Лесни начини да научим децата си да разпознават и регулират емоциите си

Според антрополозите инуитите, чийто свят е пълен със сняг, имат поне 50 думи за различнитевидове сняг. Съвсем естествено е децата им също още в ранна възраст да научат да разпознават и разбират значението на тези думи и да ги използват в правилния контекст. По същия начин, когато родителите говорят за широк спектър от емоции, децата се научават да разбират собствените си емоции и тези на другите хора.

Разбирането и приемането на емоциите е първата стъпка към тяхното правилно регулиране и овладяване. Естествено, за да се научим да ги регулираме, първо трябва да се научим да ги разпознаваме:

Основните емоции са четири:

• Щастие, което включва любов, радост и спокойствие. Това е нашето естествено състояние, когато сме в приповдигнато настроение, когато се чувстваме в синхрон със себе си, с околните и живота си. 
• Страхът, който е естествена реакция при заплаха и включва безпокойство (страх от неопределена заплаха), тревога (страх от конкретна заплаха) и усещане за безсилие или беззащитност. Имайте предвид, че когато бозайниците изпитват страх, те често използват гнева като форма на защитна реакция.
• Тъга, която е реакция на загуба и разочарование и включва скръб, депресия и самота. Имайте предвид, че много хора се защитават от разочарование и тъга, като се ядосват.
• Гняв, който е реакция на заплаха отвътре или отвън и включва раздразнение, чувство на неудовлетвореност и ярост. Имайте предвид, че когато гневът не бъде изразен, а потиснат, се превръща в силен фактор за депресия или изолация.

Как да научим децата си да разпознават емоциите си? Единственият начин е като говорим за тях, като ги коментираме, като им помагаме да идентифицират емоциите, които самите те изпитват, но и които наблюдават при околните. Например, докато споделяте различни случки от деня, потърсете възможност да назовавате емоциите пред детето си:

- Изглеждаш разочарован.

- Не спираш да подскачаш наоколо, сигурно си развълнуван!

- Напълно те разбирам, чувстваш се в безопасност, само когато знаеш какво точно ще се случи. Аз също.

- Разгневен си, защото наистина не обичаш спанака и ти се иска никога повече да не го виждаш!

Когато говорите с детето си за емоциите, опитайте се да устоите на желанието си да му изнесете лекция. Вместо това задайте въпроси, за да му помогнете да се научи, но чрез размисъл. Може да го попитате:

- Какво ще направиш, ако се почувстваш ядосан от постъпката на приятел?

- Какво ще направиш, ако се ядосаш на мен?

- Какво ще направиш, ако счупиш любимия си химикал и се ядосаш?

- Кога вземаш по-добри решения – когато си ядосан или когато си спокоен?

- Какво ти помага да се успокоиш, когато си ядосан?

Ако вие и вашето дете наблюдавате друго дете, което плаче, можете да зададете въпроси като:

- Това дете изглежда толкова нещастно. Чудя се защо ли е разстроено? От какво ли има нужда? Какво мислиш, че иска?

- Има ли нещо, което можем да направим, за да му помогнем?

Въпроси като тези помагат за развиване на емпатия. Например, когато родителите говорят пред по-голямото дете за чувствата и проблемите на неговата сестричка, например, то развива повече съпричастност към нея, а това прави техните взаимоотношенията много по-положителни. Когато възрастните разговарят с децата си и им помагат да разберат своите и чуждите емоции, развиват емпатията им и насърчават тяхното просоциално поведение.

Когато родителите разглеждат емоциите като част от богатия човешки живот и говорят за емоциите по положителен начин, дори малките деца могат да се научат да разпознават и да изразяват широк спектър от емоции - което е първата стъпка към тяхното регулиране и овладяване.

Прочетете още: Трябва ли емоциите да бъдат преподавани в училищата

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: myplaytherapypage.com

Още по темата:

• Не е толкова важно какво казваме на детето си, важно е какво е отношението ни към него
• Три често срещани грешки, които родителите допускат
• 5 начина да създадете щастливи семейни спомени
• На какви умения трябва да научите децата си, за да изпъкнат в бъдеще