Начало Психология Психология на развитието Развитие на децата Трябва ли емоциите да бъдат преподавани в училищата

Трябва ли емоциите да бъдат преподавани в училищата

Трябва ли емоциите да бъдат преподавани в училищата - изображение

Днес ще ви запознаем с една интересна идея, предложена от TED Ideas, а именно – да се погрижим за емоционалната интелигентност на децата си.

Нашите нерешени, непризнати чувства могат да ни доведат до тревожност, кавги и дори по-зле. Някои педагози смятат, че е време да дадем на нашите деца емоционални инструкции, наред с азбуката.

Кой ви научи как да идентифицирате и управлявате емоциите си, как да ги разпознавате, когато възникнат и как да минавате през тях? За много възрастни отговорът е: Никой. Вие сте проникнали през тези гъсти храсталаци сами. Макар че навигацията в нашия вътрешен ландшафт не е нещо, на което сме учени в училище, това трябва да се промени, твърдят редица изследователи. Те вярват, че емоционалните умения трябва да имат първостепенно значение в образованието на децата, също като математиката, четенето, историята и науката.

Защо емоциите имат значение? Изследванията установяват, че хората, които са емоционално квалифицирани, се справят по-добре в училище, имат по-добри взаимоотношения с другите и по-рядко проявяват нездравословно поведение. Освен това, тъй като все повече и повече професии стават механизирани, т.нар. меки умения - които включват постоянство, управление на стреса и комуникация - се разглеждат като начин хората да не бъдат заменени от машините. Налице са нарастващи усилия в американските училища да се преподава социално и емоционално обучение (SEL), но се придава особено значение единствено на междуличностните умения като сътрудничество и комуникация.

Често децата се научават да игнорират или да прикриват емоциите си. Много западни общества ги разглеждат като глезене или отвличане на вниманието, твърди социологът на калифорнийски университет в Санта Барбара Томас Схеф, защитник на идеята за емоционалното образование. Емоциите ни могат да ни дадат ценна информация за света, но често сме учени или съветвани да не ги слушаме. Също толкова опасна, казва Шеф, е практиката да се крие една емоция зад друга. Той установява, че в частност мъжете са склонни да скриват чувството на срам зад гняв, агресия и твърде често насилие.

Как може да се преподава емоция? Една от най-изявените учебни програми за преподаване на емоции е RULER, разработена през 2005 г. от Марк Брекет, Дейвид Карузо и Робин Стърн от Центъра за емоционална интелигентност в Йейл. Многогодишната програма се използва в повече от 1000 училища в САЩ и в чужбина. Името на програмата RULER (владетел), е акроним за своите пет цели: Разпознаването (Recognizing) на емоциите в нас самите и другите; разбиране (Understanding) на причините и последиците от емоциите; Назоваване (Labeling) на емоционалните преживявания с точен и разнообразен речник; изравяне и регулиране на емоциите по начин, който насърчава растежа.

Като стратегия, децата се научават да се съсредоточават върху основната тема на емоцията, вместо да се губят, опитвайки се да я дефинират. Когато една емоция ви обхване, обяснява Стърн, разбирането на тематичните й контури може да помогне "да я назовете, за да я укротите". Въпреки че гневът се чувства различно при различните хора, обяснява тя: "Темата, стояща в основата на гнева, е една и съща. Това е несправедливост или недостоверност. Темата, която стои зад разочарованието, е неудовлетвореното очакване. Темата, която е в основата на фрустрацията, е чувството, че си блокиран по пътя към целта. Формулирането на темата може да "помогне на човек да бъде видян и разбран и посрещнат там, където се намира", казва Стърн.

Изследователи от Центъра за емоционална интелигентност в Йейл откриват, че в училищата с програмата RULER по-рядко се наблюдава тормоз, има по-ниско ниво на безпокойство и депресия, повече лидерски изяви и по-високи оценки. Защо тогава емоционалното образование не е норма, а по-скоро изключение?

Изненадващ факт: Докато учените и педагозите се съгласяват, че е нужно да се преподават емоции, те нямат съгласие по въпроса колко са и какви са те. Учебният план на RULER се състои от стотици "чувствени думи", включително любопитен, екстатичен, безнадежден, разочарован, ревнив, облекчен и смутен. Списъкът от емоции на други учени варира от две до единадесет. Схеф предлага учениците да започнат с шест от тях: скръб, страх, гняв, гордост, срам и прекомерна умора.

Докато психологията започва да се изучава като наука преди повече от век, до момента тя се фокусира повече върху идентифицирането и лечението на разстройства. Шеф, който е прекарал години в изучаване на една емоция табу - срама - и разрушителното й въздействие върху човешките действия, признава: "Ние не знаем много за емоциите, въпреки че мислим, че е обратното, и това се отнася и за обществеността и за изследователите. "Или, както Виржиния Улф толкова красиво го казва: 'Улиците на Лондон имат своята карта; но страстите ни не са отбелязани'."

Родителите могат да започнат да насърчават емоционалното съзнание на децата си с простата подкана "Разкажи ми за някои от най-добрите си моменти", фразата, която Шеф използва за започване на разговори с учениците си. Но той и Стърн се съгласяват, че училищата не могат да чакат, докато академиците решат какви да са наименованията и броя на емоциите, преди да действат. "Знаем, че имаме емоции през целия ден, независимо дали сме наясно с тях или не", посочва Стърн. Нека да научим децата как да се понасят на тези моментни вълни, вместо да се мятат наоколо.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: ideas.ted.com

Снимка: raisingarizonakids.com

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиПсихологияСнимкиЛайфстайлЛюбопитноФизиологияАлт. медицинаСоциални грижиАнкетиСпортБотаника