Практически примери за силно развита емоционална интелигентност

Човек, който осъзнава и е свързан тясно с чувствата си, има по-големи шансове да бъде добър лидер.

Емоционалната интелигентност (ЕИ) е вид социална интелигентност, която включва способността да се управляват и наблюдават не само собствените, но и чуждите емоции, да се различават и с обработената информация да се направлява мисленето и действията. (Салвой и Майер, 1990).

Даниъл Голман (Daniel Goleman) се специализира в областта на емоционалната интелигентност и успява да разграничи 5 основни нейни аспекти. Това са самоосъзнатост, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения.

Те могат да бъдат култивирани в човека, така че отношението и взаимодействието му с хората да не се определят от емоциите, които бушуват в него. Колкото по-силно развита е емоционалната интелигентност, толкова по-добре си сътрудничим с останалите. Емоционалната интелигентност се определя като новия „смарт“ подход за успех и продуктивност.

Примери за емоционална интелигентност (ЕИ) на работното място

Тъй като всеки от нас има своята индивидуалност, прилагането на ЕИ в отношенията с колегите може да създаде затруднения за едни, а за други – не толкова. Всеки, който някога е бил част от токсична работна среда вероятно е осъзнал колко важна е ролята на емпатията.

Ето няколко основни примера за емоционална интелигентност на работното място:

• свобода на изразяване и уважение към колегите, без страх, че те могат да се обидят;
• видима устойчивост при появата на нови инициативи и предизвикателство;
• гъвкавост;
• екипът прекарва време заедно и извън офиса;
• свобода за креативни прояви - креативността се награждава и насърчава ежедневно;
• по време на срещи се апелира и очаква активно слушане;
• служителите винаги има на кого да споделят това, което им тежи. На всеки от нас се случва да има трудни дни;

Според вече остарелите схващания лидерът трябва да потиска чувствата си. В наши дни ефективният водач може да наблюдава и използва емоциите си така, че да мотивира не само себе си, но и хората, с които работи. Здравословната работна среда не се случва по случайност. Тя се създава постепенно - при условие, че лидерът си го постави за цел.

Примери за емоционална интелигентност в лидерството

Старото и дълбоко вкоренено вярване на американците, че добрият изпълнителен директор или мениджър е безкомпромисен, плавно се заменя с представата за един по-човечен и съпричастен лидер. Новите ръководства в различните видове индустрия все по-често започват да прилагат методи, които са насочени към благото на човека.

Когато служителите са по-обвързани с визията на компанията, в която работят, и когато към тях се проявява грижа, различна от тази, свързана с тяхната продуктивност, се подобрява и оптимизира цялата работна среда. Лидерът може да е изключително интелигентен, но да има много слабо развита емоционална интелигентност. Тогава вероятността да успее да мотивира екипа си е много малка. Доброто настроение на ръководителя в офиса обуславя развитието на по-добри умения за взимане на решения. И обратно, лошото настроение подобрява единствено обработването на систематизирана информация. Лидерът със силно развита ЕИ може не само да мотивира и вдъхновява подчинените си, но и да взима сложни и трудни решения, тъй като разчита умело своите и чуждите емоционални реакции.

Накратко, той трябва да може да разпознае и управлява чувствата, за да взима правилните решения. Това съвсем не означава, че трябва винаги да е в добро настроение. В затруднена ситуация, когато бъде посрещнат от негативните реакции на своя екип, той ще съумее да използва тези реакции при вземането на разумно решение.

Да си представим, че в офиса има случай на сексуален тормоз. Научавайки за това, служителите биха реагирали остро и негативно. Точно в този момент на лидера се предоставя възможността да се фокусира върху проблема и да въведе промяна. Ръководителят трябва да впрегне по най-ефективен начин гнева на своите служители, за да вземе правилното решение.

Когато искаме да покажем, че оценяваме поведението на колегите си, има няколко основни момента, на които трябва да се обърне внимание. Лидерът трябва да умее да обсъжда проблемите, да вдъхва увереност в своите подчинени, че могат да се справят с тях, без обаче да губи представа за глобалната визия на организацията.

Ето 4 начина, по които може да се покаже на служителите, че работата и поведението им се оценяват положително:

1. Поставяне на фокус върху развитието на служителите. Те ще си поставят по-високи цели, ако им се даде възможност да развият своите умения.

2. Насърчаване на желанието за научаване на нови неща.

3. Лидерите биха могли да споделят областите, в които те продължават да се развиват, за да са успешни.

4. Поощряване на самостоятелността и автономността. Доверието се засилва, ако на служителите им се позволи да взимат самостоятелно решения, свързани с ежедневната им дейност.

Невинаги е лесно да се ентусиазира цял екип, защото всеки човек се мотивира и ентусиазира по различен начин. Ето няколко идеи как може да се случи това:

• Лидерите споделят ентусиазма си и своята вяра в общата визия за компанията или изтъкват причините, поради които те самите полагат непрестанно усилия.
• Създава се благоприятна среда, в която хората ще искат да дадат най-доброто от себе си.
• Позволява им се да говорят за своите нужди и за желанията, свързани с растежа на организацията.
• Отношението определя посоката.

Културата е от ключово значение за една организация. Много добър пример в подкрепа на това твърдение е една от рекламните кампании на Фолксваген. Част от приходите от реклама се пренасочват за определени каузи, което показва на служителите, че компанията има цели и ги мотивира да работят със сърце. Без култура, компанията е просто място за вършене на работа. Ако има дълбоки емоции и споделена мотивация, работата се превръща вече не толкова в задължение, а в цел.

Житейски примери за прилагането на емоционалната интелигентност в образованието

Самоосъзнатост и управление на емоциите

Въвеждането на „време за почивка“ и кът за емоции в класната стая може да помогне на учениците да останат насаме с чувствата, които изпитват и да ги разгадаят. Така те могат да се усамотят, преди да са избухнали или преди да нагрубят някого.

За учениците от прогимназиалните и гимназиалните класове създаването на възможност за метакогниция е изключително важно, при това не само за тяхното обучение, но и за благосъстоянието им. Тя може да бъде развита посредством писането на автобиографии от тях самите. По този начин се свързва живота на подрастващия с образователните материали, което се оказва много ефикасно помощно средство.

Емпатия

В училищната среда трябва да се поощрява всеки израз на емпатия. Хубаво е да се дава възможност за нейната проява, като например да имат свободата да седнат до нов съученик по време на обяд, да се интервюират един друг или пък да работят заедно по училищен проект.
Все по-популярни стават така наречените групи за спонтанни добри постъпки. Те се ръководят от възрастен и учат децата на осъзнатост, а оттам и на емпатия. И двете страни са облагодетелствани – групата, която извършва добрите дела и хората, към които те са насочени.

Комуникативност

Емоционална интелигентност може да се развие и ако се предложат ефективни начини за комуникация в училище.

Съвместна работа

Чудесно средство за добра екипна работа в класа е като се изготви класация на желаните линии на поведение. Всеки път, когато някой се държи по начин, упоменат в нея, отсреща се слага отметка.
Още по-интригуващо за учениците би било, ако се поставят седмични цели, свързани със съвместна работа. Те биха ги насърчили много по-силно да възприемат поведение, посочено в класацията.

Примери за предпочитано поведение:

• да изслушваш, с цел да разбереш
• да споделяш с останалите
• да се редувате
• да правиш компромис в конфликтна ситуация
• да бъдеш доброволец
• да насърчаваш другите
• да показваш на останалите, че имаш нужда от тях
• да включваш аутсайдерите или тези, които поради някаква причина не са част от цялото

Разрешаване на конфликти

За повечето ученици е трудно да използват емоционалната си интелигентност при разрешаването на спор или конфликт. В такива случаи много помагат добре развитите комуникативни умения. Ако обаче те имат представа как се разрешават конфликтни ситуации, по-лесно ще разберат какво се очаква от тях.

Ефикасен начин за разрешаване на конфликти е като се позволи на децата да ги опишат с думи, на лист хартия, вместо всяка от страните да се аргументира устно. Така те се успокояват и по-точно успяват да изразят тревогата си и това, от което имат нужда. Чрез писането се увеличава многократно и шансът да бъдат чути, тъй като няма как да бъдат прекъснати, както по време на разговор.

Общи примери за слабо развита емоционална интелигентност

• чести емоционални изблици, които обикновено не са адекватни на ситуацията;
• затруднения при изслушване на околните;
• заядливост, склонност да се спори за всичко;
• склонност да се обвиняват другите;
• вярване, че другите са твърде чувствителни, тъй като самите хора със слабо развита емоционална интелигентност не разбират как се чувстват околните;
• трудно запазване на приятелства;
• протакане или отказ да се разбере чуждата гледната точка.

Повишаване на емоционалната интелигентност в каквато и да е среда ще ни помогне да разбираме по-добре човешката природа. Засиленото чувство за емпатия, подобрените социални умения, самоосъзнатостта, мотивацията и саморегулацията са полезни на всеки от нас. Да сме интелигентни е прекрасно, но да се научим как да прилагаме тази интелигентност в ежедневието си е още по-важно.