Когнитивният дисонанс и пристрастяването

от 06 фев 2019г.

Според теорията за когнитивния дисонанс, разработена от американския социален психолог Леон Фестингер, хората изпитват силна нужда да гарантират, че вярванията и поведението им са последователни и в хармония. В книгата си „Теория на когнитивния дисонанс“ той посочва: „Когнитивният дисонанс може да се разглежда като предшестващо състояние, което води до дейност, насочена към намаляване на дисонанса, точно както гладът води до дейност, насочена към намаляване на глада.“

Когнитивният дисонанс е резултат от напрежението между желанието и убеждението. Тази непоследователност води до дискомфорт и тревожност. Дискомфортът (дисонансът) мотивира хората да намалят несъответствието между желанията и убежденията. Хората са склонни на всякакви компромиси и жертви, за да премахнат или поне да намалят този дискомфорт. В крайна сметка, да работим срещу желанията и намеренията си, нарушава фундаменталната ни човешка нужда да виждаме себе си като рационален и последователен човек.

Когнитивният дисонанс е състояние, в което идентифицираме собственото си лицемерие, а лицемерието е мощна мотивация за намиране на оправдания (извинения) за нашите действия. Например, ако съм обидил несправедливо друг човек, може да не мога да си призная, че съм виновен. Вместо това ще се убедя, че това, което съм направил, е оправдано. Често оправдание на изнасилвачите е: "Тя се облича твърде провокативно!"...

Теорията за намаляване на дисонанса предсказва, че ако нашите убеждения са несъвместими с нашето поведение, нещо трябва да се промени: или нашите убеждения, или нашето поведение. Като цяло ще изберем пътя на най-малкото съпротивление. Това означава, че приспособяването ще благоприятства това, което е най-устойчиво на промените. Така често се адаптират нашите убеждения, а не желанието ни.

Например, пушач, който знае, че тютюнопушенето причинява рак, изпитва когнитивен дисонанс, ако продължава да пуши. Той съзнателно вреди на себе си. Има две възможности за намаляване на дискомфорта. Първият е да се откаже от пушенето (да се намали желанието). Но това е трудно, така че повечето пушачи се убеждават, че връзката между тютюнопушенето и рака на белите дробове не е толкова силна, колкото твърдят лекарите (тоест, модифицират убежденията или избягват информацията).

В контекста на диетата, човек, който възнамерява да отслабне, изпитва когнитивен дисонанс поради противоречивото си желание и за непозволени храни, и за отслабване. След преяждане той може да изпита силно чувство на дискомфорт (съжаление и вина) за поведението си. Той може да намали дискомфорта, като се успокои, че малко упражнения ще изгорят натрупаните калории.

И в двата примера реакциите показват, че е налице оправдаване на ирационално поведение.

Когнитивният дисонанс предполага, че зависимите могат да променят процеса на разсъждаване, за да подкрепят удовлетворението на импулсите. Наркоманът възприема света по различен начин в моментите, в които желае страстно следващата си доза и в моментите, в които това желание вече е удовлетворено. Страстното, неконтролируемо желание нарушава способността на наркозависимите да обработват информацията и по този начин насърчава употребата на наркотици.

Нашите разсъждения са предубедени от нашите желания и мотивация. За да избягаме от контрола, ние сме склонни да измисляме всякакви извинения, за да оправдаем изборите си. Изследванията показват, че оправданията дават на хората впечатлението, че са взели обмислено решение.

Как можем да коригираме това?

В лицето на изкушението (проблематични желания), ние трябва да оспорим рационално изкривеното си разсъждение и последващите решения. Важно е също тази внезапна промяна в нагласите да бъде високо оценена. В края на краищата, само един момент на слабост по време на ситуация с висок риск за възстановяващ се наркоман, е достатъчен, за да предизвика рецидив.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: feedspot.com

Още по темата: