на растежа в английския, така че не става дума за наложителни компромиси между двата  езика.

"Един вече установен факт за едноезичното развитие е, че размерът на детските речници и граматичната сложност на тяхната реч са силно свързани. Оказва се, че това е вярно за всеки от езиците при двуезичните деца", казва д-р Ерика Хоф, водещ автор на изследването (професор по психология в Колежа по природни науки на Charles E. Schmidt на FAU и директор на Лабораторията за езиково развитие). "Но речникът и граматиката на един език не са свързани с речника или граматика на другия език".

За изследването Хоф и нейните сътрудници Дейвид Гигуере (асистент във FAU) и Джейми М. Куин, (асистент по изследванията във Флоридския държавен университет) използват данни за деца, говорещи английски и испански и изложени на двата езика от раждането си. Те целят да разберат дали връзката между граматиката и речника е специфична за конкретния език или е по-обща. За целта измерват лексиката и степента на граматическото развитие на тези деца на шестмесечни интервали от 2 до 5-годишната им възраст.

Учените са изследвали редица възможности по време на проучването. Те смятат, че вътрешен механизъм у детето може да води речника и граматиката по сходни графици или че е възможна зависимост в самия процес на езиково развитие. Мислят, че е възможно децата да се нуждаят от определен речников запас, за да започнат да учат граматика и този речник осигурява нужната основа, или че граматиката подпомага децата да се учат да говорят. Една от проучваните възможности е външен фактор, водещ до разработване на речници и граматическо развитие.

"Ако това е нещо вътрешно, което променя езиковото развитие, то няма значение дали е английски или испански, всичко трябва да е свързано с всичко", каза Хоф. "От друга страна, ако това е зависимост от езика на речника и граматиката или обратното, отношенията трябва да са специфични за конкретния език. Това е степента на граматиката (на детето), която трябва да предвиди бъдещия му растеж в речника или обратното."

Изведените данни са съвместими само с последната възможност – че връзката между речник и граматика е функция на нещо външно за детето и това оказва влияние върху растежа на английския и испанския езици. Хоф и нейните сътрудници предполагат, че най-убедителното обяснение е, че това как малчуганите са били излагани на езиково общуване, задава растежа и свързването на граматиката и запаса думи.

"Децата могат да чуват много чест и богат изказ на испански и по-слаб и чест говор на английски, ако родителите им са по-умели в испанския, отколкото на английския“, казва Хоф. „Ако езиковият растеж е проста задача за някой деца, които са по-умели при изучаването на чужди езици от други, то тогава развитието на английския и испанския биха се оказали по-свързани, отколкото принципно са.“

"Има нещо различно сред децата, отнасящо се до качеството на английския, който чуват и фактът, че някои от тях придобиват по-бързо речник и граматика на английски, а други деца се развиват по-бавно", каза Хоф. "Мисля, че ключовото в нашето изследване е, че не количеството използване на определен език е от значение, а че детето трябва да обогатява опита си с него в определена среда.“

Аник Де Хуувър е прекарала много години в проучването двуезичните деца. Използвайки въпросник, тя изследва езиковото поведение на близо 2 000 семейства в холандскоговорещите части на Фландрия и Белгия, където поне един родител говори език, различен от националния, в дома. Първото, което установява е, че въпреки присъствието на два езика в живота на тези семейства, в почти една четвърт от тях децата не говорят и двата. Това говори, че има много фактори за насърчаване на двуезичието у детето.

По-интересно може би ще е да разберете моделите на въвеждане на езика, така че детето да е двуезично. Например, когато и двамата родители използват само един от езиците в дома, процентът на предаване е почти съвършен (97%). Процентът на успех намалява само с три пункта, когато единия родител говори на холандски у дома. Що се отнася до стратегията „един човек = един език“ тя намалява успеваемостта на усвояване до 74%. С други думи, една четвърт от децата, на които бащата говори един език, а майката друг просто не стават наистина двуезични. Интересно е как, ако и двамата родители говорят и на двата езика, процента се увеличава само на 79%.

Всички тези резултати са смущаващи, ето защо учените се опитват да разберат какви са причините, седящи в основата им. Според тях малцинственият език, който се използва изключително и широко в дома е този, който детето придобива. Не е достатъчно само родителят да го използва, а и да е приложим в домашна среда, благоприятна за развитието му. По този начин има всички шансове детето да расте, говорейки го. Що се отнася до езика на мнозинството, той бива усвоен с невероятна бързина, главно извън дома. 

За да разберат по-добре какво се случва в двуезичните домове, изследователите се обръщат все повече и към големи бази данни за естествени разговори в двуезични семейства. Единна от тях е получена от канадската психоложка Шанли Алън в пет семейства, които у дома говорят както на английски, така и на инуктитут (основен език на ескимосите в Канада). Аник дьо Хюер го използва, за да изследва количеството дублиране на езика, получено от децата. Това, което тя открива е, че полагащите грижи, които говорят повече английски, имали деца, които говорорят основно английски, и обратно - тези, които говорят повече инуктитут имали деца, които използват този език повече. Това просто потвърждава факта, че честотата, с която езикът се чува и използва, е решаващ фактор за придобиването му от децата. Ако се вземат предвид данните на описаните по-горе изследвания, то може да се окаже, че не времето, а приложимостта на езика влиза конкретно в тази роля.

Редактор: Станислава Тонева
Източници: sciencedaily.com; psychologytoday.com
Снимки: bangor.ac.uk; laekids.com; easycircle.it