Локус на контрол и как влияе той на живота ни

Как реагираме и интерпретираме всичко, което се случва в живота ни, до голяма степен предопределя неговия ход. Разбира се, никой от нас не вярва, че може да контролира напълно развоя на събитията, но всеки има свое усещане за факторите, които чертаят неговата съдба. Психолозите го наричат „локус на контрол“ - термин, въведен през 60-те години на миналия век от психолога Джулиън Ротър.

Хората с външен локус на контрол са убедени, че животът им зависи от външни сили – съдба, късмет, обстоятелства и т.н. За разлика от тях, хората с вътрешен локус на контрол смятат, че най-важна роля играят личните им решения и усилията, които полагат.
Възможно е също да имаме външен локус на контрол в един аспект от живота си и вътрешен – в друг. Например, може да вярваме, че здравето ни е предопределено от генетични фактори и няма значение как живеем или се храним, и в същото време да полагаме сериозни усилия, за да се развиваме професионално.

>>> Как да спрете да се притеснявате за нещата, които не можете да контролирате

Как локусът на контрол моделира поведението ни?

Ако мислим, че любовта е съдба, най-вероятно ще изберем пасивно поведение, без да търсим правилния човек, да излизаме на срещи и да се запознаваме с нови хора. Ако обаче сме убедени, че всичко зависи от нас, ще изберем друг подход и ще бъдем по-общителни и проактивни.

Ако смятаме, че увеличението на заплатата ни зависи единствено от нашия началник, едва ли ще се стараем да бъдем по-добри в работата си. Много по-усърдни бихме били в случай, че свързваме увеличението с постигнатите резултати.

Локусът на контрол в детството

Много са проучванията, които доказват, че локусът на контрол е особено важен за развоя на събитията. Например, от това какво значение придават на действията си 10-годишните деца зависи дали ще страдат от някои здравословни проблеми като затлъстяване и силен психологически стрес в зряла възраст. Малчуганите с вътрешен локус на контрол в детството обикновено боледуват по-рядко, когато пораснат. Той ги прави по-устойчиви и им помага да се справят по-добре в училище, а след това и на работното място.

Макар да няма категорична позиция по въпроса кой локус на контрол е „правилен“ или „полезен“, повечето експерти са на мнение, че именно вътрешният създава условия за по-добър и щастлив живот. Все пак, те съветват да не изпадаме в крайности, дори по отношение на вътрешния локус на контрол, защото тогава позитивите биха се превърнали в негативи.

Какъв е нашият локус на контрол?

С помощта на скалата на Джулиън Ротър можем да разберем в коя част от спектъра попадаме. Тя се базира на списък от 29 твърдения, като по-долу ще изброим най-основните, характерни за притежателите на вътрешен и външен локус на контрол. Нужно е единствено да отговорим утвърдително или отрицателно и въз основа на преобладаващите положителни отговори да видим към коя група спадаме.

Вътрешен локус на контрол

• Дали ще получа това, което искам, няма нищо (или почти нищо) общо с късмета.
• Не вярвам, че късметът играя особено важна роля в живота ми.
• Хората са самотни, защото не полагат усилия да намерят приятели.
• В дългосрочен план всеки човек получава уважението, което е заслужил.
• Има пряка връзка между моето старание в училище и оценките, които получавам.

Външен локус на контрол

• Много често е достатъчно просто да хвърля ези-тура, за да взема решение.
• Неведнъж съм вярвал, че не мога да повлияя на случващото се в живота ми.
• Няма нужда да се опитвам да се харесам на околните. Или ме харесват, или не.
• За съжаление, често се случва човек да остане недооценен, без значение колко се старае.
• Понякога не разбирам защо получавам такива оценки в училище.

Как ни помага и как ни вреди нашият локус на контрол?

Според психолозите локусът на контрол до голяма степен се формира на база наградите, поощренията и наказанията в детството ни, но все пак отбелязват, че той може се промени с течение на времето. Ако смятаме, че нашият локус на контрол влияе негативно на живота ни, вероятно е време да се опитаме да го променим.

Как да променим външния локус на контрол?

Има една добра и една лоша новина. Добрата е, че, след като сме с външен локус на контрол, ще ни бъде по-лесно да спрем да се тревожим и да поделяме работата с околните. Лошата е, че може би няма да сме силно мотивирани да отделяме от времето и енергията си за каквото и да било, тъй като вярваме, че резултатите не зависят от нас.

1. Лична отговорност

Когато се случи нещо хубаво или лошо, би било добре да отстъпим назад и да помислим каква е нашата роля и кои са външните и вътрешните сили, довели до точно този развой.

2. Отблъскване на мислите, че нищо не зависи от нас

Експертите съветват да намерим време, за да разпознаем онези мисли, които ни освобождават от каквато и да било отговорност. Всеки път, когато започнем да обвиняваме другите или лошото стечение на обстоятелствата за неприятностите, които ни спохождат, или пък отдаваме щастливите си моменти само на късмет, е добре да погледнем самите себе си. Осъзнатостта ще ни помогне да разберем какъв е нашият принос.

3. Черно-бялото мислене е противопоказно

Без значение какво се случва, нашите действия винаги са от значение. Време е да отворим очи и да видим, че всяка ситуация има много и най-различни аспекти.

4. Водене на дневник

Когато записваме мислите си на хартия, е по-лесно да бъдем обективни. По този начин ще видим цялата картина, а не само отделните детайли.

5. Промяна в нагласата

Има достатъчно информация за начините, по които бихме могли да променим нагласите си, да придадем по-голяма значимост на действията си и да повишим мотивацията и устойчивостта си. Достатъчно е да се доверим на надежден източник и да полагаме усилия, тъй като процесът отнема време.

Как да променим вътрешния локус на контрол?

Вътрешният локус на контрол има много предимства – силна мотивация, добро здраве, успехи. В същото време крие рискове, за които може да не подозираме.

1. Споделяне на отговорност и ангажименти

Вероятно сме свикнали с мисълта, че всичко зависи от нас. Полезно би било да се научим да поделяме товара и ангажиментите си с другите, вместо да се стараем да вършим всичко сами.

2. Без чувство за вина

Тъй като вярваме, че събитията в живота ни са под наш контрол, е възможно често да изпитваме силно чувство на вина. Специалистите препоръчват да анализираме всяка ситуация и да разглеждаме причините за развоя на събитията. Предъвкването на мисълта, че случилото се се дължи на нас, е непродуктивно и обезкуражаващо.

3. “Съсредоточи се върху онова, което можеш да промениш”

Това е мантрата на много професионални спортисти. Има променливи, върху които наистина можем да влияем, но има и такива, които не са под нашия контрол. Най-важното е да се фокусираме върху нещата, които можем да променим, и да приемем онези, които не можем.