Училищата би трябвало да учат децата на щастие, а не на съревнование

През последните две десетилетия диагнозите за психични разстройства и предписването на съответните лекарства за деца в училищна възраст рязко се увеличават. СЗО съобщава, че 20% от децата страдат от форма на психично разстройство – депресия, тревожност и СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).

Във Великобритания например 1 от 8 деца на възраст между 5 и 19 години е диагностицирано с емоционално или поведенческо разстройство. Дори деца на 5 години се разболяват: според последните научни доклади, 6% от петгодишните имат психично разстройство. Още по-голямо предизвикателство срещат малчуганите от бедни семейства, при които вероятността да се сблъскат с психични проблеми е 4 пъти по-висока от тази при връстниците им.

Скорошен доклад, изготвен от Националното благотворително сдружение за децата във Великобритания, разкрива, че все повече деца се чувстват нещастни заради училището, а не толкова заради проблеми, свързани със семейството, приятелите, социалните мрежи или възприемането на собственото тяло. Увеличават се проучванията, които защитават тезата, че в действителност училищата могат да помогнат на децата да живеят по-щастливо, но само ако си поставят постигането на щастие като цел.

Под натиск

Повечето училища и образователни системи по света се фокусират върху съревнованието и състезателния елемент в обучението. Международната програма за оценка на постиженията на учениците (PISA) се заема да проследи представянето на различни училища, оказвайки сериозен натиск върху директори, учители и ученици. Резултатите от тяхното изследване показват, че се акцентира върху училищните постижения на децата, а не върху тяхното психично здраве и благосъстояние. Приоритетите влияят върху начина на преподаване и оценяване.

Учителите са притиснати да подготвят учениците така, че те да получават възможно най-високите оценки. Това от своя страна влияе негативно върху психичното здраве на самите преподаватели, голяма част от които страдат от бърнаут. Последиците са ясни – по-лошо представяне, което накрая може да ги накара да се откажат от преподавателската работа.

И макар в много от страните да има наредби, които целят да се запази доброто физическо и психично здраве на учениците, те рядко дават резултат. Твърде често изискванията към учениците събуждат и засилват чувството за съперничество в тях. Насладата от живота и положителните емоции остават на заден план. Високите резултати не бива да се постигат с цената на детското щастие и благосъстояние.

Образователните системи имат нужния капацитет, за да отговорят на задълбочаващите се психични проблеми при децата. Учените са на мнение, че грижата за психичното здраве и удовлетвореността в училище трябва да са толкова важни, колкото и изучаването на математика и четене. Според тях това е единственият начин учениците да добият по-голяма увереност, да постигат по-добри резултати, да изграждат пълноценни връзки и да намират мотивация.

Скандинавски модел

За да разберем как можем да научим децата да бъдат щастливи, нека разгледаме принципите в образованието в някои от най-щастливите страни по света, а именно Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Исландия. Те се нареждат сред първите десет държави, чиито жители са най-щастливи според Световния доклад за щастието.

Всеизвестно е, че скандинавските страни обръщат сериозно внимание на социално-емоционалното учене, а то учи децата да разпознават и управляват ефективно емоциите си. Така се формира базата за щастлив живот, което е предпоставка за високи постижения в училище.

В скандинавските страни също така се взима под внимание преценката на самите учители по време на националното оценяване, а самите училища не се оценяват и подреждат в класации. По този начин образователната система не упражнява напълно излишния натиск върху училищата и до голяма степен отслабва съревнованието между децата, намалява стреса и тревожността и не на последно място спомага за по-ниския процент на случаи на бърнаут сред учителите.

Да намериш щастието

Когато става въпрос за здраве и щастие парите нямат голямо значение. Тогава най-важно е да се развива себепознанието* – да знаем как да разсъждаваме, как да се държим и как да управляваме собствените си емоции, както и как да поддържаме позитивни социалните взаимоотношения**. Подобен подход се наблюдава в някои страни от Латинска Америка, например Коста Рика и Мексико. Те също са на едни от челните места според световния индекс за щастие, където се разглеждат показатели като благосъстояние, продължителност на живота, неравенство и влияние на хората върху околната среда.

Типично за тези народи е поддържането на жива и динамична социална мрежа от приятели, семейства и съседи. Макар да живеят на континента с най-силно изразени неравенства, учените стигат до извода, че латиноамериканците са изключително устойчиви, което означава, че те имат способността да се справят успешно с нещастията и да се радват на живота въпреки трудностите.

Според последните доклади на ООН, базирани на проучвания на ЮНЕСКО, училищата в Латинска Америка се справят много добре що се отнася до развиването на устойчивостта в децата. В Коста Рика грижата и мерките за опазване на околната среда заемат ключово място в образованието.*** Така се развива и чувството за емпатия към околните, а то заема централно място в процеса на социално-емоционално учене.

Заключенията на учените са, че образователните системи в развитите и развиващите се страни се фокусират върху създаването на отговорни граждани, посредством постигане на равенство и хармония. Въпреки това никоя от държавите, включена в изследването – Китай, Великобритания, Мексико и Испания, не изглежда да обръща достатъчно сериозно внимание на психичното здраве на учениците си.
Достатъчно е да се започне. Само тогава психичните проблеми сред децата и подрастващите ще бъдат решени. А най-добрата отправна точка е да се даде приоритет на детското щастие.

*Ryan, R., Huta, V. & Deci, E.L. J Happiness Stud (2008) 9: 139. https://doi.org/10.1007/s10902-006-9023-4
**Chris Segrin, Melissa Taylor, Positive interpersonal relationships mediate the association between social skills and psychological well-being, Personality and Individual Differences, 2007, Pages 637-646, https://doi.org/10.1016/j.paid.2007.01.017.

***Nicole Blum, Environmental education in Costa Rica: Building a framework for sustainable development?, International Journal of Educational Development, Volume 28, Issue 3, 2008, Pages 348-358, https://doi.org/10.1016/j.ijedudev.2007.05.008.